Вероятно първата среща на всеки с "Хобитът" като филм е била мюзикъл-анимацията на Джулс Бас и Артър Ранкин. Или поне е била, ако сте били 5-годишни (приблизително) през 1977, или сте я издирили години по-късно по торентите.
Орсън Бийн е Билбо, Джон Хюстън е Гандалф, Глен Ярбро пее "It's time you stop thinkin' and wasting the day" с високо вибрато - ех, какви времена бяха, гледани през розовите очила на детската носталгия.
Ако щете вярвайте, филмът на Ранкин и Бас дори е бил номиниран за награда "Хюго" за "драматично представяне", въпреки че в наши дни естествено изглежда тотална отживелица
Той, както и версията от 1997-а на "Хобитът", са били излъчвани с 30 кадъра в секунда (FPS), аналоговият стандарт за американска телевизия от 1953-а до средата на 2009 (за цвят, естествено - черно-белите стандарти са били от по-рано). Това означава с 6 кадъра в секунда повече от международния стандарт за кинопрожекции: 24 кадъра в секунда.
Всички зрители приемат 24-те кадъра за даденост от средата на 20-те години на миналия век. Въпреки че тази кадрова честота е сравнително ниска, тя се приема за характеристиката, придаваща на филмите характерния им киновид.
Защо 24 кадъра, а не 26, 34, 43 или 59? Най-вече защото филмовата лента е била скъпа - колкото по-бавно е преминавала през проектора, толкова по-малко от нея е нужна. Ранните неми филми са били снимани дори с кадрови честоти под 20.
С навлизането на звука в киното обаче през 1926-а е трябвало да има достатъчно бърза смяна на кадрите, за да се елиминира насичането на звука. И, както можете да се сетите, достатъчното аудиовизуално комбиниране се е появило точно при 24 кадъра в секунда.
Проблемът с 24-те кадъра е, че те винаги са представлявали финансов компромис
Въпреки че дефинират възприятията ни за киното в момента, 24-те кадъра в секунда имат недостатъци като размиване на движението или стробоскопия. И когато се снима в 3D, те стават дори още по-забележими. Джеймс Камерън говори за това в интервю пред сп. "Variety" точно преди дебюта на "Аватар".
"В продължение на десетилетия на 2D киното сме свикнали със стробоскопския ефект, дължащ се на 24-кадровата честота. Когато го виждаме обаче в 3D, той изпъква повече, не защото е по същината си по-лош, но защото всичко останало е станало по-добро.
Изведнъж изображението изглежда толкова реалистично, че сякаш стоиш в стаята с героите, така че когато камерата панорамира, има странен артефакт от движението. Сякаш никога не си го виждал преди, а той реално е бил пред очите ти през цялото време.
Някои хора го наричат вибрация, други стробоскопия. Аз го наричам дразнение. Той лесно се преодолява, защото възраждането на стереоскопията стана възможно заради цифровото кино - и цифровото кино осигурява и решение на проблема със стробоскопията."
Ако филмовата лента не беше толкова скъпа и избраният стандарт беше по-висок, тоест ако беше спазена препоръката на Томас Едисон филмите да са с поне 46 кадъра в секунда ("Всичко по-малко уморява окото," е казвал Едисон според британския режисьор Кевин Браунлоу), цялата история на киното можеше да е различна.
Едисон не е бил единствен - според киноисторика Х.А.В. Булайд, който очевидно е в лагера на Едисон, "за да се премахне трепкането от бялата светлина, прожектирана върху ярка повърхност, са необходими около 48 смени на кадъра в секунда."
Едисън и Булайд си намират единомишленик в лицето на Камерън. Ето още един малък откъс от интервюто му от 2008-а:
"... Още сега бихме могли да снимаме 2D филми с 48 кадъра и да ги показваме с тази скорост. Това само по себе си би направило 2D филмите поразително резки и ясни, с незначително увеличение на цената и с оборудване, което вече е инсталирано или сега се инсталира в кината...
Правил съм тестове с 48 кадъра в секунда стереокартина - и тя е поразителна. Камерите могат да я постигнат, проекторите също (с малки модификации). Защо тогава не го правим като индустрия?
Сега предстои да разберем дали Едисон и Булайд (и Камерън, и всички поддръжници на 48 кадъра в секунда през годините) са били прави
"Хобитът" на Питър Джаксън, чиято световна премиера е следващият петък, 14 декември, е сниман със специални RED EPIC камери, способни да регистрират невероятната резолюция 5120 на 2700 пиксела, използвайки стандарт, известен като High Frame Rate (HFR). Той осигурява кадрова честота, по-висока от 24 FPS - в този случай точно два пъти по-висок.
