На премиерата на новия филм с Кевин Спейси "Casino Jack" в Китайският театър на Грауман в Лос Анджелис миналата събота актьорът по-скоро се опитва да сдържи сълзите си, отколкото да се усмихва тържествено. Събитието няма как да е ведро тъй като режисьорът на филма Джордж Хикънлупър почина преди две седмици - само на 48 години.
"Всичко това е посветено на теб, скъпи Джордж", казва Кевин Спейси, който цитира Хикънлупър, за да даде определение на предстоящия да излезе по кината в САЩ през декември "Casino Jack": "Хаплива политическа сатира на "културата на алчността".
"Чест, почтеност, принципи: всичко е по договаряне!", така Кевин Спейси обобщава фертилната за манипулация и корупция почва, която създава администрацията на Буш след 11 септември. И върху този агресивен терен се развива историята на филма, акцентирайки върху образа на най-известният лобист в историята на Вашингтон.
Хамелеонът Кевин Спейси се завръща на големия екран в ролята на скандалния американски лобист (и в момента затворник) Джак Абрамоф, когото списание "Tайм" провъзгласи за "Човекът, който купи Вашингтон". Скандалът с Абрамоф бе огромен, защото лобистът бе един от най-щедрите дарители за кандидат президентските кампании на Джордж У. Буш.
"Не се страхувайте да се смеете на тази съвременна трагедия - Джордж щеше да го оцени много...", казва Спейси и добавя, че режисьорският поглед върху крайностите и лицемерието на Вашингтон има по-скоро комичен тон.
"Джордж беше изключителен режисьор с уникален талант и ентусиазъм. Искаше да провокира, да те накара да се замислиш, и да обясни какво се случва, когато парите и властта заговорничат, влияейки на политическите процеси", казва Спейси, който от 2003 г. живее далече от Холивуд и САЩ, управлявайки лондонския театър "Олд Вик" и само преди седмица получи отличието "Почетен командир на ордена на Британската империя" за принос към драматичното изкуство.
- Кевин, може ли да се каже, че героят ви в „Casino Jack" е събирателен образ на цинизма, съблазняването и измамите в американската политика?
Абрамоф със сигурност притежава тези качества. Но основното е, че този герой въплъщава и разголва корупцията, върху която е изградена нашата страна. От Вашингтон до Wall Street се вижда как алчността за власт и пари и корупцията са се превърнали в начин на живот за много хора.
Чрез тази история наистина можеш да разбереш как Америка загуби позициите си. Загубихме смисъла на човечността и на душата.
- Как се подготвихте за ролята на Абрамоф?
Моите проучвания започнаха с разговора ми с режисьора на филма Джордж Хикънлупър, който преди две години дойде в Лондон само за да се срещнем и да обсъдим проекта. Оказа се, че е прочел във Facebook, че ще бъда перфектен за тази роля. Така че неговият избор е роден чрез социалната мрежа.
Аз вече знаех историята на Абрамоф, тъй като също съм вманиачен в политиката. След като приех предложението на Джордж, отидох в затвора в Мериленд, за да се срещна с прототипа на героя си: говорихме в продължение на шест часа и половина. Абрамоф беше против филма, но аз го убедих да ни помогне, така че да изиглежда правдоподобно.
Какво впечатление ви направи той?
Изглеждаше духовит и мисля, че не беше лишен от чар. Беше ми лесно да си представя, че с един хубав костюм и вратовръзка, може да завладее всяко място, където се появи. След това направих още изследвания. Опитах се да свържа човека, с когото говорех, с това, което се говореше за него - избягвайки митологията и взимайки под внимание простите факти като този какво е направил с парите.
Той беше определен за най-алчния и амбициозен лобист, обладан от зли духове. Но ако случаят в "Casino Jack" е като този с Бърни Мадоф, където са отишли всички тези пари? Има повече сиви зони, отколкото черно-бяла представа за нещата. Затова се опитах да очовеча героя си, да го развия в различни измерения, а не само като чудовище.
- Филмът обаче не акцентира чак толкова върху лобирането. Защо?
Джордж искаше да разкаже една история за лицемерието в тези среди. Той нямаше намерение да реализира дидактически и скучен политически филм, а нещо по-забавно. В "Casino Jack" виждаме толкова абсурдни неща, че изглеждат като фантастика. Джордж направи комедия в стил "Goodfellas".
- Мислите ли, че политиката и корупцията винаги вървят ръка за ръка?
Последните избори за президент на САЩ (през 2008 г., спечели от Барак Обама - бел.р.) подчертаха ролята на парите във всяко състезание за политически постове. Видях кандидати, които говорят за Конституцията на САЩ по начин, който ясно показа, че очевидно никога не са я чели.
Няма истинска нравственост и прозрачност сред днешните политици и затова се чувства огромната липса на фигури като Кенеди или Мартин Лутър Кинг. Политиката трябва да е обществена услуга. А вече не е.
- Какви са ангажиментите ви в театъра в Лондон?
Имам 10-годишен договор, но ще остана и след това, поне до 2014 г. Първата ми година като директор на "Олд Вик" беше вълнуваща, но твърде тежка, опитвайки се да не притискам творческите си възможности с обема на работата. Но за десет години имаш време за разработването на правилни идеи.
Театърът имаше нужда от нова кръв. Сега мога да използвам следващите четири години като се съсредоточа върху набирането на средства. Не искам театър като "Вик" да се субсидира от държавата. Като добър американски прагматик, предпочитам финансирането да бъде частно.
Благодарение на работата ми в театъра в Лондон, имам привилегията да правя неща, които смятам за правилни. И не го правя за пари, а от любов към изкуството и актьрското майсторство.
Винаги се опитвам да насърчавам младите режисьори да набират средства за проектите си. Най-големият урок в кариерата ми е запознанството ми с Джак Лемън, когато бях на 13 години и посещавах театрите в Ню Йорк. Той ми вдъхна убеждението, че мога да стана актьор, а когато по-късно работих с него на Бродуей, Джак се превърна в невероятна фигура за мен.
Неговата философия беше, че ако си в този бизнес, е твое задължение да даваш възможност на новите режисьори и сценаристи.
