Повечето хора гледат лавата със страхопочитание. Но не и исландската архитектка Арнхилдур Палмадотир. Тя вижда в лавата потенциал за изграждане на стени, цели къщи и дори градове.
На тазгодишното биенале във Венеция Палмадотир представи своя проект за канализиране и контролирано охлаждане на лава с цел да се получи нов тип строителен материал, наречен лаваформинг (lavaforming = формиран от лава, бел. ред.).
След вулканичните изригвания и сега се формират магмени скали, които използваме, като гранита и базалта например.
Палмадотир е наясно с това - Исландия е сред държавите с най-силна вулканична активност на света.
При поредното изригване на исландски вулкан тя си казва: "Уау, с тази лава можем да построим цял град за една седмица". Така започва проектът "Лаваформинг", при който се разглеждат разнообразни варианти за получаване на материала.
Първият е в подножието на вулканите да бъдат прокопани сложни лабиринти от тунели.
Траншеите ще насочват и охлаждат лавата, докато от нея се формират стени или цели структури. Или ще я отвеждат до фабрика, която да преобразува изстиналата лава в тухли.
Според Палмадотир това ще предпази и околните населени места от бушуващата стихия при изригване на вулкан. Вторият вариант, който тя описва в проекта си, е лавата да бъде насочвана към все още неизобретени 3D принтери, които да я охлаждат и оформят по предварително зададен начин.
Пред "Си Ен Ен" архитектката заявява, че проектът вече е напреднал сериозно и от софтуерни симулации на изригвания се е преминало към физически експерименти с магмени скали.
Исландски геолози нагряват скалите в опит да видят как ще реагират, колко дълго ще се охлаждат и какъв ще бъде съставът им след това.
Лаваформинга ще се различава от вече познатите ни магмени материали като базалт, защото ще работи с лавата, още докато е гореща.
По този начин тя още след изригването би трябвало да приеме формата, която човекът иска да ѝ придаде - нещо, което до момента човечеството не е успяло да постигне.
Палмадотир не си представя само тухли и камъни, изработени от лава, а цели стени и масивни структури.
В презентацията във Венеция тя подчертава, че производството на лаваформинг би било много по-устойчиво от това на бетона например и с далеч по-ниски въглеродни емисии.
Архитектката обяснява и друго предимство - в зависимост от начина, по който се охлажда лавата, могат да се получат разнообразни материали.
Ако тя изстине бързо и рязко, се получава обсидиан, който напомня на стъкло, но е изключително здрав.
Ако пък лавата се охлажда бавно, става на солиден материал, подходящ за стени и колони.
Проектът на исландката обаче има и един огромен минус - вулканите не изригват непрекъснато, дори и в Исландия. Специалистите предсказват изригванията според сеизмичната дейност и метеорологичните прогнози, но невинаги са прецизни в прогнозите си.
Затова Палмадотир предвижда, че "Лаваформинг" ще се стане реалност около 2150 г.
Тя остава оптимист въпреки това. Дава пример с геотермалната енергия, която Исландия отдавна е опитомила, а в Масачузетския институт вече правят експерименти с разтопено горещо стъкло. За нея е въпрос на време изследванията и експериментите да се прехвърлят към лавата и материалите, получени от нея.
Все пак човекът строи с магмените скали от векове, няма причина да не го направи и по един съвсем нов и щадящ природата начин.