И ако сте сред почитателите на Джаксън, или просто сте познавачи на филмовите технологии, вероятно вече знаете, че филмът ще се показва в избрани кина с 48 FPS.
Ако игнорираме техническите приказки, това е решение, което е предизвикало поравно похвали и презрение. Критиците твърдят, че HFR прави филмите интерполирани на вид, като сапунени опери (ако някога сте гледали сапунена опера и сте се чудели защо тя не изглежда като филм, това е заради презредовия формат с 60 кадъра, който създава илюзията, че се показва по-висока кадрова честота от 30 FPS).
От друга страна, знаменитият филмов критик Роджър Еберт описва гледането на филм с 48 FPS като "гледка с поразителна яснота." Пишейки за Maxivision 48, стандарта от 1999 на Дийн Гудхил за 48 FPS 35mm кино, Еберт казва, че той "постига качество на картината, по-добро от всичко, което сте виждали до момента: реално четири пъти по-добро."
Питър Джаксън във Facebook специално се зае преди няколко седмици да защити решението си за заснемане и показване на трилогията "Хобитът" с 48 кадъра в секунда.
В цифровата епоха вече няма каквито и да е причини да се придържаме към 24 fps. Нещата не са били перфектни през 1927. Науката ни казва, че човешкото око спира да вижда отделните картини при около 55 fps.
Така че снимането с 48 кадъра в секунда ви дава много по-голяма илюзия за реалност. Намаленото размиване при движение на всеки кадър повишава рязкостта и дава на филма усещането, че е заснет на 65mm или IMAX. Едно от най-големите предимства всъщност е, че окото вижда два пъти повече кадри в секунда, което придава на филма прекрасно усещане за потапяне.
Това прави 3D преживяването много по-деликатно и намалява умората на окото. До голяма степен 3D е некомфортно за някои хора, защото всяко око обработва много стробоскопия, размиване и потрепване; всичко това почти изчезва с HFR 3D.
Засега обаче отзивите от ранните прожекции на филма, чиято премиера беше на 28 ноември в Нова Зеландия, не са така ласкави
Тод Маккарти от Hollywood Reporter говори негативно за 48-те кадъра в секунда, заявявайки: "Резултатите са интересни и ще бъдат оживено обсъждани, но първоначалното сравнение на двата формата [24 срещу 48 кадъра] говори за провал на експеримента."
Питър Дебрюж във Variety казва: "Всичко придобива преувеличено, изкуствено качество, в което изкуствеността на декора и костюмите става очевидна, а добре осветените области преливат в околностите им, все едно гледате домашно заснет филм, но с огромно качество."
Джен Ямато от Movieline е попарващо критична, пишейки, че "това е като гледане на сапунени опери по HD, ужасни BBC предавания или Faerie Tale Theater от 1985, но със смайващо рязка картина и с хобити."
Все пак се намират и именити критици като Ричард Корлис, които са по-позитивни в критиките си: "Яснотата на картината е донякъде вълшебна, но на моменти предизвикваща мигрена... В първия момент, в битката със Смог, си мислех, че гледам видеоигра: прозрачни, ярки образи на неясни същества. След известно време очите ми привикнаха, като към нов чифт очила, но все пак усещането е като гледане на много скъпо заснето и монтирано ТВ шоу на живо на най-големия в света домашен ТВ екран.
Как изглежда картината с 48 кадъра в секунда?
Трудно е да се опише с думи - понякога остава само да се използват мъгляви, неясни понятия, синоними на "яснота" и "рязкост", които описват образа на екрана. Това е едно от нещата, които ще познаете веднага, когато ги видите, дори и ако има неяснота в описанието им.
Ако и вие познавате "визуалната интимност" на сапунките и тя ви се е струвала донякъде странна, и сте свързвали "сериозното" кино с 24-кадровите прожекции, вероятно и вие като нас сте свикнали да свързвате "вида" на сапунките с мелодраматични визуални сюжети, така че ще ви е нужно известно време за привикване.
Едно утешение остава за мнозина - повечето кина не са все още снабдени с оборудване за показване на филми с 48 FPS, така че ще можете да видите по-високата кадрова честота само на определени места (естествено, на осезаемо по-висока цена).
Ако държите да научите кои, търсете акронима HFR в програмите на кината. Все още не е напълно ясно дали е възможно да гледате "Хобитът" с HFR, но без 3D, така че имайте това предвид. Предвид естествената антипатия на повечето зрители към стереоскопичното 3D във всякакви варианти, без значение дали "Хобитът" е добре направен като филм, ще е любопитно да видим дали HFR ще промени масовите нагласи към 3D киното.
