Поколението, родено в 90-ата минута на соца, сега трябваше да изглежда доволно като от реклама на паста за зъби. Но тъй като играта с капитала на тая система имаше продължение, а и икономическата криза попари надеждите му в най-благодатната за професионален ентусиазъм възраст, България като че ли принуди младите да се чувстват нейни фиктивни граждани.
Колко талантливи, образовани или жадни за образование българи живеят с мисълта, че страната на възможностите е която и да е друга? Губим най-ценния си ресурс още със завършването на средното им образование. Въпреки, че у нас няма институция, която следи броя на българите, които учат зад граница, според статистика на Евростат българите само в университети в Европа са близо 23 хиляди, като са нараснали поне двойно за 8 години, а според други (неофициални) проучвания финансовата криза не влияе обратно върху тази тенденция.
България би трябвало, а не следи, и колко от дипломираните и квалифицирани навън млади хора се връщат или желаят да се върнат (добре че го правят ентусиазираните форумци от Тук-Там).
В същото време има предостатъчно примери, че геронтокрацията на трудовия пазар у нас не им предлага кой знае какви опции. Биографията им или не предизвиква кой знае какъв интерес, или повечето работодатели я ползват по-скоро за имидж, отколкото да взимат сериозно потенциала на притежателя й. Същото важи и за тези с престижно образование у нас (колкото и оксиморонно да звучи).
Неотдавна мой познат журналист (тв водещ) помоли за препоръка за млад човек за сформирането на новия си екип: "Не искам творци, а изпълнители!", беше условието, ако ще и да ставаше въпрос за човек, току-що завършил класическа филология и взел TOEFL с отлични резултати, на ръба да запише магистратура в чужбина, но със сърцатото желание да бъде полезен тук.
Инициативността и иновативността са аут от длъжностните характеристики дотолкова, че за тях дори могат да те уволнят. Едно момче например беше принудено много скоро да се върне в Германия, където се беше дипломирало - когато получи мениджърска позиция в родна компания, инициативността му бе визирана като натегачество. Вероятно уплашен, че инвеститорите в компанията ще предпочетат младежа с опит от корпоративните стажове в Европа, прекият му шеф го уволни. Сега работи в навън за повече пари - по-скоро принуден, отколкото да е дезертьор.
Има ги и обратните примери, разбира се. Дипломираният също в Германия Кристиан, създател на доброволческото сдружение Free Sofia Tour, е знаел, че ще работи тук, тъй като в образованието му инвестира базирана у нас немска компания с идеята, като завърши, той да се върне, за да стане неин представител. Мениджърите му гласуват доверие още преди да завърши гимназия.
В България въздухът не помръдва
За 22 години не успяхме да създадем благоприятна за младите трудова екосистема, каквато няма как да има без връзката между университета и бизнеса и без доверие към младите. Изключвайки ги - равнозначно на препъвайки иновациите - ще продължим да сме в плен на порочен кръг.
Тук успехът все още се гради на връзки и ако не си сред приближените на старшинството, няма как да се добереш до по-комфортната част от работните места. Кризата принуди фирмите да уволняват младите хора (или да не търсят много такива за по-отговорни и по-добре платени постове) и може би от криворазбрана лоялност да оставят хората с дългогодишен опит. Но този опит е толкова важен колкото и присъствието на младите като антикомформистко ветрило в работната среда.
Освен това всеотдайността на работното място обикновено е правопорпоционална на доверието, което си получил (поне в един що годе идеален професионален контекст).
Младият човек е склонен да рискува да изкаже друго мнение повече от по-опитния и по-зрял колега, заел циничната си позиция на изчакването на края на работния ден. Така в атмосфера, в която няма кой да ни запали с повече ентусиазъм, ще продължим да пускаме в праймтайма Митю Пищова вместо чешити от Техническия, които търсят финансиране на проекта си за безпилотен самолет... Повече ни радва карикатурата на настоящето, отколкото романтизмът на бъдещето.
Един глас по-малко за промяна
Младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в ЕС - по данни от проекта "Национална стратегия за младежта 2010-2020 г.", изготвен от Министерството на образованието м.г., а изследване на НСИ показа, че безработните младежи до 24 г. са над 70 хиляди.
След спада на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г., през последните години има нов пик на желанието за бягство сред 20-29 годишните - всеки осми има такова намерение. Дори да не става въпрос само за образовани и квалифицирани хора, всеки принуден да ходи в чужбина български младеж, означава един глас по-малко за всякакви реформи.
