Нилюфер Демир е млада фоторепортерка в районното бюро в град Бодрум на частната информационна агенция Доган. Тя е човекът, направил снимките на трупа на 3-годишното сирийче Айлaн Кюрди, изхвърлен от водата на плажа на Бодрум.
Момчето се удави, докато семейството му, бягащо от войната в Сирия, се опитваше да достигне до бреговете на Европа.Трагичните кадри, заснети от фотообектива на Нилюфер, обиколиха света и само за миг се превърнаха в най-изобличителния документ за драмата на хилядите бежанци, която се разиграва в наши дни.
Удавеното дете бе сред 12-те сирийски бежанци, които загинаха в опит да достигнат гръцкия остров Кос, потегляйки с лодка от Бодрум.
"Когато видях бездиханното малко тяло, лежащо на плажа в Бодрум, почувствах как кръвта ми се смразява във вените. Сълзите без да искам потекоха от очите ми. Но натиснах копчето на фотоапарата и започнах да снимам, може би за да преодолея ужаса, който изпитвах", разказва Нилюфер пред Vice.
На 2 септември фоторепортерката била дежурна в редакцията, когато на разсъмване получилa съобщение, че група пакистански мигранти се опитва да премине от брега на залива Акяйлар към Гърция. С още двама колеги тръгнали към мястото.
"Докато снимах пакистанците, забелязах, че на плажа има трупове. Отидох натам и когато приближих, видях, че има тяло на момченце - 3-годишното сирийче, чието име Айлaн Курди научих след това. 100 метра по-нататък лежеше по-голямото братче Галип, а нататък и майката. После отидох при него. Върху тях нямаше нито спасителна жилетка, нито нещо, което би им помогнало да се задържат над водата. Почувствах се ужасно, но нямаше какво друго да се направи, не ми оставаше нищо друго освен да изпълня служебния си дълг и снимах, снимах", продължава разказа си младата жена.
Нилюфер работи като фоторепортер в районното бюро в Бодрум на агенция Доган от 2003 г. През това време е опознала много добре района и е заснела стотици снимки. По думите й особено през последните два-три месеца Бодрум се е превърнал в изходна точка за преминаване на мигрантите към Европа и това е създало голям проблем, при това не само на Турция, а международен.
"Понякога е много уморително, понякога, както в случая с удавеното сирийско семейство, не успяваш да сдържиш чувствата си, особено когато си жена, но ние сме длъжни да изпълняваме журналистическия си дълг. Чрез обектива исках да покажа на повече хора безмълвния писък на това дете и чрез него драмата на хилядите бежанци. Иска ми се да вярвам, че снимката ще стане повод за промяна на някои неща. Денят 2 септември и заснетите кадри ще останат паметни за мен", споделя Нилюфер.
Турските власти организираха изпращането на ковчезите с тленните останки на двете деца и майката до Истанбул, а оттам до турския граничен град Суруч, откъдето бяха изпратени за град Кобане в Сирия, за да бъдат погребани.
"От една страна, ми се иска да не бях правила тези снимки. Предпочитам да бях снимала как Айлан играе на плажа. И все пак съм щастлива, че най-сетне на света започна да му пука и скърби за удавените деца. Надявам се снимките ми да допринесат за промяна в начина, по който гледаме на миграцията в Европа. Надявам се повече хора да не умират докато бягат от войната", казва Нюлифер.
По повод критиките около публикуването на снимките, тя казва: Ако картината в Европа и отношението към бежанците се променят, значи е трябвало да я публикувам. Снимала съм драмата на бежанците много пъти и нито веднъж нямаше такъв ефект върху общественото съзнание. Но аз със сигурност не искам да правя повече такива снимки", признава фотографката.
