Baby steps

Малко разсеяни мисли, провокирани донякъде и от думите на Деси Бошнакова за влюбването и любовта на TEDxNBU. Макар че всъщност по-скоро е купчинка топли-топли и ароматни мисли, които от доста време са ми се трупали в главата.

В свят, където сексът може да бъде получен на цената на нови чистачки за ново BMW, да се разговаря има смисъл само за любовта.

Ако само по себе наличието на секса можеше да прави хората щастливи, то пътят към щастието за мъжа би бил прост и недвусмислен като клиторен оргазъм - достатъчно е да знаеш къде се намира и да умееш да го намираш. Тоест, грубо казано, да се изучиш за финансист и да започнеш да работиш в кредитния отдел на някоя банка (или да препродаваш киндъли от Amazon), да си купиш няколко ризи от Daniel Hechter или Hugo Boss, да не заекваш и да не мучиш при вида на жена, да се научиш да говориш елементарни повърхностни глупости за каквото и да е.

Сега този жизнен минимум е достъпен за абсолютното мнозинство от мъжете, сексът е девалвиран, жените дават на почти всеки и му дават лесно, и ефектът на повишаване на качеството на партньора е съизмерим по възвращаемостта си с ъпгрейда да един автомобил - да, можеш да поставиш ляти дискове и нископрофилна гума, да увеличиш... кхм, обема на двигателя (с 800... кхм, кубика), но резултатът си остава като цяло същият - движиш се от точка А до точка Б, road trip от момента на възбуда до крайната точка на климакс.

Сексът е мини-пътешествие върху друг човек (или под друг човек - кой както го предпочита), а любовта е пътешествие с друг човек (от Ню Йорк до Ел Ей, със секс на задната седалка и в крайпътните мотели - но това вече е романтика и е тема за съвсем друг текст, който някой ден непременно ще напиша).

Забавно е, че цялата индустрия на свалките (a.k.a. пикаперството) се опира на два прости факта (май вече съм писал за това и преди):

1) Ако не ти е дала една жена, друга ще ти даде (справка: т.нар. "подходи");
2) Жените също обръщат внимание на външността ("А в пакета от наши услуги са включени и консултации от стилист") - и почти също толкова внимание на статуса/парите/самочувствието.

Това е. Всичко останало - "кинестетика", "невербално поведение", разни "школи", "методи", "опънъри" - са простотии за идиоти; ако аз бях жена, бих се изсмивал в лицето на всеки нарамил мини-чантичка зализан партизанин, който въртейки се на място и фалшиво усмихвайки се, се опитва да ми прилага трикове от вчерашния семинар - най-малкото за да не се опитва после да ми прави кунилингус, заглеждайки в треньорския пищов. Затова около пикаперите никога няма истински интересни жени, там са обикновени, по-три-лева-за-букет кифли, достъпни за всеки недорасъл мениджър.

Идеалният pickup-тренинг е, когато пред групата излиза човек и произнася само една фраза: "Ако имате пари, самочувствие и здрав кур - всички жени на света ще са ваши". Самите пикъп-тренери перфектно го разбират, затова печелят пари и свалят момичета, след което обясняват успеха си със знания за "свръхсекретни техники" и организират тренинги, за да... печелят пари и да свалят момичета. За да видиш рекурсията, трябва да видиш рекурсията.

В общи линии сексът е нещо достъпно и разбираемо - и колкото по-ниска е житейската му себестойност (а тя постоянно спада), толкова повече нараства стойността на любовта. Наличието на секс може да те извади от състоянието на "нещастие", но да те направи щастлив може само любовта - затова повечето двойки не са нещастни, но не са и щастливи.

Обикновено първо идва влюбеността, която, както е известно, е изцяло егоистично чувство - опитваш се да запълниш собствената празнота и душевни ями (самота, липса на полов партньор, душевни травми, потребност от реализация на фетиши, сърбеж на природните инстинкти и т.н.) чрез друг човек. И се сдобивате (подобно на покупката на така любимото на мнозина BMW) с тъй наречените отношения, като в началото естествено всичко е прекрасно - контрастът от състоянието на самотен индивид, лишен от топлота на другото същество и новостта на впечатленията довеждат до еуфория; срокът й на годност зависи от емоционалния метаболизъм на вашата личност. Аз в миналото имах доста висок емоционален метаболизъм, така че обикновено не знаех какво да правя с една жена още след няколко седмици - точно както сега редовно не знам какво да правя без нея (естествено, малко опростявам нещата).

Когато хората не знаят какво да правят един с друг, те започват да седят - в училище това най-често се проявява буквално, когато младата двойка седи в стаята на единия от тях, докато с порастването започвате да седите по ресторанти, в апартамента си пред екрана, в тесни седалки на икономичната класа по време на полета до най-близката чужбина за уикенда, и в края на краищата - да седите един на друг на шията и в душата. Защото влюбеността е отминала (първоначалните потребности са удовлетворени), а любовта не е дошла. Поводите за скандали и разправии никога, абсолютно никога не са причините за тях. А, да, и средният процент на разводите в цивилизованите страни наближава 50%.

Какво да правим? Общо взето нищо чак толкова специално - да продължаваме да правим това, което сме правили и досега, не забравяйки, че:

1) За да престанеш да се разочароваш от хората, трябва да престанеш да се очароваш от тях;
2) Сексът е нещо просто и достъпно, което не изисква идеализация (идеализацията на секса води до дефицита му);
3) Любовта е чувство "за", а не "вместо". Обичам един човек не само защото без него ще ми бъде непременно зле, а защото с него искам нещо да правя и нещо да градя.
4) Тук пак ще цитирам (по памет) Деси Б.: "За да превърнеш влюбването в любов, се изискват много усилия, време и компромиси".