Църквата от XVI век на Богородица от Тарка се намира на назъбения каменист бряг на слабо населения остров Корнат, на 18 морски мили от северния бряг на Далмация в Хърватия. И все пак - въпреки отдалечеността й, повечето плаващи в пустинния прекрасен архипелаг Корнати определено си отбелязват да я посетят в началото на сезона.
Разписването в книгата до вратата и колениченето пред олтара и древната дървена статуя на св. Антоний са начин посетителят да бъде защитен от бури и други опасности. След като екипът ни старателно изписа имената си, се покатерихме на съседния хълм, за да се насладим по-добре на закотвената в пристанището отдолу 33-метрова двумачтова шхуна, която щеше да бъде наш дом в следващите няколко дни. След това вдигнахме платна за съседния остров Лeврнака, където щяхме да акостираме тази нощ.
Когато Джордж Бърнард Шоу е посетил тази част на Адриатика през 1929 г., пейзажът го е трогнал до степен да хиперболизира. "В последния ден на Сътворението Бог е искал да увенчае с корона творението си и така е създал островите Корнати от сълзи, звезди и дихание," пише той за голяма радост на днешната туристическа индустрия в района.
Южна Далмация, с туристическото си изкушение Дубровник и модерни острови като Хвар и Коркула, е достатъчно популярна. Но северът е по-малко посещаван, пейзажът му е по-груб и по-драматичен, малките подобни на венециански заливи са по-малко и през по-големи разстояния. Когато достигнете Корнати, почти сте оставили цивилизацията зад себе си.
Не са много нещата, които растат на тези около 140 бледи карстови острова и островчета: само ароматни почви, които изпълват въздуха с аромата на див чай и риган, както и понякога по някой вечнозелен дъб или маслиново дърво.
Нито един от тях няма постоянни жители или селце. Извън обхвата на телефонните мрежи, тези чисти ултрамаринови води предлагат отдих от външния свят. Не е изненадващо - можете да ги разгледате единствено с лодка.
Ние започнахме нашето пътуване в Задар, където се намира най-големият хърватски университет. Ако не са били 72-те бомбардировки по време на Втората световна война и допълнителното бомбардиране от сръбската артилерия в началото на 90-те години, той би могъл да конкурира Дубровник.
Но това, което остава от това място, което прилича на стар италиански град - лабиринт от тесни улички и весели площади, заобиколени от три страни от вода, си заслужава да бъде видяно. Прекрасните сгради са построени от бял варовик, който с времето е бил полиран до степен да се превърне в огледална повърхност, която блести в златно при залез.
Внушителната византийска ротонда от IX век - църквата на св. Донатус, напомня базиликата на Торсело, остров във венецианската лагуна, а катедралата има шокиращи сходства с тази в Пиза. Отличният магазин за сладоледи Donat до катедралата е доказателство, че хърватският сладолед конкурира доста добре италианския.
Налице са шепа музеи, посветени на древни стъклени предмети, археологически находки, етнография, злато и сребро, както и добър рибен ресторант край водата на име Fosa (www.fosa.hr). Но най-изключителната атракция на Задар е Морският орган - гигантски инструмент от 35 тръби, изграден под прекрасната нова мраморна еспланада на града - Доня Рива.
В зависимот от времето и водата, органът издава случайни почти свръхестествени хармонични звуци, които се чуват от процепи в паважа и по стъпалата, водещи към водата.
Това е сюрреалистичен и странно успокояващ звук, а заедно с лекото движение на вълните, ме приспа в първата ми нощ на борда на шхуната "Фортуна", акостирала на същия кей. Не че спането на борда би могло да бъде затруднение на тази изключително комфортна яхта с 14 легла.
От седемте каюти с формата на кораб, всичките оформени в тъмносиньо и бяло, две имаха стандартни двойни легла, докато тези на кърмата бяха с матраци с широчина повече от 2 метра. Всички те имаха душове в рамките на кабината, чудеса на компактност с много топла вода и достатъчно налягане.
В други отношения обаче корабът не беше луксозен. Управляван от собствениците му Тончи и Мирна Торич, подпомагани от първи офицер и готвач, той е идеален за такъв тип почивка, при която сам си оправяш леглото (осигуряват се постелки, съдържащи памучен юрган от типа, който получавате в бизнес-класата на самолетите, тесен чаршаф и възглавница), сами си чистите кошчето и си носите собствени тоалетни принадлежности.
Като изключим храната, която се сервира, екипажът е там заради лодката, а не заради гостите. (Начинът, по който платната се разгъваха и прибираха, беше безупречен, а аз се възхищавах на подредеността на навитите въжета на палубата.)
Усещането е като да отседнеш с приятели, които почти не познаваш, което понякога причинява известни неловки ситуации, но в крайна сметка надделява фактът, че те познават перфектно района, водите му и ресторантите му.
Това е също така и основният плюс на чартърната фирма Sail Dalmatia, която организира моето пътуване. Основана от Дора Вулич, живееща в Лондон хърватка, която е израснала сред моряшката общност в Сплит, тя разполага с 45 плавателни съда - от 10-метрови платноходки за четирима души (€810 на седмица в края на септември, ако нямате нужда от шкипер) до 30-метрови моторни яхти Azimut с пет каюти (€59 675, без храната и горивото в пика на туристическия сезон), както и осем шхуни и кечове.
Подобен вид познания за нещата отвътре са ви необходими в Хърватия - страна, все още озадачаващо лишена от многобройни привлекателни хотели - и където вечерята може да бъде нещо като игра на тото. В половин дузина посещения в заведения никога не съм попадал на толкова добра храна, колкото по време на това пътуване, благодарение на препоръките на нашите домакини и уменията на готвача Томислав в камбуза.
"Коноба Леврнака", където вечеряхме, след като се поклонихме пред Богородицата на Тарка, беше проста крайморска таверна в залива Аника, близо до единствения пясъчен плаж в Корнати. Вечеряхме това, което ни предложиха: първо супник с юха, силно подправена прозрачна рибена супа, пълна с твърда скрпина - изглеждащата агресивно риба-таралеж, характерна за тези води, която беше невероятно вкусна.
След това последва ковач, огромна John Dory риба, сварена перфектно в традиционна глинена пещ, която те наричат "пека", с дребен лук и подправени картофи. Последва допълнителна поръчка на блитва, подобно на спанак зелено растение, което е също сред основните ястия тук, което беше чудесно.
Още по-забележително го направи фактът, че докато се хранехме, собственикът на таверната улови с тризъбец октопод от кея. Изядохме го за вечеря на следващия ден, опечен на скара с лимон и чесън, на задната палуба на нашия прекрасен кораб, заковен в друг спокоен тюркоазен залив.
