Антони Давидов - победата, най-добрата приятелка на загубата

Още помня първия път, когато видях на татамито (традиционна японска настилка, на която се провеждат двубоите) европейския шампион по таекуондо ITF Антони Давидов. Бях на републиканското първенство, за да подкрепя мой приятел, състезаващ се също за ABC Fight Club. (преди време сме ви разказвали тук за него по друг повод).

Когато дойде време за сблъсъка на Антони, залата изригна в скандирания и викове. На татамито се изправи един усмихнат мъж, който правеше усилие да бъде сериозен. При сигнала за старт, Антони се мобилизира и започна да раздава удари с крака и ръце.

Въпреки че се състезаваше в по-тежките категории, той се биеше с такава лекота, все едно присъствахме на прекрасно аранжирана бойна сцена от някой холивудски екшън.

И ако някой тогава ми беше казал, че след няколко години ще присъствам на stand-up comedy, водено от Антони, щях да му се изсмея. Но и това се случи наскоро - бях на комедийно шоу, на което европейският ни шампион по тауекоундо и кик бокс разказваше вицове и истории от битките му със същата лекота, с която раздаваше шамари на ринга.

И ако по време на мачовете следиш движението на ударите му със затаен дъх, на комедийните му представления е точно обратното - не може да си поемеш дъх от смях. И в двата случая залите са винаги пълни с негови фенове и съотборници, което е доказателство за харизмата, спортсменството и успеха на Антони.

Срещаме се в Nu Boyana Films, където работи като каскадьор. Намираме се сред красив дървен декор и Антони има достатъчно място за ритници и удари по крушата.Времето е горещо, а снимките са изморителни, презареждаме с OSHEE Isotonic Drink - напитка с натрий, калий и витамини група Б, която хем утолява жаждата, хем дава енергия и повишава издръжливостта. Антони има нужда от издръжливост и търпение, защото след снимките го засипвам с тонове въпроси.

Как стана състезател по таекуондо?

Бях на 16. Започнах с начинаещите към ABC Fight Club, тренирахме в спортната зала на ВИАС. Толкова се запалих по таекуондото, че започнах да ходя всеки ден, дори събота и неделя. Не пропусках тренировки.

В края на първия месец вече исках да играя спаринг с черните колани от клуба. Още на първия рунд Албена Малчева, която е осемкратна европейска шампионка, ме удари с един шут и ми направи бушон. Поду ми се цялото око, но това не промени ентусиазма ми и продължих с още по-голям хъс.

Предстоеше световно първенство в България и от клуба бяха организирали 40-дневен тренировъчен лагер в Батак.

Помолих родителите ми да ме финансират и отидох, въпреки че нямаше да се състезавам. Това бяха 20 дни, през които тренирах по 4 пъти на ден. Играех спаринг само с професионални състезатели и съответно по цял ден ядях бой. Отидох на лагера с подуто око. Тъкмо ми минеше, влизах в нов спаринг и някой пак ме "бушонираше". И така на шега целият лагер започна да ми вика от Антони- Бушони (смее се).


След като изтекоха двадесетте дни, от Федерацията видяха може би някакъв потенциал в мен, или поне така се надявам, и ми доплатиха останалите дни. Останах до края на лагера, с което реално дръпнах много, защото с 4 пъти дневно тренировки за 40 дни събрах тренировки като за една година.

Как започна да тренираш деца?

Започнах да водя групи за деца случайно, малко след като взех черен колан. Доста се разбирам с децата, може би защото сме на един акъл (смее се). Световната ни шампионка Амалия Колева водеше уроци за малките към нашия клуб.

Аз често ходех по-рано преди моите тренировки, за да играем и правим простотии с децата. Амалия трябваше да замине за един лагер и ме помоли да поема групата. Тогава още не знаех колко отговорно и изтощително ще бъде, но лека-полека влязох в час.

Дори имах един случай, в който майка на тригодишно дете помоли да го включа в тренировките и аз с целия си акъл се съгласих. Занимавах се чинно с него, водех го до тоалетна, успокоявах го като плачеше, то много се радваше и в крайна сметка си заслужаваха емоциите.

Антони е облечен с NIKE Training

Какво е нужно, за да станеш шампион?

Успехът зависи от много фактори. Ако си добър спортист в малка държава като България хората те познават и имат огромни очаквания от теб. Оттам насетне публиката безпрекословно изисква победа - ни повече, ни по-малко.

А това е огромен стрес за самите състезатели. Така че един от важните фактори за успеха е това да свикнеш със стреса доколкото можеш.

Но трябва да си в оптимална физическа форма, да нямаш контузии, да играеш чисто, за да не санкционират съдиите, да си уверен в себе си.За съжаление това, че си талантлив, че се трудиш най-много не означава, че ще станеш шампион.

Каква роля играе психиката за победите?

Напълно съм съгласен с широко разпространеното мнение, че победата е 10% физика и 90% психика. В залата може да си най-добрият, да няма човек, който да те победи, но излезеш ли на голямата сцена, да се панираш.

Самият аз имам три загубени финала. И то не защото не дадох нищо от себе си, а по-скоро заради неправилната ми психическа настройка. Тя сякаш ме блокира и точно това е най-неприятното. Това чувство те яде после, казваш си можех повече, защо не го направих.

Спортът е комбинация от победи и загуби. Няма спортист който само да печели. Победата идва заедно със загубата.

