Имаш ли познат фотограф, който да ми направи ХУБАВА снимка, пита моя приятелка в скайпа. Това ме разсмива. В сайт за запознанства ли ще се пускаш, питам. Преди месец се раздели с гаджето си и още не се е събрала в един човек.
Не, търся си нова работа и на куп места ми искат АКТУАЛНА СНИМКА. Пише го с Caps Lock в обявите, светва ме тя.
На следващия ден скайпът ми е бомбардиран с фотоси, където е в полуанфас, за да скрие големичка тъмна бенка на дясната й буза, за която всички иначе сме абсолютно категорични, че е част от чара й. Както и усмивката. Е що не си усмихната, питам. Ще изглеждам несериозно, гласи отговорът.
Леле! Тя няма заешка устна, нито криви зъби или родилно петно на видимо място, е, не е идеалната конструкция ръст минус 10-12, абе колкото се може повече килца надолу, но е с вирнато дупе, няма вид на наденица, има невероятен усет за дрехите, и, разбира се, не е тунингована. И какво от това?
СV-то й е достатъчно добро. Има подновен iB TOEFL, испанският й също е подплатен със сертификати, опит от близо 4 години за позицията, за която кандидатства. Ако това не може да ти осигури допуск до интервю, не казвам работа, какво още...
Кому е необходима актуална снимка, освен ако не те наемат да продаваш дрешки в скъпарски магазин...
Абсолютна дискриминация. В крайна сметка какво отношение има колко си красив с това доколко си ефективен на работното място? Освен ако не си в агенция за модели.
Друга моя приятелка си направи експеримент. На първата си среща с някаква ейчарка махна лещите, сложи очилата си, които иначе носи само у дома си, плюс строго костюмче - изобщо заприлича не на себе си. Позицията беше дребна, в един от софийските клонове на голяма банка. Срещата минала абсолютно успешно. Eйчарката я препоръчала за следващо интервю, на което вече се явил и шефът на клончето - средно на ръст, възпълничко мъжле с островърхи обувки и ризка Tom Tailor.
Още като я видял - тя била в същия аутфит, очевадно я презрял. След известно време приятелката ми решила да отиде и да провери все пак коя са наели. На мястото седяла девойчица с лъскава, порядъчно деколтирана блузка, над рамото й се бил навел същият този тейлъров поклонник, а тя хихикала с подходящо гласче.
Излиза, че ако си невзрачно момиче, трябва да търсиш връзки, за да се уредиш някъде в държавната администрация. Е, ако имаш таланта на Шкумбата и препоръка от Божидар Димитров, може и консул някъде да станеш. Ами останалите какво да правят...
Забелязала съм обаче едно неизменно поведение: на красивите се прощава повече - и по-лесно. Ако някой красавец/красавица е направил някоя глупотевина, му се разминава. Докато за по-малко или незначително провинение, грозничките го отнасят здраво.
Така че като видите някъде изискването за RECENT PHOTO, изобщо не се хабете да прилагате към CV-то купища сертификати. Те изобщо не са нужни на евентуалния работодател.
Слушайки разкази на приятелки и познати, почвам да си мисля, че кандидатстването за работа, особено през ситото на разни eйчари, е пълно лицемерие. А най-лицемерният въпрос - и отговор съответно, е каква заплата би искал? Нали и на двете страни е ясно, че истинският отговор е: Най-високата, естествено.
А това, което искрено ме е забавлявало, е качеството, което си приписваш, в мотивационното писмо или CV-то: loyalty. Как се тълкува лоялността ти (в България)? Ето няколко предположения:
1. Каквото и да става в компанията, важи законът "Омерта".
2. Каквото и да става в отдела/дирекцията/звеното ти, не го размирисваш, защото може да си навлечеш уволнение.
3. Каквото и да прави шефът ти, си трайкаш - абе, да се оправя, той е Шефът, нали?
4. Както и да върви работата, не се натягаш да правиш/работиш повече от колегите, за да не те намразят. Или, не дай, боже, шефът ти да помисли, че му искаш мястото.
5. Не се прави на много умен - не отговаряй на началника и не влизай в пререкания, пази личното си мнение за спешни случаи. И гледай да не ти излезе име, че си "конфликтен"...
6. На тийм билдинг се напий и гледай да извършиш някоя глупост, за да не се отличаваш от останалите.
Но преди всичко и най-вече се погледни в огледалото, преди да кандидатстваш - ейййййй онази пъпчица там може да ти изиграе лоша шега!
Очевидно авторката никога не се е занимавала с подбор на хора, щом мнението й за искащите снимка работодатели е такова. Ако беше, щеше да е наясно, че когато пред очите ти минават по над 100 кандидатури на ден, автобиография комплектована със снимка е по-вероятно да бъде запомнена (без значение как изглежда човекът на снимката).
До "HR"-ката под мене: "Като не помниш - записвай си" са казали мъдрите хора! Очевидно авторката е права, щом някой се мъчи да помни лица и бюстове сред "100 кандидатури на ден", вместо да класира CV-тата според квалификацията в тях. Изобщо зад буквичките HR И PR у нас се крие една гола снобарщина и помпозност и нито грам файда....това е! Където има изключения, те си знаят, че са изключения!
Аз също не съм съгласна в Коментар № 1! Подборът на кадри трябва да се извършва на база квалификация и опит в конкретната сфера, а не по снимка.... Всички знаем, че "дребните несъвършенства" могат да бъдат ретуширани от фотографа.
Напълно подкрепям коментар #2! А статията е емоционална, но обективна.
В Англия ( а сигурно и не само) е забранено да прилагаш снимка към автобиографията си. Забранено е да споменаваш и датата си на раждане. Тук могат да те направят на 2 стотинки, ако си над 40 и не изглеждаш нимфа.
Не е проблема в CV-to - принципно те дали на снимка или на интервю все някога ще те видят и ще правят каквото са си решили. Дразнеща е помпозността на понятието HR (за PR - под някоя друга статия) и напъна да си придават важност в подобни отдели и агенции! Ясно е, че това че за позиция Х търсиме напращяла руса мадама, за позиция У - кестеняв левент в повечето случай идва от работодателя, но това прави още по-жалки т.нар. специалисти по подбора...
Аз само една вметка заради същността - преди време работех във фирма, където се търсеха продавач-консултанти. Цитирам дословно шефа - "не искам да е майка, защото една жена като роди затъпява; искам да има висше образование и хубави гърди". Естествено не мога да реша кое ми беше по-сладко - за майката или за бюста, но си е факт - за жалост, в България има много такива работодатели. И е същностна грешка това, защото показва манталитет и редица проблеми, които трябва да се отстранят с цел правилното функциониране на обществото.
Това колко дипломи и какво образование имаш не те прави подходящ за дадена позиция. Особено що се отнася до жените, понеже те си изкарват изпитити с плащане в натура.
В момента завършвам втора специалност паралелно уча и магистратура , незнам дали е нужно да ти обеснявам колко изпити съм минала .. и да ти кажа , странно - жена съм , ама не съм си вземала нито един изпит с плащане в натура.. чудна работа ти казвам
Тази статия все едно аз съм я писал От известно време преглеждам обявите за по-добра оферта от сегашната ми работа и всеки път недоумявам за какво им е тази снимка, при положение че моята работа не е front office. И не е ли работа на HR отдела да отсее CV-тата и после като се види с подходящите кандидати да прецени на живо. Наистина подбора на кадри е "мътна Индия" в тази държава.