Естествено, че стигналият до фундаментални нелепости преход, е провокирал аполитичност в новите поколения - делът на младите хора, които не се интересуват от политика, надхвърля 60%.
През последната година обаче срещнах достатъчно много хора на 20 и..., занимаващи се с разнообразни доброволчески инициативи - от почистване на т.нар. Канал в София до помощ на деца с увреждания или наркомани. Точно младите са активни по теми като екология и човешки права и създаването на мрежа от такива направо би беатифицирало ролята на гражданското общество. Особено ако медиите помогнем с показване на модели.
Докарали сме я дотам обаче, че все още гледаме на доброволчеството като на някакъв чудат алтруизъм, а не като на нормален пример. И ако не стимулираме тези хора с осигуряване на работни места, с които да задържим справедливия им дух наоколо, обричаме още едно поколение на пропадане в черна дупка.
Превъщане на рискa в сила
Бягството на младите не би било толкова лошо, ако ги убедим да се върнат с вдишания опит. И да им покажем, че тук е подходящо място да споделят идеите си спокойно и да вложат енергията си. Освен това те биха били привлечени не непременно от апетитното заплащане, колкото от някаква немеханична работа с преспектива за кариерен ръст; да им се доверим като на мислещи, а не само като на изпълняващи.
Беше време, когато губехме повече бачкатори, които емигрираха върху съмнителен ферибот, но сега може би легално губим добри и способни омерзени хора, заради все още неразмитата система на постсоц патронажа. И след толкова години на игнориране на този проблем, правителството би трябвало да започне да мисли за следващите на опашката на пазара на труда - нещо като превръщане на риска в сила.
Мнозинството млади хора у нас също така искат да развиват собствен бизнес, за което са нужни повече фонодве за рисков - и нерисков, капитал, форуми и въобще - включване на предприемачеството в образованието.
Затова, ако поне половината цели на стратегията за младежите - повишаване на тяхната квалификация и заетост, стимулиране предприемачеството, доброволчеството и участието им в избори - бъдат постигнати, вярвам, че страната ни може да влезе във форма. Защото, знаем, е грозно да имаш целулит.
тъжно,но истина. "България би трябвало, а не следи, и колко от дипломираните и квалифицирани навън млади хора се връщат или желаят да се върнат" - няма и да следи, никога няма да има такава официална статистика, защтото целта е именно да не се върнат.образованите млади хора са абсолютно ненужни тук.и нежелани.
Сега под тая статия вкупом ще се юрнат да обясняват как българина е вечно мрънкащ вместо да работи или как авторката има лични неудачи и затова е черногледа.... А истината е, че не може да има нормална бизнес логика в ненормална среда! Ясно е в 95% от случайте чии са фирмите и по каква линия върви капитала (изключенията като оня ваш познат дето......, не се броят) Досегашните приходи са дошли в куфарчета, а бъдещите ще дойдат от обществени поръчки. Защо му е тогава на един работодател да назначава млад или компетентен служител, като бизнеса му не зависи от това и такъв само ще пречи? Блажени са оптимистите...
Мисля че нещата не са чак толкова еднозначни. Младите хора у нас сега имат самочувствието, че доброто образование автоматично им дава предимство пред по-възрастните колеги. За някои професии може и да имат основание, но повечето професии (напр. инженерните) изискват известен период за натрупване на опит преди човек да може да работи самостоятелно. Както казваше първият ми началник преди много години - в професията ни има 80% занаят и 20% наука. А това беше предприятие в което работата изискваше повечето от работещите (около 50%) да бъдат инженери. Разбира се на млади години човек е нетърпелив и иска всичко тук и сега. Е, за някои хора това става, но за мен те са по-скоро изключение, виждам го и във фирмите на западни партньори с които работим. А когато авторът казва че българският трудов пазар е зает от геронтокрацията не е лошо да си помисли какъв шанс има един 25-30 годишен и един 55-60 годишен при кандидатстване за работа. Аз имам късмета да работя във фирма, в която болшинството са млади колеги, под 30 годишни. На най-добрите от тях им трябваха 1-2 години да могат да работят самостоятелно. На други не им стигнаха и 4-5 години. Нищо ново, когато започнах работа преди доста години процентът беше приблизително същият. И това при положение че при нас самостоятелността се насърчава. Просто им трябваше да понатрупат опит и увереност - увереност, защото