Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Възможна ли е наистина "работата на мечтите"

Не е ли тя идеалистична глупост, замислена да ви кара да работите по-усърдно и да се оплаквате по-малко? Снимка: Pixabay
Не е ли тя идеалистична глупост, замислена да ви кара да работите по-усърдно и да се оплаквате по-малко?

На 24-годишна възраст Софи Браун е намерила работата на мечтите си като журналист във водещ международен новинарски сайт. Работила е усърдно, за да стигне дотам. Старателно е следвала добре отъпкан кариерен път, препоръчван от всички — от учителите до нейните родители. Има само един незначителен проблем: тя мрази работата си.

"Да, мразех я, мразех и хората там", разказва Софи. Идеята в главата й била, че просто ще продължава да катери кариерната стълбица - когато получи повишение, ще е по-щастлива, а когато й увеличат заплатата, нещата ще станат по-лесни. Реалността обаче е разкрила съвсем различна история.

"Стоене до късно през нощта, ставане рано сутрин, работа през уикендите... С моя партньор бяхме като разминаващи се кораби вечер, не бях прекарвала никакво време със семейството си от години и осъзнах, че тази работа на мечтите, за която толкова се старах, всъщност изобщо не беше това, което искам", споделя младата жена.

Така че тя прави немислимото и напуска.

В днешно време се отдава огромно внимание на ролята, която работата играе в живота на хората. Вече не е достатъчно да запретнеш ръкави и да вършиш задачите си - трябва и да обичаш работата си с пламенна страст. Трябва да следваш мечтите си и да се стремиш към звездите.

Дали обаче работата на мечтите е наистина възможна? Или тя е идеалистична глупост, която е замислена да ви кара да се чувствате по-виновни, да работите по-усърдно и да се оплаквате по-малко?

Един от хората, които определено вярват в стремежа към работата на мечтите, е консултантът по въпросите на щастието Саманта Кларк – тя помага на компаниите да правят служителите си щастливи.

"Всички ние работим за собственото си щастие на работното място. И от нас зависи да разберем какво работи за нас и какво не. Трябва да поемете сами контрола над живота си", казва Кларк.

Тя се опитва да представи в различен контекст начина, по който бизнесът и служителите мислят за щастието на работното място. Идеята не е да бъдете "щастливи като в Instagram" с широки усмивки и безплатна бира, а да мислите за това как можете да водите по-добри и смислени дискусии; как можете да създадете среда или зони, където хората да могат да работят по-добре.

Кларк е поддръжник на тезата, че трябва да се научим да разбираме как и кога работим най-добре. Стратегии като разрешаване на служителите да идват в удобно за тях време или да работят от разстояние могат да създадат усещане за лична насока. По този начин служителите ще имат свободата да правят йога сутрин и после да се върнат и да прегледат имейлите си, например, ако това ще ги направи по-продуктивни.

Каква е ползата от това за работодателя? Огромна, твърди Кларк. Когато компанията изгради своя собствена версия на това що е щастие на работното място, може да се измери как това се отразява на неща като производителност и ефективност на труда. Но за много от компаниите всичко в крайна сметка опира до финансовите резултати.

По-щастливите служители са по-продуктивни и съответно носят по-голяма печалба.

Въпреки това има изследвания, подкрепящи теорията, че сме най-щастливи, когато чувстваме как контролираме повече професионалния си живот и не се чувстваме като роби на заплатата си. Да вземем за пример работата от вкъщи.

Алън Фелстед е професор в школата по социология към университета в Кардиф във Великобритания. Той е извършил изследвания, които потвърждават, че служителите, които работят от разстояние, са по-удовлетворени от работата си. Те са по-ентусиазирани от това, което вършат, и са по-отдадени на организацията, за която работят.

"Често се приема, че тези, които работят от дома си, кръшкат и не си дават зор", казва Фелстед. „Всъщност научните изследвания показват, че тези служители дори работят по-усърдно", допълва той. При работещите от дома си са с 15 процента повече тези, които често работят извън нормалното работно време. Когато работят от разстояние хората влагат и повече усърдие – около 6 процента, според изследванията.

