Защо французите обожават да казват "Не!"

"Non, ce n'est pas possible. Отново ви казвам, че няма как да стане", казва агентът, който отговаря за резервацията на самолетните билети. Силвия е на телефона от 20 минути и се опитва да замени самолетен билет, за който изрично е посочено, че има такава опция.

Тя се намира в апартамента си в Париж, който е олицетворение на френския стил от XIX-ти век със своите позлатени огледала и корнизи с наредени на тях саксии с цветя.

През последните 18 години Силвия се е научила да вижда красотата, която я заобикаля, и в нея да намира компенсация за живота в общество, където отговорът на всеки въпрос, молба или предположение по подразбиране е "Не".

Ако попитате някой французин защо е така, той ще ви отвърне сякаш сте в комедия с Жерар Депардийо - "Не, не е така". И ще получите потвърждение, че дори и да се съгласяват, французите започват изречението с "Не". Повечето не могат да ви кажат защо е така.

Оливие Жиро, френски комик, който споделя наблюденията си за френската култура в своето шоу - "Как да станем парижанин в рамките на един час", обяснява това явление с думите: "Да кажеш 'не' ти оставя шанса да кажеш 'да' по-късно. Ако кажеш 'да' - след това няма как да кажеш 'не'".

Жиро допълва, че не трябва да забравяме, че французите са хора на протестите, а протестът винаги започва с "Не".

Факт е, че французите малко или много протестират от падането на Бастилията през 1789 г. насам. Тези първи протести маркират началото на Френската революция и слагат края на 900-годишна монархия. В по-модерни времена "жълтите жилетки" излязоха по улиците през ноември, за да изразят недоволството си срещу увеличение на данъка върху горивата, и продължават с протестите си като всяка събота застават зад нова кауза.

Джули Барлоу и Жан-Беноа Надо, съавтори на "Ефектът Bonjour", са съгласни с комика Жиро.

Според тях Френската революция дава на французите неотменимото право да дават своя отказ и съответно да казват "Не". Това е един вид реванш на малкия човек срещу "големите", който удовлетворява пролетария във всеки французин от всяка класа. Освен под формата на протести, французите са намерили още много начини да казват "Не".

Такава е например фразата "Това може да се окаже трудно", която е най-лесният начин да кажете, че не можете да гарантирате, че нещо ще се случи. "Това е извън всякакъв коментар" е може би най-категоричният отказ, който елиминира всякакви варианти за преговори.

Обратно на схващанията обаче, често има надежда за съгласие. Французите всъщност слушат внимателно, но след като са казали "Не" няколко пъти. Необходима е голяма доза вяра и доста разговори, но можете да сте сигурни, че винаги има начин да убедите французин, след като е дал отказа си.

Обратно в апартамента на Силвия агентът я пита колко пъти ще помоли билетът й да бъде презаверен за друга дата.

Младата жена се усмихва на себе си - наясно е, че ще пита, докато не бъде намерено решение на дилемата й. Както е разбрала през годините, "Да" понякога се крие в контекста, в който са казани останалите думи.

Контекстът включва тона, езика на тялото, мястото, на което се развива действието - всичко, което не може да бъде описано само с думи. Франция от държавите, в които качествената комуникация има много пластове и нюанси, а посланията често се крият между редовете.

Един от факторите за това се крие в числата. Английският език например има около 500 хил. думи, докато френският - само около 70 хил. Това означава, че говорещите английски имат много по-голям шанс да намерят точната дума, за да кажат какво имат предвид, а франкофоните са принудени да навържат серия от думи, за да се изразят правилно.

Като резултат "Не" във френския понякога всъщност не означава "Не".

Не означава и че французите по природа са негативни хора. Всъщност френският отказ често е покана за дебат, общуване и по-добро разбиране на събеседниците. Но първото и най-важно "Не" е това, което реално казва "Не знам". Барлоу и Надо изчисляват, че близо 75% от отказите се дължат на незнание.

Най-вероятно явлението се дължи на страха от подигравки - френските ученици биват оценявани още в началното училище, а оценките им се споделят пред целия клас. Страхът продължава и при серията от изпити при завършването на средно училище - резултатите се публикуват онлайн и целият свят може да ги види.

След 13 години тревоги и притеснения оцелелите от френската образователна система са облекчени, че могат да казват "Не" вместо "Да", което може да не е правилно.

Може би най-лесното за оборване "Не" е закачливото "Не". Поднесено с усмивка или намигване, то е покана за диалог от всеки - от месаря, който чака клиентите да му се помолят за най-хубавото парче месо, до детето, което е подканено да се помоли за желаното лакомство. Подобно "Не" може да привлича клиента в едно и също кафене всеки следобед, но понякога, както всички други игрички, може да е изморително.

Авторитарното "Не" е по-трудно за преборване. Френската бюрокрация се е превърнала в сложна система, която на мнозина би се сторила архаична и неефективна.

Когато кандидатства за френско жителство, Силвия носи със себе си само химикал и документа, който са й казали, че й е необходим. След като няма онлайн форма за кандидатстване, чиновниците могат да отговарят с "Не" колкото пъти преценят.

Отказът по навик е може би най-интимното "Не" - то е обичайно сред семействата и приятелите.

Поли Плат е културен консултант и приятелка на Силвия. Тя споделя как след години брак се е научила да извлича "Да" от своя френски съпруг. Когато стане въпрос за ваканция например, тя първо предлага на мъжа си дестинация, която никак не й допада и знае, че той никога няма да приеме да отидат там.

Второто й предложение също му създава асоциации за куп проблеми. При третата й оферта, която всъщност е и нейният избор за място, той с лекота се съгласява. Плат знае, че ако предложи първо фаворита си - ще получи "Не" за отговор.

Колкото до Силвия тя най-накрая изчерпва запасите от "Не" на агента и успява да презавери билета си и то за полет, който е точно 35 минути след планираното от нея време за тръгване. И най-накрая чува "Да" от французин...