макар че са завършили образованието си в България имат достатъчно ясно разбиране за изискванията и отговорностите на професията. Сега повечето от тях са на ниво и не съм чул някой да прави планове за емиграция. Управлението на хора пък изисква допълнителни умения, които също се развиват в процеса на работа. За съжаление точно в тази насока мисля че нашето висше образование е доста слабо. Не съм чул някой от колегите да е работил в университета по даден проект в екип с други студенти - а това е единственият начин там да се упражнят практически теоретическите знания по бизнес-мениджмънт. От друга страна май всеки завършил нещо с "мениджмънт" в дипломата смята че едва ли не автоматично трябва да започне да ръководи ако не Майкрософт поне българска фирма със стотина души персонал. Ами няма как да стане, не само защото началството се е окопало здраво (и това го има) а и защото първо собственикът или инвеститорът трябва да се убеди че няма да го вкарате в загуби. Във всяка професия го има този период на доказване. Всъщност ако трябва да се оперирате ще се доверите ли на току-що дипломирал се с отлична диплома млад лекар или ще предпочетете професора му? Мисля че новата вълна за емиграция (ако я има) се дължи по-скоро на икономическата криза отколкото на враждебния към младите трудов пазар у нас. Едва ли фирмената култура се е променила чувствително през последните 5 години, а тогава икономиката ни дърпаше нагоре и буквално дебнехме кадърните млади специалисти в университета и ги назначавахме още преди да са се дипломирали. сигурен съм че когато икономиката се стабилизира нещата ще си дойдат отново на място.
Синът ни е на 11 и с всички средства, контакти и връзки ще го изпратя да учи и живее на вън, вместо да си губи живота в тази дупка и да гласува за идиоти.
Ама вас учудва ли ви, бе хора. Кой голям учен, откривател или велик политик е станал откривател след 40 годишна възраст. Всеки гледа на младите , като заплаха за своето топло място. Не се молят, не ближат задници, казват си мнението и ако няма кой да ги чуе си вземат шапката и ... оставащите да го духат. Никой не им дава път и не им дава право да трупат опит за професии където опитът също е важен /медицина, стоматология, инженерни науки/. Знае ли някой , че Сър Пит е станал премиер на 19 год. и е създал финансовата схема, която е съборила Наполеон /Великия/. Със сигурност не го е научил от някоя дървена кратуна като ББ, Гейседнишев и компания и т.н. Но геронтокрацията изисква да станеш президент след 40 год. И сега го виждаме Гоце, как трепери за политическото си бъдеще , въпреки че е висшист и би трябвало да има професия. Сори , деца, досадих ви. Бягайте и се развивайте. Пък ние, вашите родители, ще ви чакама по време на почивките за да си видим внуците. Ще ви обичаме където ида сте и докато сме живи. Само за протокола: 44г., три деца, реализиран хирург, останал от простотия в Бг.
Тъжно е ! Аз съм точно от тези млади хора навън. Имах голямо желание да се реализирам в България. Ала нещатата не се развиха така. Бях стиснал в ръце отличната си гимназиална диплома, с нетърпение чаках бъда част от ... е не толкова прекрасната образователна система, когато хладната и непоколебима ръка на ''визсшата" сила ми заби хладен шамар. Гласът й крещеше - Махни се ! Ти не ставаш ! В този момент се почувствах изгонен ! За моя радост университети в Европа ме приеха с желание (хм, е, да кажем без проблем). А сега с опит от 2 университета, вкусил от живота на няколко европейски държави - гледам на "милата родина" като на мястото, където ми дават грешна лична карта (не се срамувам, че съм Българин. Срам ме е, че в личната ми карта има толкова много грешки ! ). Ще се върна. Да ! Лятото, за да си взема поредната шамарена доза, започваща още от преди да съм кацнал, още от преди да съм се докоснал до всичко онова, що ми носи хубави чувства.
Правителството в БГ няма за кво да стимулира по какъвто и да е начин младите и по-точно умните и перспективните от тях...Прости хора по-лесно се управляват,типичен пример циганорите-по 2 кебапчета и 20лв и "ша гласувам за тебе,бате" ... За това който има желание да се образова (истинско образование,не в БГ "дарителските фондове",наречени университети) и има финансовата възможност,бяга навън,защото наред с образованието ти може и да стажуваш в някоя фирма по твоята специалност, а не като в БГ да учиш Международни отношения и да работиш в Бърза закуска...
Дали пък у нас няма поне един успял ? Или в България е пълно блато, или активно по форумите коментират само недоволни.