Една странна субкултура процъфтява в Западния свят и пред предефинира както представите както за това "що е то фен", така и представите за мъжество.
Добре дошли в сюрреалистичния розов свят на "бронитата" - мъже, които фетишизират и колекционират весели, многоцветни, момичешки, безгрижни понита.
Говорим за онези сладки животинки от развлекателния франчайз "Малкото пони" на корпоративния гигант "Хасбро", който включва играчки и анимационни серии.
Очевидно създадени единствено и само за демографския пазарен таргет на малките момиченца и техните родители, тези продукти се превърнаха в тотем на почти притеснително обожание за армии от пълнолетни, най-често самотни мъже на възраст от 20 до 40 години.
Всъщност "армии" може би не е най-подходящата дума в конкретния случай, защото тези пичове мислят и действат в пълен разрез със законите на тестостерона.
Те са анти-тезата на алфа-мъжкарството: меки и нежни пацифисти, които търсят бягство от бурите на реалността в хармоничния измислен свят на разноцветните рисувани еднокопитни бозайници.
Субкултурата на така наречените "бронита" започва да набъбва в интернет в края на 2010-а и началото на 2011-а година.
Фракция от обширната прослойка на класическите нърдове се отделя от типичните комикси и игри, и започва да се интересува от сериите и играчките на "Малкото пони".
Не е ясно какви точно процеси са довели до тази своеобразна мутация в интересите на тези мъже, но новата субкултура на бронитата се структурира бързо и агресивно и за няколко години вече е релефно разпознаваемо явление.
Хиляди бронита се подвизават в интернет с аватари на понита, публикуват снимки от апартаментите си, които постепенно се превръщат в олтари на обожанието към веселите женски кончета, организират се конференции и фестивали, посветени на споделената страст по момичешкия бранд на "Хасбро".
Самият термин "брони" (brony на английски) е комбинация от думите bro и pony.
Сексуалният ъгъл определено присъства, но не е доминиращ в света на бронитата. Перверзията винаги е подривна и подпочвена, почти никога не се обсъжда публично.
По време на масовите срещи на бронита повечето мъже се държат цивилизовано, облечени в костюмите си на понита. Весели и щастливи те разменят плюшени кончета, гледат любими епизоди от анимационния сериал и се стараят да изпратят послание за чистота и позитивизъм до мейнстрийма.
Разбира се, скоро се ражда субкултура на субкултурата, ангажирана основно със сексуалните измерения на явлението.
Правят се порно версии на оригиналните серии, малките понита са стилизирани като развратни куклички в стила на най-радикалните извращения, типични по-скоро за Япония и Корея. Влиянието на азиатското аниме се усеща силно върху брони субкултурата.
Самите бронита се оформят като особено страстни и лоялни фенове.
Техният траен ангажимент към "Малкото пони" може да се сравнява с любовта на други нърдове към "Междузвездни войни" или "Стар трек".
Бронитата разпознават различните персонажи, следят сюжетните линии, арките, развръзките... В началото те са разглеждани само като интернет меме - сбирщина от мъже, застанали пред компютъра, пълни, с бради, очила и акне, които колекционират цветни женски кончета и следят рисуван сериал за малки момичета.
Скоро става ясно, че това си е автентична субкултура. Леко странна, на моменти тревожна, но искрена.
Техните усилия представляват опит да се надскочи първосигналната иронична рамка, която заниманието им неизбежно предизвиква.
Някои анализатори дори включват бронитата в движението, наречено "Нова искреност", понякога дефинирано и като пост-постмодернизъм.
То включва музика, литература, поезия, критика и публицистика, чиято мисия е да се еманципира от концептуалното влияние на иронията и циничността на постмодерната епоха.
Един от най-влиятелните изразители на този тренд за завръщане към по-честната естетика на модернизма е покойният американски писател Дейвид Фостър Уолъс.
Бронитата често са креативни фенове, които сами обогатяват вселената на "Малкото пони" с авторски сюжети, илюстрации, игри, вдъхновени от оригиналния анимационен сериал.
От "Хасбро" са приятно изненадани да открият, че техният продукт е стимулирал цяла субкултура от пълнолетни мъже, но засега продължават да таргетират "Малкото пони" към първоначалната целева група - малките момичета.
В най-лошия случай брони-явлението е симптом на бавния колапс на традиционното мъжество в Западния свят.
В най-добрия вариант говорим за една нетрадиционна, но честна и чиста фенщина, чиято по-голяма цел за надскачане на ироничността е по-скоро здравословна.
А извън обобщаващите интерпретации това просто са едни мъже, които страшно харесват "Малкото пони".
Е, в света се срещат и по-странни неща.
