Постморското ми тягостно настроение се подобри значително, като минах тези дни през градинката Св. Климент Охридски срещу НХА. Нямаше как да не се спра пред необичайните и чудати творби, които, оказа се, са част от инициатива X FactorY (на на Нова телевизия и X Factor).
Между 8 и 12 септември в градинката е имало открита арт работилница, а като център на авторските идеи са фиксирани три ключови думи - музика, екология, уникалност.
Заради идеята инициативата да бъде и своебразен провокатор към чувството за отговорност към града и неговата аура, условието е творбите да бъдат изработени от рециклирани стари вещи и предмети от бита.
Участвали са както ученици и студенти от художествените гимназии и ВУЗ-ове, така и талантливи младежи в неравностойно положение
Сега най-добрите произведения им ще бъдат инсталирани за постоянно на територията на Столична община, като модерни експонати и артефакти на съвременното българско изкуство и култура.
Специална X FactorY карта ще посочва местонахождението на арт инсталациите и имената на техните автори, наред с останалите културни обекти в София.
Късно откривам изложбата, но все пак дори и малкото, което видях ме накара да се усмихна. Инсталацията, която ме посреща, е музикален проект, изобразяващ едно цветно лудо пиано, с огромни клавиши.
После една композицията ме захвърля далеч в детството ми: причудлива амалгама от различни вещи от миналото - рамки за картини, желязна ютия, дървена шейна, акордеон, стенен часовник, огледало, китара, чаша за вино, касетофон, ваза, чиния, слушалки и т.н. Всички те са боядисани във весели тонове и са композирани по такъв начин под слънцето, че създават едно бутафорно-весело настроение, което никой не би могъл на помрачи.
Боядисан в синьо уличен стълб, като че ли нарочно е полегнал точно до тази арт инсталация. По него са накацали различни бели птици, а на върха му е боднато подобие на антена, което в действителност е скелет на сгъваем чадър. Точно до него пък симпатично зелено кошче за отпадъци ми напомня тутакси за морето заради апликациите на водорасли и белите камъчета върху него
Обръщам се и виждам огромно диско яйце, облепено от множество малки парченца начупено огледало, с розови слушалки. Точно срещу него друго музикално създание в черно-синьо се забавлява под парещите слънчеви лъчи. Главата му представлява част от баскетболна топка със слушалки, а на шията му провесен усилвател на телена закачална за дрехи. Тялото му във вид на грамофон допълва успешно музикалната визия на дългокракото купонясващо човече.
За съжаление, успявам да хвана само част от творбите, тъй като другите вече пътуват по предназначение за различни дестинации в столицата. Така че тия дни се разхождай с широко отворени очи.
