„Най-сетне се прибра в къщи, добре подредената твърдина на тишината и спокойствието му. Далеч от гадния трафик. Далеч от глупавите клиенти и още по-глупавия шеф. Далеч от жегата и далеч от посредствеността. Съблече се, целуна мимолетно любимата, изгълта на две-три хапки вечерята си без да погледне точно каква е и времето настъпи. Времето да бъде някой и да прави нещо Важно. С блажена усмивка той стартира Играта..."
Това не е откъс от разказ, а чиста реалност, част от ежедневието на милиони хора по света, запалени по масовите онлайн игри за много хора (наричани за кратко ММО).
Не съществуват точни данни какъв е броят на хората, запалени по тях, но със сигурност е над 50 милиона по света и главоломно расте. По данни на производителите, в края на 2008-ма година само активните клиенти на играта World Of Warcraft са 11,5 милиона души и макар тя да се води за най-популярната игра от този тип, далеч не е единствената.
Стотици са - стотици нови и прекрасни светове, в които можеш да си крал, герой, могъщ магьосник, пълководец, смел пилот на космически кораб, ковач, бижутер и дори стриптизьор. Светове, в които не си просто Христо, или просто Джон, или просто Аманда, не си един от милионите бачкатори с банална професия, банално жилище и банален живот.
Там в Азерот или Ендория или в Хиперборея (различни територии в ММО игрите) толкова лесно можеш да си герой и шампион. Тук пред компютъра се чудиш как да си платиш рентата, а пред банката в Луна или в аукционите на Ив ти си финансов змей.Не можеш да умреш, не можеш да загубиш, няма нищо, което не може да се направи с упоритост и малко доплащане.
Лесно е да ти хареса. Лесно е да се влюбиш. Лесно е границата между реалния и измислените светове да почне да се размива. И малко по-малко часовете се превръщат в дни, дните в месеци и неусетно вече имаш години стаж в някой далечен и виртуален фантастичен свят и малко по малко си започнал да пропускаш събитията в истинския. Имаш виртуална съпруга, виртуален дом и виртуална бойна галера, и това те прави щастлив, въпреки факта, че си останал безработен, съпругата ти те е напуснала преди месеци и ти е взела колата като бонус.
Изключително лесно е да избягаш от проблемите, от слабоста и страховете си, в един приказен, ала фалшив свят, където никой не те познава, където не те боли и можеш да бъдеш каквото си пожелаеш. В тези случаи игрите са едно 100% ефективно средство за бягство от реалността, отстъпващо само на по-силните наркотици, ала водещо като цена, достъпност и законност. Място, на което да се изгубиш, в което да се стопиш.
Това разбира се, не е задължително, това е лошият вариант. В добрия (който, слава богу, е доста по-често срещан) за теб това си остава просто игра. Игра, в която се отпускаш, без да се губиш. Игра в която упражняваш чужди езици, комуникирайки с много и различни хора от всички краища на земното кълбо. Игра, която независимо от месечната си такса, ти излиза по-евтино от купоните и кръчмите - адреналин, който е по-безопасен за бюджета ти от Еврофутбол.
Игра, в която стига да си достатъчно находчив и късметлия, можеш да печелиш, при това немалко истински пари. Да, това последното е факт - в повечето игри има черни борси за „злато" и ресурси, както и работещи на черно „чейнчаджии", които изкупуват парите във виртуалният свят срещу истински такива, след което ги продават по-скъпо на играчи, искащи финансово могъщество, ала прекалено мързеливи да отделят дни и месеци игрално време в опити да го добият.
А вече в игри като Second Life и Entropia Universe имаш съвсем законно право да си купуваш игрова валута с пари, както и да я продаваш. В интернет могат да се срещнат историите на не един и двама души, живеещи нормално и дори забогатели чрез умели сделки или невероятен късмет точно в тези две игри.
За справка - според рекордите на Гинес, най-скъпият виртуален предмет е астероид в играта Entropia Universe, закупен от играча Jon "Neverdie" Jacobs за сумата от 100 000 $. Впоследствие той е изградил виртуален мол, виатуален луксозен жилищен комплекс, оборудван със спортни арени и заведения върху астероида, и по твърдения на самия играч - е избил парите бързо и вече е на печалба.
Има и средни варианти, разбира се. Точно като в старата, понякога неудобна, но пък безкрайно интригуваща четириизмерна вселена, наречена „реален живот".
Цял океан от възможности, нали? А най-важното всъщност е, че това са игри, направени да бъдат средство за забавление и осигуряващи такова. А забавлението само по себе си никога не е нещо лошо.
Авторът на статията играе ММО игри (няма да кажа кои, обаче), някои от които - от години. Играе ги с пълното съзнание че са игри и нищо повече. Същевременно си признава с ръка на сърцето, че му се е случвало да се увлече сериозно. Затова, за разлика от доста хора, изказващи мнението си в медийното пространство, той няма да плюе игрите от този тип, а понеже все още никой от производителите не му е платил за реклама, авторът няма и да ги препоръчва...
Всеки има право да пробва и ако му хареса - да стане постоянен „гражданин" на една от многото красиви виртуални реалности. Да се забавлява, да учи, да черпи идеи и ако иска - да се опита да припечели от това.
Само не забравяйте, че това не е истинско. И най-голямата придобивка в игра не може да замени истинския живот с неговите радости и скърби.
Пък и е някак гадно да киснеш пред монитора в разгара на прекрасно лято като това навън:)
