Историята има много лица. Дали искаме да знаем за тях? В 21 век разкритията за неизвестни факти от случилото се през вековете изскачат непрекъснато - изтича давност на определени документи, отварят се архиви, проговарят все още живи хора. Discovery Channel, History Channel, National Geographic.
В България, изглежда, учебниците по история се пишат отпред назад - първо се вкарват днешните управляващи, после... За после няма. Остават си старите преразкази от времето на Бай Тошо, леко освежени. Но недотам, за да са наясно децата ни колко точно партизани е имало в България - не повече от 3000, не повече от 7000 или ... колкото е казала Партията след 9 септември 1944 г. След като по данни от разсекретените наскоро архиви на Политбюро на ЦК на БКП активните борци против фашизма и капитализма (АБПФК) са били около 69 000.
Нещо, останало скрито досега
"Търсим историята такава, каквато не е официалната, нещо, което е останало скрито досега. Това искаме - да разкриваме скритото, недоизказаното, макар че няма да е приятно на мнозина". Така Антон, по-големият от двамата братя, които стоят зад "Творческа работилница Кирмец", обяснява защо снимат документалистика - правят филми за един период от историята, за който вероятно повечето от нас смятат, че почти всичко е казано. Поне в основни линии. Става въпрос за 1933-1945 г., Втората световна война.
Двамата са любители-историци - Антон е треньор по футбол, Мариан се занимава с маркетинг, и са запалени по документалното кино.
Мариан е снимал във Франция района, където е извършен прочутият десант в Нормандия - най-мащабната и стратегическа за Втората световна операция, която ускорява края на хитлеристка Германия и капитулацията й - защото "там има много история". (Има и добра работа на един британски шпионин, благодарение на който Германия не изпраща войски за подсилване на брега, но "тихият фронт" често остава скрит за историята.) На 6 юни 1944 г. 155 000 войници на съюзниците - американци, англичани, французи от силите на генерал Де Гол, чиято средна възраст е 20-22 години, стъпват на френска земя. "Във филма показваме в какво изключително добро състояние са и гробищата на немските войници във Франция", казва Мариан.
След тоя филм двамата с брат му били на Жабокрек - място, традиционно за сбирки на социалистите, които честват там епична битка от антифашистката съпротива. На 24 август партизани нападат и убиват българските войници, които пазят почивната станция, където почиват ранени германски войници, и избиват и немците, около 20 човека.
И така през август 2009 г. Мариан и Антон попитали на Жабокрек лидера на БСП Сергей Станишев (историк по образование) дали смята, че там трябва да се направи паметник на загиналите немски войници. "Той беше шокиран, но се измъкна, нямаше категоричен отговор, всичко беше уклончиво: "Трябва да се помисли, историческите факти да не се изопачават...", разказва Мариан.
Ето как една измислена партизанска епопея се превъзнася като голямата битка, а всъщност е била шумкарска акция срещу ранени и невъоръжени немски войници, които са били тук на лечение в Кочериновската почивна станция - и просто са ги избили, добавя Антон.
За партизанското движение, откровено
Така че са се наканили да снимат филм за партизанското движение в България - „много антипартизански филм". Антон попаднал на книга от 1972 г., писана от колектив партизани, за партизанска бригада "Чавдар" (същата, за която е вицът: Коя планина е най-голяма у нас? - Стара планина. - Защото 45 години от нея слизат бодри партизани от отряда "Чавдар".)
Та в книгата, разказва Антон, съвсем откровено авторският колектив описва какви са антигерои - как атакуват села с един стражар с тояга - даже и оръжие няма, как го убиват на място, как плячкосват мандрите и това, което не могат да носят, унищожават, и превземане на манастир има описано като геройска постъпка, без да е пукнала нито една пушка, а сигурно е имало седем монаха и два попа...
Това ли им е героизмът? Просто няма кой да измъкне тези данни от архива и да ги покаже, смятат братята.
Защо го правят
Интересът към Втората световна война е провокиран донякъде от руските им корени. Майка им е от "Санкт Петербург", казва големият брат, "Ленинград" - казва по-малкият. Преживяла е всичките близо 900 дни на глад и ужас в обсадения град заедно с баба им - била е петгодишна. В семейството още пазят медала от блокадата...
Антон: "Най-яркият й спомен е, когато блокадата пада и немски военнопленници вървят по Невски проспект, а по тротоарите са останалите живи в Ленинград. До ден днешен помни лицата на немските войници: уплашени, брадясали, изнемощели... Драмата от другата страна е била не по-малка".
Братята искали да правят филм за блокадата - не толкова за събитията като военни действия, а за да се покаже човешката трагедия. Има много филми за това, верно, но български не е правен. Мариан: "Искахме с очи от Балканите да го погледнем".
Антон дори искал брат му да гладува, хранейки се с дажбите хляб, които са получавали по време на блокадата: първо 240 грама, после 150... "Идеята беше да разкажа как се чувствам, когато съм гладен, а аз ставам много зъл - плюс коментар на лекар, който да обясни как се променя физиката и психиката на човек при толкова дълго гладуване".
Още първата седмица на бомбардировките немците уцелват продоволствените складове на Ленинград гладът скоро настъпва. Руската им баба е работела в хлебозавод по онова време и им е разказвала как са замитали разни "остатъци", за да замесят хляба... А защо не се получил филма за блокадата ли? Написали писмо с молба за разрешение за снимки, а от кметството на Санкт-Петербург им отговорили - след повторно запитване, че изгубили писмото и да напишат друго.
Следващият набелязан проект за Втората Световна е за летците, които са защитавали София. Но засега се блъскат в "китайска стена" от забрани, която всъщност си е българска - и абсурдистанска. Не са ги пуснали да снимат на летище Божурище - макар и да минава за исторически паметник на културата. Оттук, през 1942-а излиза за последната си мисия във въздуха Димитър Списаревски - за да брани София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна.
На "благодарение" на една скандална замяна, започната по време на кабинета на Сакскобургготски и приключена по време на тройната коалиция, летище "Божурище" беше заменено за 106 апартамента, част от които в окаяно състояние. Върховната касационна прокуратура възобнови преди 2 години досъдебното производство по заменката. Но историята още си остава скрита. Нея братята "Кирмец" не искат да показват. Но и няма да се откажат. Има толкова много антигерои.
