Легенда за каменните хора

Преди много години, когато по слънчевите склонове на Рила все още пасли неизброими стада от овце и крави, близо до едно малко селце, разположено в западния дял на планината, се случила необикновена история...

Някога край това село се простирала голяма равнина, където местните се събирали, за да се веселят. Тук се празнували сватби, чествали се религиозни и семейни празници. От сутрин до вечер равнината била огласяна от музика и смехове.

Двама млади влюбени, чиито имена историята не запомнила, решили да се обрекат един на друг. Тяхната любов била силна и пламенна, но както често се случва, била невъзможна. Майката на момичето искрено ненавиждала избраника на дъщеря си и й забранила да се омъжи за него.

Чувствата обаче били по-силни от всякакви забрани и младежите решили да се венчаят, въпреки всичко.

В мига, в който огорчената майка научила за това, отишла в равнината и забила голям кръст. Над него тя произнесла жестока клетва: когато настъпи часът булката да целуне свекъра си, всички присъстващи на сватбата да се превърнат в камъни.

Настъпил празничният ден. От всички краища на селото се стекли хора, желаещи да присъстват на сватбеното тържество. Само майката на младоженката останала вкъщи, паднала на колене и горещо започнала да се моли клетвата й да застигне сватбарите.

Ето че във въздуха се разнесла музика и се извило голямо сватбено хоро. Всички присъстващи играели с усмивки на лица, а булката се насочила към свекъра си, за да го целуне...

Изведнъж музиката затихнала. Над селото се скупчили черни облаци, а земята започнала да трепери. Всички присъстващи на сватбата в миг застинали по местата си и се вкаменили.

Майчината клетва застигнала сватбарите, а на мястото, където те се веселили за последно, се образувала планина, в която и до ден-днешен могат да се видят каменните им силуети.

Селото, край което се случило всичко това, се казва Стоб, а злочестите сватбари се превърнали в едни от най-прочутите скални пирамиди - Стобските.

Селото

Село Стоб се намира по средата между градовете Кочериново и Рила, а за да стигнете до него, трябва да поемете по добре обозначена отбивка от пътя за Рилския манастир.

Днес Стоб е едно от многото живописни български селца с малки разкривени улички и старинни кирпичени къщи, които с нищо не подсказват за дългата му история. То води началото си от Древността, когато възниква като антично римско поселение, превърнало се в впоследствие в средновековен град-крепост. По това време носи името Стоби и става част от Византийската империя.

Според историческите извори, за първи път Стоби попада в границите на българската държава през 1190 година, когато войските на хан Пресиян изтласкват византийците от тези земи. 64 години по-късно южните ни съседи отново се нанасят в старото си имение, но за кратко.

Смята се, че градът достига своя разцвет през IX век, но в началото на XII-то столетие е унищожен, за да се възстанови отново по време на Второто българско царство.

Средновековните хроники посочват, че някога Стоби е бил опасван от крепостни стени с високи кули, а местните са се препитавали основно с рударство.

Църквата "Св. Прокопий"

Църквата "Св. Прокопий" е местната забележителност. Тя е единствената българска църква, носеща името на този светец и първоначално е била изградена през 1373-та в местността "Цръквището" на около 200 метра от сегашното й местоположение.

По времето, когато тези земи били част от Османската империя, турците, живеещи в близката махала "Буковец" възроптали срещу църквата, защото от височината, на която била издигната, се виждали дворовете им. Това наложило тя да бъде разрушена.

В по-късни времена селяните измолили от султана разрешение да построят нов храм и през 1860-та той бил осветен. Построен е с камъните от старата църква и по тази причина наследил и името й.

Скалните пирамиди

Стобските скални пирамиди представляват природен феномен, образувал се през последните 1-2 милиона години, когато утаената почва от някогашен езерен басейн, намирал се на това място, започва да изветрява под непрестанния напор на ветрове и водни потоци.

Височината на отделните елементи е между 6 и 10 м, а наслагите са с ръждиво-кафяв, червеникав и жълт цвят. Някои от пирамидите са "захлупени" с големи каменни или скални шапки. Под действието на ветровете и дъждовете формата им постоянно се променя, като едни образувания се разрушават и се зараждат други.

Освен с драматичните легенди, Стобските скални пирамиди са известни и със своята приказна красота по залез слънце.

За да можете да й се насладите, от местността "Цръквището", в края на селото, където днес е разположена новата църква, започва удобна екопътека. Тя е с дължина около 1100 метра, а изминаването й отнема около 30-40 минути в едната посока. По протежението й са изградени няколко туристически заслона и множество пейки за отдих.

Живописен коларски път, преминаващ в подножието на пирамидите пък, е чудесна алтернатива за онези от вас, които не са почитатели на дългото ходене и изкачване. Трябва да знаете, че този път предлага интересна гледна точка към скалните образувания, отдолу нагоре, но не достига до тях.

И двата варианта са добре маркирани, а табелки за местоположението им са разположени из цялото село, така че няма как да се объркате.

Новините

Най-четените