Вече почти 6 месеца, в които чакам да се отвори вратата с гръм и трясък и да влезе наш Коко с вик: "Копелета, вързахте ли се?!". И го чакам за традиционното надяждане със суши, тъпченето с чийзкейк, залагането в спортните сайтове и литературните вечери, обилно поляти с ром с кола.
Чакам го да ми чете конско колко съм драматична и в какви филми се вкарвам, чакам го за поредната доза "сипване" на някого колко житейски е кух и още ред все традиционни неща...
Междувременно осмислям житейските превратности, колелото на живота, което се върти и редом с тъжния спомен, носи и радост. Радост, че прекрасният му малък племеник вече втори месец ни огрява. Чакам "Колелото на Късмета" да благоволи да дойде и при нас, да се завърти в правилната посока!
Защото вече шест месеца, в които светлият му ум го няма, острият му език не предизвиква бурни възмущения или възхита и никак не е честно, че сега някой друг се радва на това и не сме ние!
Не е честно, че сега никой не ми вдига "жалкометъра" в социалната мрежа, когато кача снимка, а някой друг се радва на това, те там горе! В духа на всичко случващо се в държавата сега, ПРОТЕСТИРАМ! И аз, и всичките му приятели!
Сипвам на правителството, управлението, цинизма, безочието и сипвам, че го няма! Чакам го търпеливо, все още! Макар и за ден! Тук, при нас! Ще го почакам, защото знам, че там горе има важни дела за вършене... Не мога да прекъсвам кулинарното му гурме със суши и божоле (от южните склонове на Бургундия)...