Не всичко обаче е розово – изследването също така установява, че работата от вкъщи прави по-трудно изключването от професионалните ангажименти. Това човек да не определи ясни граници между работа и личен живот означава, че има опасност от преработване.

Каква тогава е ползата от всичкия този контрол, който получавате над живота си, ако го използвате, за да започнете работа по-рано, да свършите по-късно и да отговаряте на имейли в 3 часа през нощта?

Въпреки че даването на по-голям контрол над професионалния и личния живот изглежда по-малко стресиращо, това не води непременно до реално щастие. За това предупреждава и Стивън Левандовски, професор по когнитивни науки в Бристолския университет.

Той казва, че възниква изкушението да се слага знак за равенство между щастието и успехите в кариерата. "Започвате да работите все по-усърдно до степен, в която изведнъж да изпитвате вина, ако не работите. И в момента, в който това се случи, балансът между личен и професионален живот и семейните ви задължения ще пострадат", обяснява проф. Левандовски.

Да се предостави на хората по-голям контрол над работата им не означава непременно, че те ще вземат добри или правилни решения. Питайте който и да е, който е довършвал доклад в полунощ, или е изпращал имейли до клиенти през уикенда.

Ами мечтата на творците? Много хора мечтаят да създават истинско изкуство – картини, скулптури, писане на комедии или скечове, и да превърнат това в своя работа. Не е ли това перфектната дефиниция за идеална професия?

Но ако желаете да се занимавате с творческа работа, имате два варианта. Или работите за някого по цял ден и творите нощем, или намирате някой да ви плаща, за да бъдете творци през цялото време.

Писателят, изпълнител и водещ на подкасти Рос Съдърланд е правил и двете. "Четох "Поколението X", когато бях на около 15 години, което вероятно беше точната възраст, за да прочета тази книга", разказва той за романа на Дъглас Коупланд. В него е създадено понятието "McJob", означаващо нископлатена и непрестижна работа, често в сектора на услугите.

"Определено помня усещането за "ето я работата, която ми плаща сметките, и вътрешната работа, която върша за себе си и върху себе си, която е нещото, което ме задвижва и мотивира", описва Съдърланд.

Той определено е имал достатъчно McJob работни места — в бар, в склад за канцеларски принадлежности, конферансие на кеч борба, преподаване на творческо писане в затвор и рап-уъркшопи пред деца в основното училище, или писане на рекламни послания за казино, които е трябвало да насърчават пенсионери да харчат парите си (което самият Съдърланд смята за кариерно дъно).

Но вместо да се отчайва от този ранен кариерен път, той го приема за нещо крайно необходимо за творческото си вдъхновение.

"Много често ранните работни места на хората са нещото, което е най-решаващо, защото това е мембраната между това да бъдат истински хора и реакцията им на това. При много големи рапъри се случва първият им албум да е страхотен, вторият да е за това какво е да бъдеш на турнета и да бъдеш успешен, а после се самоизяждат много бързо", описва той.

Да се стремят към идеята за работата на мечтите е нещо, което хората могат да правят цял живот. Но дали всъщност перфектната работа не е илюзия?

Софи Браун, някогашният мразещ работата си журналист, сега определя сама графика си. Работи на свободна практика и като развиващ се в кариерата си сладкар. Прави това от дома си, където живее с двете си кучета, и посещава вечерни курсове по пекарство.

"Виждам хората, които обичам, повече от всякога, и съм много по-щастлива, отколкото съм била преди", разказва тя. "Сега осъзнах, че има начини да печелиш пари, които те правят щастлив", допълва Софи.

Тя изглежда е стигнала по-бързо до нещо, до което много хора не достигат до края на 40-те и 50-те си години: проглеждането през миража на работата на мечтите и прокарването на свой собствен път.

   

Най-четените