Затова е много важно да свикнеш да приемаш загубата. Това е много видимо, особено при децата. Често докато са малки състезателите, свикват с таланта си и с това, че доминират конкуренцията. В един момента обаче, като поотраснат и силите се изравнят се оказва, че не са свикнали да губят.

А най-лошото е, че треньорите също не са ги подготвили за загубата им, а постоянно им повтарят "Ти си най-добрият, ти си номер едно".

Станахме много сериозни. Разкажи ни някоя друга забавна история свързана със спортната ти кариера?

Където и да сме с отбора, винаги сме се чувствали като семейство. Не спирахме да се забавляваме по състезания, лагери, дори и на най-обикновени тренировки.

От малък винаги съм обичал да забавлявам хората, особено като видя, че са притеснени. На едното от световните първенства си лакирахме ноктите на ръцете и краката в розово. Част от другите бяха паднали в индивидуалните състезания. Предстояха отборните битки и ние се чудихме как да разведрим обстановката.

На другият ден обаче се оказа, че трябва да участвам в една от дисциплините, а ние сме по екип, т.е. с боси крака и голи ръце. Та така излязох с перфектен розов маникюр и педикюр (смее се). Публиката се скъса от смях, но имаше много треньори и съдии, които ме гледаха с лош и строг поглед.

Кои са грешките, които начинаещите таекуондисти често правят?

Това, което винаги ме е дразнело, а вече се среща масово у по-младите хора, е липсата на търпение. Всичко трябва да се случва от днес за утре, резултатите трябва да бъдат незабавни. А в спорта и в живота няма нищо такова. Само за да усъвършенстваш едно движение, трябва да го повториш десетки хиляди пъти, за да свикне тялото ти, за да стане част от мускулната ти памет и за да го правиш без да мислиш.

Човек трябва да свикне, че ще има добри дни, но ще има и лоши дни. Мотивацията те кара да започнеш, но дисциплината те прави добър в спорта и на работа. Ще има дни, в които не искаш да отидеш да тренираш, ще има дни в които искаш да скатаеш.

Но то си е за теб, и трябва да осъзнаеш, че без постоянство и без дисциплина няма да постигнеш някакви резултати. Това е най-големият проблем - липсата на постоянство и липсата на дисциплина и очакването нещо да се случи бързо. Всичко, което е хубаво и ценно става бавно, няма как.

Гардероб: Collective

Как ти дойде идеята за стенд-ъп комедията и реши да се занимаваш с нея?

Аз от малък съм бил фен на американската култура. Първите пъти, когато гледах stand-up комедия не разбирах английски много добре, но ме грабна езикът на тялото на комика и начинът, по който се движи и върви.

Stand-up комедията изисква един микрофон и нищо повече. От теб зависи дали ще успееш да разсмееш публиката или не. Винаги съм успявал, когато съм с приятели да ги разсмивам и затова толкова се накефих като открих начин да забавлявам още повече хора, дори и непознати.

Имаш ли си любим комик? Или следиш всички?

То е невъзможно да следиш всички, но най-любимият ми стенд-ъп комик е Джо Роуган, който коментира за UFC. Аз съм огромен фен, защото самият той има черен колан по таекуондо, черен колан по жиу жицу, коментатор е в UFC, която е най-голямата верига за MMA и се занимава и със стенд-ъп. Как да не те грабне такъв човек (смее се).

Какво мислиш за цензурата в хумора? Може ли човек в наше време да си прави шеги с всички?

Не може и според мен не е редно. Всичко много зависи и от самата публика. Разбира се, от 10 човека или 1000 човека винаги ще има някой недоволен. Така че не можеш да се съобразяваш с това.

Мен най-много ме притеснява да не нараня без да искам чувствата на някой, който включвам в скечовете. На няколко пъти ми се е случвало на мой стенд-ъп да обяснявам на някого, че това не са мой реални мисли, а аз казвам това, което смятам, че би било забавно в контекста за публиката. Това, че казвам нещо, не значи, че 100% го мисля.

Все пак често засягам сексуални теми и за външен вид и т.н. В крайна сметка то трябва да е смешно и аз го казвам с цел да е смешно, но винаги има някой които си мисли - "той това си мисли и така се опитва да накърни някой", но не е така.

Как реши да се занимаваш с филми и да започнеш в Ню Бояна?

Надали има момче, което да не се кефи на бойните изкуства. Аз изяждах с кориците всички филми с Джеки Чан, Брус Лии и т.н. А като тинейджър правех всякакви сценки и мини каскади, които заснемахме с телефона.

Имам близък приятел, Александър Кенанов, с когото заедно тренирахме американски футбол. Той завърши операторско майсторство НАТФИЗ, след това замина за Щатите, където игра американски футбол в един колеж - това е еквивалентът на нисък британец да го викнат да играе в NBA.

След като се върна стартира собствена продуцентска компания и покрай него лека полека навлязох в сферата с киното.

Кой е любимият ти холивудски актьор, с когото си работил там?

От всички хора, които съм виждал, единственият, на когото съм огромен фен, е Райън Рейнолдс. Уникален човек и актьор.

Къде да те гледаме последно?

(смее се) Имам малка епизодична роля в новия клип на Поли Генова. Скоро ще се похваля и с други проекти.

 

Новините

Най-четените