Обувки, мили обувки. Ах, колко ги обичам! Ако обувките ми бяха живи същества и трябваше да се обръщам към тях поименно, сигурно щях да наема цял стадион, за да ги събера на едно място, защото имам цял куп от тях.
Време е да предвидя цяла стая само за обувките
Представете си цял пясъчник, пълен със сандали, или войска от ботуши. Вагон, пълен с кецове. Има и високи токове, ниски токове, платформи, с отворен връх, или без пета... От Gina, Chanel, Sergio Rossi, Marks & Spencer, Warehouse, Dune, Clarks - и личният ми фаворит: Mauro Slomp.
Направо е абсурдно. Няма причина да си купувам дори още един чифт през оставащата част от живота си. Мога да нося различни обувки всеки ден в продължение на една година и пак ще ми остане някой друг чифт за извънредни случаи. До такава степен съм вманиачена.
Проблемът е, че не мога да "рециклирам" обувките си - не мога да ги дам на сестра си, племенницата си, дори на близкия магазин за стоки втора употреба. Просто ми е трудно да се разделя с тях и затова имам стотици чифтове.
Така че представете си как се почувствах вчера, когато прочетох, че според ново проучване средностатистическата жена притежава 20 чифта обувки и около половината от тях никога не се носят и си стоят в гардероба, чакащи подходящия повод. Който никога не настъпва...
Само 20 чифта може и да са достатъчни за някои... но за кого?
Колко възмутително! Имам предвид... неизползвани обувки? На цена само... $400? Кои са тези жени?! Имам поне 300 чифта обувки в гардероба си и повечето от тях никога не са виждали светлината на деня.
Всъщност вече сте направили грубата сметка, че харча най-малко по 100 долара за всеки чифт обувки (и това е наистина много груба сметка), което значи, че съм похарчила общо... всъщност, май е по-добре да не смятам.
Например се сещам за един чифт обувки, който имам от десет години и никога не съм носила. Рубиненочервени обувки от Emma Hope, които, както и много други, купих на разпродажба. Добра сделка беше, защото първоначалната им цена вероятно е била абсурдно голяма. Не можах да се удържа и в крайна сметка убедих себе си, че спестявам пари, като ги купя за $100.
Те са с високи токове и изострени отпред... и абсолютно зашеметяващи. Единствената малка подробност е, че само при вида им краката ми започват да стенат от болка. Направо ме осакатяват, но тогава защо си ги купих? А, да - червени са. И са обшити с красиви малки пайети.
Правят глезените ми да изглеждат изтънчени. Продавачката не беше много настоятелна, но по възхитения й поглед разбрах, че изглеждам добре с тях. А и те бяха доста удобни, докато ги пробвах в магазина - кълна се!
С един малък недостатък - просто не мога да ходя с тях
Само че след десет минути с тях, прекарани вкъщи, започнах да куцам, а агонизиращото ми изражение наподобяваше това на жираф, току-що изял купчинка горчиви клонки.
Но не съм единствена. Психологът Джо Хемингс твърди, че всичко това е свързано с концепцията за обещанията и очакванията. Обувките с високи токове те карат да изглеждаш по-висока и по-стройна. И с тях не си личи, дори и да си качила някое друго килце.
Точно така. Излизаш да си купиш чифт панталони и прекарваш цели часове в борба да се побереш в един или друг чифт, а накрая с мъка достигаш до заключението, че си една макар и симпатична бъчвичка, която може да се побере единствено в чувал. Тогава влизаш в някой магазин за обувки и хоп! Все още си 38 номер... а понякога дори и 37-ми!
Трай, моме, за хубост - и носи по-малък размер от нужния
Това вече е съвсем друго нещо! Доста голяма част от нас често си купува обувки с неподходящ размер, само защото много ги харесваме. Тук става въпрос за произведения на изкуството. Тези парченца от скрепена кожа, памук, или пластмаса ще ни накарат да изглеждаме невероятно. Всички ще притихнат, когато влезем в стаята. След това ще възкликнат възторжено: "Нови обувки???"
Авторът на бестселъри Виктория Хислъп поделя, че според нея има нещо тъмно и дълбоко в нашата любов към обувките. "Няма нищо друго, което продължаваш да си купуваш, въпреки че след това го слагаш в гардероба и никога не го обличаш, защото е неудобно". Може би е права, но едва ли би ме убедила да не продължавам да си купувам обувки.
"Имам много обувки, които никога не съм обувала. Нямам идея колко точно, но всички те не стават за носене. Някои от тях съм разкарвала в чанта, след което са имали един или два момента на слава, преди отново да ги скрия на тъмно. Но имам един нов чифт сандали на високи токове от Armani, които са с изключително красив дизайн и чудото е, че мога действително да ходя с тях. И ги обичам!" казва тя замечтано.
Жените цял живот колекционират обувки, както филателистите - марки
Според скорошно проучване, една на всеки пет жени признава, че държи обувките си във всекидневната, разпръснати из къщата, или дори в колата си. В стария ми апартамент можех да съхранявам храна (включително зърнени закуски, мармалад и купчета бульон) само в хладилника, защото целият шкаф ми трябваше за обувките.
Обичам обувките, откакто се помня. Когато бях по-малка, баща ми тръгваше заедно с мен със строги инструкции от майка ми - да ми купи чифт "разумни" кафяви обувки за училище. Накрая го принуждавах да ми купува червени и нарочно ги носех вкъщи, знаейки, че мама не може да ги върне в магазина.
Когато бях на 14, имах спестени пари от джобни, Коледа или рождени дни. Почти всичките ги изхарчих за чифт бежови обувки със закръглени върхове и три кожени каишки.
Дори парите да не достигат, за обувки винаги ще се намерят
На 18 години, след три месеца ставане от леглото, преди да съм си легнала и гледане на три непослушни деца като ученичка на разменни начала във Франция, похарчих и последния си франк за едни кожени ботуши, които носех, докато най-накрая не се разпаднаха напълно. По-късно в живота си се почерпих с чифт от невероятните творения на Louboutin. Но те не излизат често наяве. Прекалено са ми малки.
Когато работех в телевизията, обикновено връхлитах в студиото боса и се размотавах така, докато предаването течеше в ефир. Но до 9.20 вече бях изтощена и с облекчение нахлузвах старите си кецове Converse.
И точно там е работата. Имам стотици чифтове обувки, а накрая се озовавам в едни и същи. Всички те са без токове, а повечето от тях стабилно вървят към разпадане. Понастоящем извинението ми е, че ще извървя близо 26 мили на Похода за борба срещу рака на гърдата, така че краката ми са малко изтощени от тренировките. Но и аз, като повечето жени (очевидно не говоря за хора като Виктория Бекъм) го правя, защото ми е удобно да ходя в кецове.
За красотата, знайно е, са необходими жертви
Иска ми се да можеше да ходя на работа без да куцукам и да тичам след автобуса без да си нараня глезена. Да блесна в операта, без после да ми се налага да се прибирам боса.
Да, абсурдно е. Бих си купила кола с толкова много пари. Или дори някой малък апартамент извън центъра. Но колите и апартаментите не правят краката ми дълги и съблазнителни, нали?
