8 500 километра на път. Приказно френско пътешествие. Трима души в една кола, като се брои и кучето. Крайната ни цел - вълшебна сватба. Слагам сватбените си перли и всички ме снимат. Аз съм най-сниманото пътуващо куче. Във Франция имах известна конкуренция в лицето на моя кучешки брат Жерар Волтер - френски булдог, който е любимец на моята човешка сестра Мия.
Ликвидирах съперничеството веднага с появата си. Изключителна красота, зелени очи, рядък кафяв цвят, стройна фигура, тренирана и много умна - това съм аз - лабрадорът Сара.
Завръщане у дома
Връщането в София е завръщане у дома. На всяка крачка ме познават, галят ме и се радват на присъствието ми. Разбира се, те също така се надяват и да пиша за тях. Ще напиша, разбира се, но само за едно определено място, което наистина си струва.
След дългия път и голямото френско плюскане, моята господарка Е.Ф. иска да хапне нещо леко. Затова решава да седнем някъде с изглед към улицата и по френски да позяпаме.
Нашето място днес е "При Меги".
То се намира на ул. Асен Златаров, до бившия ресторант "33 стола" и "Ателие". Трите ресторанта преливат един в друг, създават онази градска атмосфера, с която София наистина диша.
Много вкус и любов са вложени и в трите места. А миризмите, които се разнасят и дразнят силно развития ми нюх, са божествени и различни.
Меги е артистична и енергична жена. Тя познава целия квартал. 7-8 години всички купуваха аксесоари от малкото й магазинче за подаръци, преди то да се превърне в специално бистро.
Идеята за тапас и чаша вино не е типична за балканския вкус. Но нали сме европейци (а аз имам европейски кучешки паспорт), трябва да седнем на една маса и не е лошо да възприемем някои европейски навици като например леки хапки с чаша вино преди вечеря. Не е лошо и моите господари да вземат да възприемат от френските си роднини непрекъснато хранене от масата на кучетата по време на вечеря. Мммммм...
В началото "При Меги" се събираха само съседите от махалата. Но вече се налага да си запазваме маса, защото започнаха да прииждат хора от цяла София.
Какво има за ядене?
Домашна лимонада, добро кафе в чаши на точки, собствено производство на соленки и сладки от лимец, хляб и паста.
Ледено вино, пастет и хайвер, малки хапки според настроението на собственичката, която хвърчи, лека като перце, усмихната, с новата си диадема на цветя.
Семейството на Меги купува преди няколко години 200 кг лимец (от древното жито), намерен при разкопки във Врачанско.
Засаждат го, жънат и изследват сорта, който се оказва висококачествен, без глутен.
Така решават да започнат новия бизнес на старото място. 5-6 маси на улицата, стари градски столове, чайници със свежи цветя, розови кофички за изстудяване на виното, хубави чинии, неочаквани изненади в кулинарните решения, чаровни детайли в екстериора, добри цени.
И опашка за хляба на Меги.
Купуват го и хора с различни проблеми, които не могат да ядат друго брашно освен лимец.
Странно, но французите не говорят за болести, диети и здравословно хранене, а тук се наслушах по тези теми. Всички в България са болни, пазят диета или са многознайковци, които могат да говорят надълго и нашироко с какво трябва и не трябва да се храним.
Запушвам си дългите уши и си мечтая за тлъсти месца и мазни кокалчета, че и мен Е.Ф. ме държи на здравословна, кучешка диета.
Аз участвам от самото начало в новата идея на Меги. Затова в заведението съм нещо като талисман или запазена марка.
Ако ме видите някъде, а вие не можете да не забележите моето впечатляващо присъствие - това е гаранция за качеството на мястото.
Просто се спрете и ме погалете. Аз съм не само красива и добра, но и експерт за нещата които правят живота прекрасен!
Бау-бау! Ваша Сара
