Отдавна се знаем, че при бременни жени, страдащи от депресия, съществува по-висок риск от преждевременно раждане.
Изследователи от Университета в Стокхолм, проследили 350 000 бременности, обаче смятат, че причините трябва да се търсят в друг източник - учените са открили данни, потвърждаващи с висока надеждност хипотезата, че депресираният баща е този, който причинява стрес у майката.
Стресът наистина може да бъде "заразен".
"Попиването" на чуждото емоционално състояние е нещо, което се случва често при семействата, сред приятели и колеги.
Изследване на Калифорнийския университет в Ривърсайд установява, че емоциите на хората могат пряко да влияят на техните близки, а стресът се предава чрез вербални и невербални сигнали.
Ако някой, който е стресиран и силно експресивен, попадне в полезрението ви, вие също улавяте част от неговото напрежение.
Самото присъствие в компанията на непознати лица, изразяващи тревожност или стрес, води до повишени нива на кортизол (т.нар. "хормон на стреса"). Ако депресираният човек е ваш близък, с когото имате емоционална връзка, ефектът е много по-силен.
Оказва се, че е възможно дори да "надушите" стреса у хората около вас. В Harvard Business Review Шон Ейкър, автор на книгата The Happiness Advantage, и Мишел Джиелан, психолог от университета в Пенсилвания, отбелязват:
"Контактът със стресиран човек, особено ако той е колега или член на семейството, може да има непосредствен ефект върху нашата собствена нервна система."
Джесика Прайс Джоунс, изпълнителен директор на iOpener Institute и автор на Happiness at Work казва: "Емоциите могат да се пренесат до три степени на социалния ви кръг".
Много е лесно да си представите как работят тези "вериги на стреса".
Съпруга на ваш колега е депресирана у дома, колегата ви пренася "стреса" в офиса - така вие прихващате от тревожността му на работното си място и също ставате стресирани.
Несъзнателните индикатори за стрес, които улавяме, се предават в съзнателното и пораждат допълнителни притеснения.
Кари Купър, професор по организационна психология и здраве в бизнес-школата към университета в Манчестър, казва: "Ако вашият работодател тормози някой от колегите ви или му задава нереалистични срокове за изпълнение, вие също ще сте склонни да се разтревожите заради опасенията, че това може да се случи и на вас".
Той допълва, че докато е изследвал причините за тормоза на работното място (сам по себе си сериозен причинител на стрес), е забелязал феномен, който нарича "вторичен тормоз".
"Ако във вашата работна среда се упражнява тормоз върху колега, то е вероятно самите вие да бъдете засегнати," обяснява той. "Няма да изпитвате същото напрежение, както онзи, който е обект на тормоз, но за да се възстановите от стреса, ще ви бъде нужно поне половината от времето, което би било необходимо на него."
Той дава още един пример: "Ако бракът на сина ви или сестра ви е в криза, това може да засегне цялото семейство. Притеснявате се за тях, но нямате контрол над ситуацията, затова придобивате усещане за безпомощност. Това притеснение може да доведе до тревожност и депресия."
Какво можете да направите?
Ако някой ви тормози на работа, трябва да потърсите специалистите по човешки ресурси. Но ако се чувствате напрегнати заради влиянието на стресирани колеги, има някои прости стратегии за справяне, благодарение на които можете да сведете ефекта до минимум.
Като начало трябва да осъзнаете, че в много случаи стресът - особено опосредстваният стрес - често се дължи на липса на контрол.
Помислете кои са онези неща, които биха ви дали възможност да повлияете положително на ситуацията. Ако напрежението е породено от ваш колега, който е стресиран от прекалено много работа, може да му предложите помощ със задачите в краткосрочен план или да потърсите заедно диалог с мениджъра си.
"Ако източникът на тревожността е ваш роднина, съберете заедно цялото семейство, за да обмислите как бихте могли да му помогнете," казва Купър.
Ако пък става дума за някой, който просто излива стреса си върху вас, помислете по какъв начин можете да го спрете.
Възможно е той да спре да ви товари с проблемите си, ако просто промените отношението, с което реагирате на неговите изблици. Този вариант изглежда крайно повърхностен, но е изненадващо ефективен, защото ви връща усещането за контрол.
Дори да решите, че просто ще се примирите със стреса на другия човек и се дистанцирате, вече ще се почувствате по-добре - все пак сте взели решение и сте упражнили някакъв контрол.
В по-сериозните случаи, Прайс-Джоунс съветва да разговаряте с човека, за да му обясните, че поведението му влияе негативно върху вас или екипа ви.
Много е вероятно едва тогава да осъзнаете, че стресът му се дължи на причини извън работното място. Това също може да улесни разрешаването на проблема.
Споделянето може да ви помогне да приемете с разбиране неговата тревожност, защото сега вече тя изглежда оправдана - по този начин възприемате промените на настроението му с доста повече съчувствие.
Ако човекът просто има склонност да драматизира проблемите си, експертите съветват да се отдръпнете: "Опитайте се да разберете къде е границата между неговия проблем и вашето спокойствие".
В такива случаи може да се наложи да бъдете доста груби, до степен просто да си тръгнете.
"Понякога върши работа да си представите, че късате невидимата връзка, която ви свързва с другия човек."
В никакъв случай не бива да се превръщате в нечия патерица - тоест човек, към когото стресираният се обръща всеки път, когато реши да се разтовари от бремето си.
"Това буквално ще изсмуче жизнените ви сили."
Добре е да не забравяте, че споделеният проблем е половин проблем.
Затова разговаряйте с близките си за това, което ви притеснява. Ако те имат същите трудности като вас, може да успеете да измислите общо решение за справяне. По този начин отново упражнявате контрол и правите нещо позитивно.
