Лятото е само наужким, ако не съдържа поне едно здравословно скъсване с цивилизацията. Номадството е идеална форма на живот за седмица - две, особено ако отправна точка е кресливата столична реалност. А крайната - брегът на Черно море.
Намира се извън гадната спирала, която започва със сутрешните блокове и свършва с вечерните протести и контрапротести. Иначе мирисът на печени чушки (по Митко Таралежков) идва още в средата на август. И шансовете да си рестартираш мозъка започват да избледняват.
Колкото и малко да са, в България все още има диви и неоцапани от комерсиалната култура места, които предлагат нищо повече от плаж, борова горичка и ручей течаща вода. Тези три съставки правят идеалната почивка. Без примеси от външния свят. Без ток. Без телефон. Без матрак и Facebook.
Почти без пари. Останалото зависи от вас. Иначе щеше да звучи като извънземна реклама на карибска дестинация. Забавно е, че доста хора си мечтаят за планина от долари и за екзотичен пуст остров. Едното обезсмисля другото, освен ако не използват хартийките, за да си палят огън, но това е друга тема.
Пътуването от жълтите павета до морския пясък е съвсем постижима цел и се равнява на разстоянието от стресираното ежедневие на трудовака до пълния релакс. Когато ядеш с пръсти направо от скарата. Когато бирата се измерва в стекове, а ментата - в бутилки. Когато всичко е на "Пуша една цигара" разстояние. Синоними на мързел до плюс безкрайност. Когато никой не ти пречи. Истински катарзис (не по Сергей Станишев).
Добрите новини свършват тук
Дивите места по морето вече не са съвсем диви. Онези натежали слънчогледи с потъмнели изражения, безмълвните посрещачи по черния път към Кара дере, не предвещават човешкото струпване там. Летуването на палатки е свободен жанр, но нововъведенията и всевъзможните джаджи за по-близък до нормалния живот вече правят впечатление. Неприятно.
Цели семейства с радиостанции на батерии слушат новинарските емисии на БНР - единственото налично в района радио, за да разберат има ли още протести в София и кога депутатите ще гласуват актуализацията на бюджета. Все едно не са им дразнители? Информационното затъмнение май е съвсем като природните феномени.
Между боровете се мъдрят сковани дъски, служещи за рафтове. Къщи без стени и покриви. Пълни са с всякаква посуда, бутилки, газови котлони и какво ли още не. Портативни душове правят разходката до скалите с хума да прекалено дълга и изморителна. Вечерята се сервира в специален комплект пластмасови чинии, вилици и чаши.
Заблудени туристи в Бяла питат на английски език как да стигнат до морския оазис. Търсят кладенеца в Бяла, с който започва пътят. Сигурно и те са изненадани от факта, че по кратерите му тежко се катерят черни джипове. Подобни автомобили бяха рядкост. Този път имаше доста.
Все по-пренаселено и мръсно
Повече хора - повече боклуци. Ясно като бял ден. Преди години, търсейки същия заветен кладенец, една женица от градчето с белите варовици се ужаси, когато разбра къде отиваме.
Цитирам по памет: "Там е пълно с диваци, които ходят до тоалетна където им падне. В гората е ужасно и е пълно с боклуци. Може да се заразите с нещо".
Тогава преживях най-красивата си и безоблачна почивка. Сега обаче женицата има известно право. В боровата горичка "човешкият фактор" се забелязва - и намирисва - осезаемо.
Предполагам приносът е на все повечето любопитни "туристи", дошли и те да изкарат един уикенд на палатки и да видят що е то Кара дере със ситния пясък, щедрата и стръмна брегова ивица, едрите звезди, вечерните огньове и романтичните китари. А и един местен морски вълк разправя, че там ставали чудеса.
Пък и нали щели да го застрояват, нека се отчетем, че и ние сме го видели. Кара дере. Вероятно подобна е мотивацията зад тазгодишната мода да се ходи по "диви и откъснати" места. Справка - преселението на туристи в Синеморец тази година също е доста обилно.
Дивото е само наужким
На север имате значително по-голям шанс да се окажете насред дълъг, пуст и чист плаж. По-точно - насред сравнително чист и пуст плаж. Дори покрай Дуранкулак и Шабла плуват бутилки от бира, фасове и найлонови торбички.
В северната част на плажа в село Крапец, последната населена точка преди Дуранкулак, където живеят около 200-300 души, почти до защитеното езеро, млада и влюбена двойка пие вино на брега.
На двайсетина метра навътре минават няколко малки делфини. По-нататък стърчат останките от заблуден кораб, потънал в плитчините преди 80 години. Корморани, гъски, блатари - над 260 вида защитени птици - щурци и жаби правят истинска симфония, докато огненият залез прозира зад тръстиките.
Какъв мислите, че е резултатът от цялата романтика? На другия ден, минавайки от там, намираме празна бутилка вино, залепена за кутия с подарък - чаша. Кутията беше празна. Младата и влюбена двойка завеща непотребното на майката-природа. Вероятно догодина ще отпочиват на друг плаж.
Ако всички постъпват като тях, скоро няма да имаме нищо диво по Черно море. Освен едни обикновени диваци, наричащи себе си туристи. И само бетонът и обхватът на мобилните оператори ще правят разлика. Скъсването със света става все по-трудно.
