Паулино лежеше свит като бебе в утробата на багажника. Беше ли това краят на неговият път или прераждането?
Не знаех какво беше правилно в този момент. Как бихте постъпили, искате ли да убиват за вас?
Изродите го изродиха, имам предвид, че го извадиха от багажника, винаги съм бил решителен, приближих се и го ударих с коляно в главата, детето седеше и ме гледаше мълчаливо, взех ножа от Майкъл и се приближих до пихтията, която лежеше на полето.
Паулино надигна глава, погледна ме право в очите, забих ножа до дръжка в сърцето му.
Виждах как главата му увисва назад, конвулсиите на тялото му постепенно губеха сила.
Знам, че може би това ще ви хареса, но беше само в моето съзнание.
Стоях пред него с нож в ръка. Не намерих сила, започнах да говоря на български, не го убих, не можах. Знам, че постъпих правилно, най-малко заради детето, което ме гледаше. Оставихме го там.
Качихме се в колите, отидохме в едно пуеблито, вечерта завърши в клуб с много кока.
Мъжът и детето не бяха с нас, те пътуваха, дано никога не стигнат там, където отиват.
Останалите мъже бяха с мен, щяхме да станем неразделни.
Хуанхо се появи сериозен, както винаги си предаваше важност, седнахме да говорим, продажбите вървяха, печелехме много.
При нас дойде висок мъж, представи се като Хуан Карлос, не краля, но и той беше висок. Хуан Карлос се оказа шеф от тайните служби, едва не паднах под масата, но бях сигурен, че това е правилната среща.
Пако, бащата на Ева, жената на Хуан Карлос, беше собственик на три клуба в околността, момичетата, които работеха при него, бяха от Бразилия, Хуан Карлос искаше от нас да работим заедно, единственото условие - без насилие срещу испанци.
На дребно продавахме един грам за 60 евро, в клубовете момичетата го продават по 100 евро. Ние трябваше да зареждаме момичетата и те да продават, измислих нова схема специално за него. Момичетата го получаваха на 45 евро, продаваха на 100 и така деляха с Хуан Карлос.
Същата вечер бяхме вече в клуб „Америка", Пако беше дребен човек, но в погледа му можеш да прочетеш цялата Библия. Можехме да правим всичко, сменихме охраната, заредихме с бонбонки. Майкъл пое охраната, момичетата виждаха в него своя исполин.
След акцията по заведенията държах 80% от охраната им, схемата беше перфектна, продавахме бонбонки на всеки.
Бях се превърнал в монополист.
Имах лична охрана, казваше се Алваро, беше спортист, в момента служи в Билбао, полицай е. Алваро беше различен, предан и много по-човечен от другите, единственият проблем беше, че ползваше повече кока от всички, взети заедно.
Като във всеки бизнес, еуфорията премина бързо, нещата се превърнаха в ежедневие и както винаги се случва се появи Мунер, роднината на Майкъл. Мунер беше европейски шампион по някакъв боен спорт и трафикант на хашиш.
Станахме приятели, споделяхме всичко, пътувахме, забавлявахме се.
Решихме ние двамата да развием неговия бизнес.
Хашишът е много по-продаваем от кокаина, всеки втори в Испания ползва хашиш. Наричат го шоколад, защото е кафеникав и е с формата на плочка шоколад. Как се пуши хашиш?
Отчупваш парченце, нагряваш го със запалка, става като пластелин, след това го рониш и го смесваш с тютюн. Хашишът, който продавахме, беше Полен. Поленът е първокласен хашиш, килограмът струва около 1500 евро.
Лошото в този бизнес е, че хашишът тежи много, а струва малко, но пък съдебната отговорност е по-малка. Хашишът влиза в Испания от Мароко, в Мароко с това се занимават цели кланове, повечето близки до местния феодал.
Пристигнахме в Севиля, жегата в Севиля през лятото е убийствена, лежахме в хотела и чакахме сигнал от доставчиците.
Минаха три дни, оказа се, че трябва да отидем в Алхезирас.
В Алхезирас 5-звезден хотел струва петдесетина евро, оказа се възможно, защото там не е Испания, имаш чувството, че си в Африка, навсякъде е мръсно, мароканци навсякъде, жега.
Чакахме, твърдо бяхме решили да не работим нощем, защото не познавахме никого, сделките с кокаин или хашиш винаги се правят през деня. Никога нощем и никога с подозрителни хора, винаги държах, когато отивахме да вземем стока, всички да са гладко обръснати, светли ризи, без подозрителни шапки и без мобилни телефони, никой не знаеше нищо, никога, само аз.
По-скоро всичко изглеждаше като делова среща, обикновено избирахме паркинг на Макдоналдс. Там е пълно с деца и хора и беше безопасно.Оставяхме кола на паркинга и чакахме да я натоварят.
Държахме поне три коли, една пилотна, втора с товара и третата - за забавяне на преследвач или неочакван гост. Когато превозваш стока, се купуват предплатени мобилни телефони, с тях се комуникира.
Първата кола е пилотната, пилотната кола пътува десетина минути пред натоварената кола, средната скорост е винаги и само позволената, не се правят нарушения, внимава се много, забранявах дори да се слуша българска музика, защото да чуеш от мощна кола в Испания гласа на Азис е повече от подозрително.
Втората кола зависи изцяло от първата, а третата - от инструкции на втората, ако забележи нещо подозрително. Аз обикновено пътувах в четвъртата и ми беше все едно.
И така зачакахме първия сериозен общ товар - 3500 килограма хашиш.
Бяхме приготвили коли, график, това щеше да бъде моята първа самостоятелна сделка.
