"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
Аууу,ужасТ!И кво ше прайм сега?Супер саднес статия.Отивам се залея с бензин и да си драсна клечката.
Бенджи, сакън недей! За всеки случай , предупредих на 112, да те наглеждат!
Паяче,ми направо ми се къса сърцето.Жените превземат света.Пък ний,мъжете, оставаме на заден план.Вече чувам звука на хилядите вибратори който замества мъжкото достойнство.И това долу и това в нежните ни сърца.Ще се превърнем в едни обекти на нагон.Кухи отвътре.Самотни и употребени.Мъка ми е,да гледам как някога гордите мъжки редици,сега са като навряни в окопи немски фронтоваци.Окъсани,премръзнали и гладни.Гладни за малко женско внимание.Премръзнали,защото няма кой да ги прегърне и да им даде топлината на домашния уют.Къде останаха добрите времена,когато да пребиеш жена си беше в реда на нещата.Къде са салатите и ракиите?Къде?Питам аз.И отговор не ща.О,миг поспри!Не си отивай!Ами липсата на бира на масата вечер?Най-страшното е,че няма кой да я купи тая бира.И мъжът трябва да отиде сам да си вземе двулитровката.И тогава бирата вече не е наслада,а просто се превръща в навик.Поредното движение на ръката.Досущ като скучен секс.Друго си е да видиш 50 килограмовата си женица,да мъкне двулитровките и торбите от пазар,които тежат повече от нея.Е тогава вече се отваря глътката.Непоносимата тежест на битието промени хубавия мъжки живот. Мъкаааа,мъка.....
Тя мъката се задълбочава, като осъзнае човек, че и сутрин няма да има кой да му подгее вчерашното смрадливо шкембе
подгРее
Лоши жени, Бенджи, лоши! И аз не ги харесвам, направо хич не си падам по тях. И глупави, изпускат питомното, ама утре, като се усетят, ще има да търчат по дивото.
Ммм! Много хитроо! Защо мъжа да издържа жената, като тя може и сама, че и дори него да издържа? Защо да се бъхтии мъжа двойно като може наполовина Защо мъжа да и плаща сметката, като може и без? Много хитро, признавам!
Не съм чел статията, но предполагам, че може съвсем просто да се обобщи с: "Застаряващи и гневни лесбийки все още не може да се примирят с факта, че нямат пенис."
бай Миле, и аз това викам! айде по-бързо да се еманципират тея жени, че да заемат полагащите им се 50% в мините, заводите, тракторите и комбайните
нямам нищо против да не се очаква нищо от мене, жените да правят всичко, да плащат сметките (не само в ресторанта) и т.н. пък аз ще си пия биричка, ще си гледам мач/играя на игричка и т.н.
една ми викаше, че не искала аз да и липсвам по еди си колко месеца в годината за да печеля пари. И аз и казвам: Ок, маце!Закоан сега позволява аз да ползвам майчинските-ще бутамколичкат ас другите майки из детския кът в Морската градина и сутрин и следобед.Ти ще бачкаш, ще плащаш сметките, ще ми даваш парички за дрешки и обувки и ще ми отпускаш 20 лева на ден за мен и за бебето да си имаме джобни отговор: Ама неее, то не може такааа! Що не може бе маце, ти като си кюташ с другите майки и ти давам не само джобни, ами и за козметика, фриьори и не знам си какво, посправедливо ли е?
Казано е точно: в момента икономиката и пазара изискват качества, които са присъщи повече на жените. Освен това, след т.нар. сексуална революция жените са амбицирани за реализация професионално и предпочитат да са независими. Накрая ще стане така, че на домакините, които си стоят в къщи и чакат мъжа им да ги издържа няма да се гледа с добро око, а като на "второ качество", неспособни да се реализират другаде. На този, който каза, че било много хитро и удобно така за мъжете: а къде отиде мъжкото самочувствие на силен пол?! Бен, готина шеговит коментар пак Е, у нас нещата се развиват по-бавно. Мъжете още са си мачовци, а има и доста кифли, дето не биха искали да работят за да изкарат прехраната си. Но, в бъдеще, кой знае, може мъжете да се прибират с две торби, че и да правят коктейла на жена си За топли чувства и любов (не гол секс само): всяко живо същество има нужда да бъде обичано, независимо дали човек или животно. Че и за цветята съм чувала даже, че се развиват по-добре ако им се оказва внимание, не само да изпълняваш съответните процедури по отглеждането им. Всичко друго си е психодеформация: "желени сърца", консумиране на секс само и пр.
Накрая ще стане така, че на домакините, които си стоят в къщи и чакат мъжа им да ги издържа няма да се гледа с добро око, а като на "второ качество", неспособни да се реализират другаде. ... Ам че те такива са си второ качество бе пиленце!
Да, ама едно време, в миналия век това е било представата за ролята на жената. И на някои места още продължава да е така
Миналия век си остана в миналия век! Сега сме 21ви и мъжът взема 10% повече от жената, а не 1000%. Така, че няма никакво основание жената да се изнежва толкова много-има равен достъп и до образование и до всичко.Така че-всички по конете!