Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ИТ революцията "изтупа прахта" от "най-скучния град на Румъния" и го превърна в мощен бизнес хъб

Яш доскоро беше най-западналият голям град на Румъния. Вече не. Снимка: Pixabay
Яш доскоро беше най-западналият голям град на Румъния. Вече не.
Как ИТ революцията "изтупа прахта" от "най-скучния град на Румъния" и го превърна в мощен бизнес хъб Снимка: Wikimedia Commons

Докато Румъния се възстановява от потисническия режим на комунистическата партия, приключил в края на 1989 г., повечето от големите градове в страната бързо започнаха да наваксват и да се превръщат в центрове за работа, култура и изкуство в западен стил.

Тези градове се превърнаха в притегателен център за младите и амбициозните, които искат да се развиват. Яш, в североизточната част на страната, "грозната сестра" на големите румънски градове, сякаш беше контрапункта на тази тенденция - дълги години мястото страда от висока безработица, изстава в развитието си и остава в сянката на миналото.

Сега обаче този доскоро пренебрегван град се променя бързо - от запуснат постиндустриален център в регионален ИТ хъб, привличащ международни компании и глобални гиганти като Amazon, Oracle и изследователското поделение на германския автопроизводител Continental, пише в свой материал Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).

Всички те са се установили в Яш през последните 15 години, привлечени от ниските цени и големия, евтин пазар на таланти, завършващи местни университети.

Дан Захария, който ръководи поделението на международната мрежа за технологични коуъркинг пространства Fab Lab в Яш и същевременно е редактор на списание PIN, посветено на ИТ индустрията в региона, твърди, че повече от 21 000 души работят в ИТ и свързани услуги в Яш, от общо население 400 000 души.

"Новата класа от млади професионалисти променя този град с търсенето на по-добри офиси, ресторанти, музикални фестивали - и, естествено, по-добри жилища", коментира Захария.

Главният икономически и културен център на страната - столицата Букурещ, бързо се промени след революцията през 1989, превръщайки се в оживен хъб, поне по румънските стандарти.

Някогашни австроунгарски градове като Клуж и Тимишоара също преминаха през бързи промени през 90-те години, като се възползваха от древните си традиции и отлична архитектура, за да станат туристически центрове и по-изтънчени алтернативи на модела на бурно развитие, предлагано от столицата.

Друг метрополис - Констанца, на Черно море, беше засегнат от треска за строителство, която съсипа повечето от обществените му пространства и изпрати най-емблематичния му кмет в затвора. В резултат на това, макар да стана относително популярен като клубна и лятна дестинация, градът масово бива критикуван като безвкусица.

С години Яш изостава от всички тях като модерност и привлекателност. Изолиран на североизток, недалеч от бедната бивша съветска република Молдова, той най-значимият град в един регион, страдащ от безработица и най-високите нива на миграция в посткомунистическа Румъния.

Засегнат от затварянето на фабрики и неуспеха на селскостопанския сектор да се адаптира и да стане по-конкурентен, регионът също така е остава дълго пренебрегнат от политиците, които не са построили и един километър магистрали в региона до този момент.

Така Яш с времето изостава от по-оживените си конкуренти, предлагайки далеч по-малко позитиви за младите хора от региона. Там обаче се намира най-старият университет в страната. И макар много млади хора да завършват учреждението, повечето от тях заминават за други по-проспериращи и динамични места, след като са завършвали.

Липсата на креативно мислене от страна на местните власти също не е помага. Редица кметове и общински управи продължават да се опитват да популяризират града като "културната столица на Румъния" - определение, което през XIX век, когато там са живели много важни писатели, включително националния поет Михай Еминеску, може да е било адекватно, но в посткомунистическата ера... не особено.

Друг върхов момент за Яш от миналото е, когато през Първата световна война градът се превръща в столица на Румъния, заменяйки окупирания от българите Букурещ.

В по-близкото минало градът е бил известен като място за популярни ежегодни поклонения пред мощите на православната светица св. Параскева, които се намират в православната църква в града и на които се приписват лечебни свойства.

Нито едно от тези неща обаче не е привличало особено много инвеститори или представителите на по-младите поколения.

"Сякаш градът беше покрит с голям слой прах", казва комуникационният експерт на града Мадалина Кочеа, която вярва, че Яш най-после се подмладява, след като четвърт век не се е променял и е бил "демоде".

ИТ секторът междувременно продължава да се разраства. Търговската камара на града твърди, че между 2800 и 3000 души са намерили заетост в ИТ сектора от 2013 г. насам. Повечето от тях са завършили технически специалности. Все повече ИТ служители изоставят по-малко търсени работни места в изпаднали в стагнация сектори и се преквалифицират професионално, започвайки кариера в най-процъфтяващата индустрия в града.

Йоана Даска, която има магистърска степен по маркетинг, сега работи в Iris Robotics, разработчик на хардуер и софтуер. Основана от младежи от Яш, компанията наскоро работи върху проект за автоматизацията на коледните декорациите на моловете в града.

"Виждаме много скъпи ни хора да напускат страната,” разказва Даска, докато подготвя седмичния въвеждащ ИТ уъркшоп, който Iris Robotics предлага на деца между 8 и 15-годишна възраст във Fab Lab.

"Преди 15 години половината от завършилите факултета по информатика заминаваха в други градове, и предимно в други държави", спомня си Дан Захария, който допълва, че сега ситуацията е противоположна, и "търсенето на кадри надвишава предлагането".

Това е въпреки факта, че населението на Яш се е увеличило с 10% през последните три години, по предоставени от кмета статистики.

Ръстът на населението се дължи на миграция от околните райони и други части на Румъния. Той обаче има общо и със завръщането в Яш на хора, живели в чужбина, и с преместването там на хиляди хора от съседна Молдова.

Молдовското население в Яш в момента е около 25 000 души. "Някога те възприемаха Яш като прост път към ЕС. Сега гледат на нас като на място, където могат да живеят и работят, което е само на два часа път от домовете на техните родители, баби и дядовци", казва Захара.

ИТ бумът в Яш спомага за финансирането на реновирането на историческия център на града. Работните места и заплатите, генерирани в ИТ бранша, са осигурили по-голяма покупателна способност. В града наскоро е отворен популярен мол, и е реализирано разширение на летището, а броят на пътниците се е утроил от 2015 г. насам.

Икономическият растеж също така осигурява нов моден блясък. Популярни сред младите хора кафенета изникват като гъби. От 2013 г. насам градът също така е домакин на ежегодния Октомврийски международен фестивал на литературата и преводите, който превръща Яш в място за плодотворни срещи на писатели, редактори и преводачи от цял свят. Това е един от най-големите такива фестивали в Европа.

За много румънци подобни промени някога са изглеждали немислими. Букурещкият вестник Adevarul през 2015 разкритикува Яш като "най-скучния град в Румъния".

Същият материал смяташе, че е практически невъзможно той някога да бъде домакин на фестивали като тези, провеждащи се в свръх-атрактивния Клуж.

Само две години по-късно, когато първото издание на музикалния фестивал Afterhills се случи в Яш, започна процесът на връщане на някога "покрития с прах" град обратно в бизнес- и културната карта на Европа. И Яш не гледа назад към миналото.

 

Най-четените