Фотографията не е изкуство. Тя е технология. Нямаме оправдание да игнорираме този очевиден факт в ерата на цифровите камери, когато най-примамливите изображения с висока резолюция и ефекти са достъпни за милиони хора. iPad може да прави панорамни снимки, които изглеждат неустоимо. Прави ли това собственика му творец? Не, само прави таблета страхотно устройство.
Новината, че пейзажният фотограф Питър Лик е продал снимката си "Phantom" за 6.5 млн. долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпа фотография на всички времена, масово ще бъде възприемана като доказателство за обратното. В нашия свят, където парите говорят, абсурдно надутата цена, която е платена от някой безумец за тази "художествена фотография", ще бъде превъзнасяна като доказателство, че фотографията се е реализирала като изкуство.
Погледът по-отблизо към "Phantom" разкрива обаче точно обратното
Тази поставила рекорди снимка въплъщава всичко, което не е наред, когато фотографите си въобразят, че са творци и художници. Тя е вторична, неоригинална, сантиментална в заучения си романтизъм, и в резултат на това демонстрира отчайващо лош вкус. Тя изглежда като лъскав плакат, който бихте открили поставен в рамка в претенциозна хотелска стая.
"Phantom" е черно-бял кадър, заснет в Каньона на антилопата в Аризона. Фактът, че той е в черно-бяло, би трябвало да ни накара да се спрем за момент. Сега тази умишлена употреба на демоде стил може да е само носталгична и маниерна, "художествен" специален ефект. Всички имаме тази опция във фотографския си софтуер. И да, нашите снимки на Партенона от това лято изглеждаха ама наистина страхотно в черно-бяло.
Фотографията на Лик, естествено, е красива по един лъскаво-изгладен начин
Красотата обаче изглежда евтина, когато насочиш камерата си към мащабен природен феномен. Черно-бялото детайлно представяне на каньона наподобява скулптура само по себе си, а лъч светлина, проникващ в дълбините му, се превръща във фантома от заглавието.
Само че всъщност този лъч от светлина надолу е просто естествен аспект на Каньона на антилопата. Ако потърсите онлайн, ще откриете огромна гама от фотографии, които без изключение показват точно същото място с абсолютно идентичен лъч. И те не са по-малко ефектни от "Phantom". Фотографът не е добавил нищо ценно към това, което вече си е било налице. Google е пълен с "прекрасни" снимки на тази поразителна природна забележителност.
Очевидно някой е бил изключително глупав и разхитителен по отношение на парите си, бъркайки живописността с високо изкуство
Като цветна снимка без претенции за художественост, тя би била ценно регистриране на чудесата на природата. Вместо това тя тръгва с претенцията, че е нещо много повече; тя се стреми да бъде "изкуство". И именно тази показна "артистичност" я запраща в областта на фалша. Защото артистичните амбиции на тази фотография са невероятно вторични, имитиращи картини, създавани преди повече от век. Точно като първите "арт"-фотографи през викторианската епоха, Лик имитира класиците, за да изглежда класически.
"Phantom" се стреми към възвишеното, към усещането за благоговение, което изпитваме пред природата, описано от Едмънд Бърк през XVIII век и изведено до пищни висоти от художниците през XIX век. Особено добри примери в това отношение са американските художници като Фредерик Едуин Чърч и Албърт Бирщадт, които използват възвишен романтичен стил, за да изразят величието и поразителното въздействие на американската природа. По-късно Джорджия О'Кийфи добавя сюрреалистично спокойствие към иконографията на Запада. Режисьорите на филми, най-вече Джон Форд, са повлияни от американските художници-пейзажисти, когато представят Запада на екрана.
"Phantom" се появява след всички тези представяния на американските природни пейзажи в изкуството и мързеливо ги имитира
Тази фотография е очевидно клише: приятна за окото и мозъка, шаблонна, банална и неоригинална. Ако това е най-скъпата "художествена фотография" в историята, Господ да е на помощ на художествената фотография. Защото това кухо и претенциозно творение показва на света илюзията, която примамва всички нас, когато имаме успешен ден с добра камера - фантазията, че правенето на снимка е същото като създаването на произведение на изкуството.
Като изкючим в заглавието "6.5 милиарда долара", а в статията "6.5 милиона долара" - нищо друго интересно не научих. (а, да, и това: хотелските стаи имат претенции - "рамка в претенциозна хотелска стая"). Тази статия даже и за "пълнеж" не става.
абсолютно безмислена статия. най-важното което разбрах е, че авторът е силно подразнен от това, че някой е спечелил толкова пари от една невпечатляваща снимка. и явно много го е яд, щото си гурно с пот вади по 1500 лв на месец най-много. и всичко се е постарал да опише в безмислено дълъг текст, дал му възможност да помрънка за собственото си нямане по скрит начин пред широка публика и да покаже нескритата си завист, как това не може да му се случи в България. дерзайте, нямащи и не завиждайте на имащите и на тея, които им се случват хубави неща от нищото. на завистниците и сърдитите старчета никога не им се случват такива неща, защото вселената знае кой заслужава.
Аман от евтини манипулации в стил Жълт Труд!
някои хора само коментират, след като са прегледали материала по диагонал; Авторът не го е яд, колкото и да е странно за някой сънародници, че някой е спечелил 6.5млн., а по-скоро изразява недоумение, че някой е платил толкова много пари за едно безвкусно псевдо произведение на изкуството. И още - авторът не е българин, та едва ли работи за 1500 лв/мес. Ама "чукча - не читатель, чукча - писатель"...
Художествената фотография не е"псевдо изкуство", а си е изкуство! Но автора не признава точно това. А защо са платени толкова пари? Ми то много хора се питат и що са платени 40, 50 или 70 млн$ , за картина на някой художник? Кво толкова - малко плат, малко боя и мацал оня на воля... Кой луд дава толкоз пари за тая мацаница! По логиката на автора, всеки може да си набави бои и платно и да маца, да маца....
Ми и аз не харесвам Пикасо и Моцарт, но не правя статии от субективните си анализи на техни произведения. А може добър хейт да се получи, вервайте ми Снимката ми харесва.
Мойте снимки от същото място са по-хубави. Нито съм велик фотограф, нито нищо. Да убиеш цвета в точно това място си е егати тъпата идея. Има две трудности там, той е преодолял и двете - да не ти се пречкат други туристи в кадъра и да отидеш в точния ден (май само 2-3 дни годишно лъчът минава така че да стигне до земята). Обаче черно бялото ... нямам думи - все едно да снимаш черно-бял залез. Ай бегай !
И аз снимам, когато ми остане време и душа, само се опитвам да заснема изкуство, което е създадено от друг, Природа ли е или Бог, не знам, но наистина има изкуство около нас, само трябва да имаш очи и душа, да го видиш. А фотографията наистина не е изкуство, а само технология, овладяването й е занаят, истинският Творец е друг.
Мен пък ми харесва, ако имах излишни толкова пари и аз бих си я купил!
>Да убиеш цвета в точно това място си е егати тъпата идея Изобщо не съм съгласен. Идеята на тази снимка (както е и безкрайно очевидно от заглавието й) изисква скалата встрани да не отвлича погледа, а да е рамка. Цветовете принципно привличат погледа, особено пък цветовете на точно тая скала, и ако фотографът ги беше оставил, фокусът щеше да се разсейва вместо да е прикован във фантома в центъра. Лошият фотограф винаги иска да вкара колкото се може повече в снимката на принципа "да има не е като да няма". Добрият осъзнава какъв е обектът, който снима, и знае какво е нужно да махне от кадъра.