Татуировките в днешно време са по-популярни откогато и да било, но се оказва, че редица служители могат да бъдат уволнени от работа или такава да им бъде отказана, защото имат мастило по тялото. Ето защо все повече стават гласовете в защита на трудовите права на татуираните хора. Решението е да се криминализира този вид дискриминация.
Трябва ли да бъде така?
През юли трудовият договор на Джо Пъркинг като консултант е прекратен заради 4-сантиметрова татуировка на ходилото й. Нарисуваната пеперуда е в разрез с изискванията на компанията от британския град Милтън Кейнс за чисти кожи на служителите.
Пъркинг не е първата. 39-годишна майка на три деца от Йоркшир, която над лакътя си е поставила мантрата „Всичко се случва с причина", губи работата си като сервитьорка през 2013-та година, защото клиенти се оплакали от нея. Подобен е случаят на мъж с над 80 татуировки.
Във всички такива случаи работодателите твърдят, че са действали в съответствие на дадените им от закона права. Само че тук опираме до един все по-нарастващ сегмент от пазара на труда - на татуираните работници.
Един от петима британци има татуировка, става ясно от данните на Асоциацията на дерматолозите на Острова през 2012 г. В САЩ притежателите на мастило по тялото нарастват до 40 на сто сред хората в 30-те, което е чудесна трудова възраст.
Няма смисъл да споменаваме за поп културата, спорта, киното и всички други звездни небеса, където татуировките са почти задължителни. Дори съпругата на британския премиер Дейвид Камерън - Саманта, носи делфин върху глезена си.
Защо тогава редовите работодатели да не влязат в час с тази масова тенденция?
Миналата година доклад на британски социолози установи, че мениджъри и шефове на компании имат негативно мнение за техните татуирани служители. Според тях, след като се срещнат с тях, клиентите биха си тръгнали с определения като „небрежен", „отблъскващ" и „отвратителен".
Група ентусиасти от Острова, сред които и мъж с псевдонима Body Art, представящ се за „най-татуирания британец", смятат това разбиране за крайно несправедливо и събират подписи по интернет, за да се криминализира дискриминацията на татуираните на пазара на труда.
Сякаш никъде по света законът не защитава татуираните
В Япония, където татуировките са широко приемани за символ на организираната престъпност, по всъщност съществуват от поне 5000 години преди Новата ера, забраните на работното място са често срещано явление.
През 2006 г. Апелативният федерален съд в САЩ излезе с тълкувателно решение, че препоръката спрямо държавните служители да закриват техните татуировки по време на работа не нарушава Първата поправка на Конституцията.
Дори в Нова Зеландия, където татуировките са важна част от културата на коренното население - маорите, работещите в националния авиопревозвач не трябва да имат мастило по видими части на тялото. Тази забрана предизвика остър национален дебат.
Все пак във Виктория, Австралия, татуировките могат да се смятат за физическа характеристика на индивида, тъй като има поне едно правно становище, че подадат в обсега на Закона за равните възможности, приет през 2010 г.
Във Великобритания е напълно в реда на нещата, ако някой работодател откаже да наеме някого с такива основания, обяснява Хелън Бърджес, експерт по въпросите на заетостта. Единственото изключение може да дойде от позоваване на Закона за равенство от 2010 г., но ако татуировката е свързана с религията или убежденията на служителя, което съответно трябва да бъде доказано пред съда.
Точно това твърди и Body Art, но има още много път да извърши, докато постигне успех в своята борба.
