Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво означават Е-тата в храните?

И наистина ли са толкова опасни, каквато слава им се носи Снимка: iStock
И наистина ли са толкова опасни, каквато слава им се носи

Когато погледнем етикетите на храните и напитките на пазара у нас, колкото и загрижен да е човек за здравето си, може да се загуби в информацията, която е изписана на тях. Същото важи и за Е-тата - веществата, които се добавят в продукта, за да удължат срока му на годност, да подобрят цвета или вкуса му.

Човек не може да знае наизуст какво означава всяко Е, последвано от три- или четирицифрен номер, но затова пък има Европейски орган за безопасност на храните (EFSA), който контролира на пазара да не се появяват вредни или опасни храни и напитки. Той следи съотношението на химичните вещества в храните да не надвишава разрешения стандарт (ADI), което ще рече - максималната дневна доза.

Въпреки че контрол има, славата на подобрителите не е особено добра. В един идеален свят бихме могли да избягваме пакетираните храни и да си набавяме всичко от градината или домашните животни. Но тъй като не можем да избягаме от тях, поне можем да се информираме какво точно представляват. 

Това са вещества от натурален или изкуствен произход, които не се използват самостоятелно като храна, но са безопасни в минимални количества.

Добавят се в храната по технологични съображения при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението ѝ и остават като нейна съставка, дори в променена форма.

За целта могат да се ползват естествени и синтетични подобрители. Естествени са онези, които са произведени без химични процеси, а синтетични, които не се срещат в природата и се произвеждат в лаборатории. Има и такива, които са идентични с естествените - произведени са по изкуствен начин, но съставът им е като на естествените.

Регулаторни органи следят тези добавки да се използват в продуктите, само ако не представляват риск за здравето на консумиращия ги, ако е технологично необходимо да бъдат добавени и ако потребителят не е подведен за употребата им. 

Разрешените подобрители се делят на консерванти (E200 - E299), оцветители (E100 - E199), сгъстители (E400 - E499), подсладители (E900 - E999), регулатори на киселинността (E500 - E599) и такива, които усилват вкусовите свойства (E600 - E699). Има и желиращи, набухватели, регулатори на влажността, емулгатори и др., (E1000 до E1599).

Влез във форма с нас!

Този текст е част от Get in Shape Vol.2 - второто издание на инициативата на Webcafe.bg, с която искаме да ви мотивираме да спортувате повече и да водите по-здравословен живот.  Партньори на инициативата са:

Next Level Fitness Club, Asics, DEVIN Минерална, ABOPHARMA, Кройтерхоф Спорт, Спорт Тото

Въпреки лошата им слава, трябва да се отбележи, че много от тези Е-та са естествени подобрители. Например сред оцветителите можем да срещнем багрилото куркумин, което е от корен на куркума и се ползва за маргарин, сирена и др.

Рибофлавинът (витамин B2) пък се съдържа естествено в яйцата и зелените зеленчуци. Карминът се получава от насекоми, а лецитинът е органично вещество, съдържащо се в яйчените жълтъци. Един от оцветителите е от карамел или по-точно от захароза.

Дори в групата на сгъстителите, стабилизаторите и емулгаторите има естествени подобрители като агара, който се извлича от водорасли. Регулаторите на киселинността също имат естествени представители, като натриевият карбонат, който се среща в солените езера и морската вода. Сред Е-тата има и пчелен восък, който се ползва за блясък на продуктите.

Има и още много естествени подобрители, но няма как да обхванем всички без цяла дисертация по темата.

И все пак, сред подобрителите в пакетирантие си храни виждаме и такива като аспартам или натриев глутамат, които всъщност са и сред най-набедените. За аспартама се твърди, че предизвиква хиперактивност при деца, а натриевият глутамат - гадене, астма, главоболие.

Натриевият нитрит и натриевият нитрат, ползвани за колбаси, също изправят косите на суровоядците като причинители на рак и други страшни неща. И тук, както и при естествените подобрители, списъкът с нарочени за вредни е дълъг.

Истината е, че всяка държава може да изследва въпросните добавки и да прецени дали трябва да допуска на пазара си продукти с такива, ако ги намери за вредни. 

Франция например преди две години направи свои проучвания и раздели подобрителите според тяхната безопасност, обозначавайки ги с цветове от зелено до червено. В графата червено попаднаха подобрителите и фиксаторите на цвета на колбаси, пушено месо и някои сирена. Оцветителите в бисквити, вафли, безалкохолни напитки и др. пък според проучването им предизвиква хиперактивност у деца.

Някои по-рестриктивни държави извън Европа като САЩ, Австралия, Япония и Канада вече са забранили редица добавки. На Стария континент за няколко години европейските органи също са забранили 3-4 добавки по думите на  Богомил Николов от "Активни потребители".

И все пак, за да бъде разрешена от Брюксел за влагане в храните, всяка от тези добавки е минала не един, а многократни тестове за безопасност. Освен това подобрителите подлежат на постоянно наблюдение и преоценка. Ползвани в разрешените количества, те са безопасни, категорични са експертите по безопасност на храните у нас. 

"Те могат да са рискови при консумация за определени групи хора със специфични особености в здравето", обяснява пред Нова телевизия във връзка с френското проучване експертът по "Контрол на храните" в БАБХ. инж. Атанас Дробенов. 

Специално за аспасртама Европейската агенция за безопасност на храните излезе със становище, че в количествата, в които се влага в безалкохолни напитки и сладкарски изделия, "не крие никакъв сериозен риск за здравето и поколението на човека".

По думите на председателя на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов теоретичен риск има, ако човек всеки ден изпива по 10 кена безалкохолна напитка с аспартам в продължение на 10 години. Практически това е невъзможно.

Тоест, ако влагаме разум в пазаруването и не прекаляваме с твърде подобрените продукти, риск за здравето ни не би следвало да има. Разумно е да имаме едно наум, най-малкото заради това, че са обект на спорове. Но не трябва да забравяме, че са обект и на постоянни проверки и преоценки. 

---

Поемете с нас на пътешествие към по-добра форма, по-здравословен и активен живот с Get in Shape Vol. 2, като откриете още полезни материали, запознаете се с нашите участници и треньори, и откриете вдъхновение тук.

Най-четените