Носителката на "Оскар" говори за сексизма, пред който е била изправена, срещата си с "майстора на съспенса" и превъплъщението си в кралица Елизабет II
"Винаги съм се чувствала малко като аутсайдер," споделя Хелън Мирън.
Облечена в прилепнала по тялото синя рокля, актрисата-ветеран е символ на елегантността и изтънчеността в индустрия, която става все по-посредствена. Нейната безкомпромисна прямота е освежаваща за журналистите, които постоянно се сблъскват с обучени от своите PR експерти актьори, бълващи шаблонни отговори.
На 67 години тя все така изглежда зашеметяващо - и освен всичко останало успява да се задържи на гребена на холивудската вълна. Макар че индустрията е известна с това, че рядко допуска до редиците си актриси над 50-годишна възраст.
В началото кариерата й обаче е била трънлива
След като шокира публиката с ролята си на сладострастна муза на по-възрастен от нея художник в класиката от 1969 г. "Пълнолетие", тя става обект на прицел от британската преса заради външния си вид и чувствен персонаж. Последният удар е през 1975 г., когато по време на телевизионно интервю е подложена на поредица сексистки коментари. Дори й казват, че изобразява "долнопробна еротичност".
"Невероятно, нали?" коментира тя. "Просто трябваше да се примирявам с всичко това. Бях корава, когато бях по-млада - това беше като албатрос на гърба ми, но намирах начин да го управлявам. Мислех си: "Да си мислят каквото щат, аз ще им покажа каква съм чрез работата си". Така и направих".
Оттогава Мирън е получила 4 номинации за Оскар и награда за най-добра женска роля в "Кралицата" от 2006 г.
Ако киноекспертите се окажат прави, тя е на път да спечели пета номинация за невероятното й изпълнение в "Хичкок". Филмът предлага поглед зад кулисите на хорър-класиката от 1960 г. "Психо", която Хичкок (игран от Антъни Хопкинс) финансира със собствени средства, ипотекирайки къщата си, както и на огромната мания, почти до обсесия, на режисьора към изкусителни главни актриси.
Най-завладяващата сюжетна линия обаче е свързана със сложната връзка на Хичкок със съпругата му Алма Ревил, в ролята на която се въплъщава Мирън. Ревил е помощник-режисьор, сценарист и редактор, която наема "Хич" - както тя го нарича - за първата му работа в киностудио. Тя е не просто негова съпруга, а и негов партньор, който помага на изтормозения си съпруг да създаде своите най-големи шедьоври на големия екран.
Тъй като Мирън от 1997 г. е женена за режисьора Тейлър Хакфорд, тя знае какво е да бъдеш партньорка на мъж, пропит от "маниакалност, упоритост и пълно себеотдаване". Тя споделя, че не помага в писането или режисирането на филмите на своя съпруг.
Мирън се сблъсква лице в лице със самия Хичкок през 1970, ала не успява да го впечатли
"Бях много млада актриса в Лондон и го срещнах на прослушванията за роля в "Полуда"," спомня си тя. "Тогава не ме избра. Въобще не ме хареса и всъщност аз също не го харесах. Беше много плашещ.
Спомням си го като някакъв огромен мъж, седящ зад бюро. Не исках да участвам във филма. Като цяло отношението ми към него бе комбинация между арогантност и невежество. По това време той не беше моят тип режисьор".
По-късно обаче тя започва да оценява "Небезизвестните" и особено "Шемет", който тя нарича "основополагащ филм". В "Хичкок" съществува известна ревност и съревнование между режисьор и съпруга, в края на краищата тя се уморява от неговия копнеж по "блондинките на Хичкок", а той, от своя страна, я ревнува заради връзката й с похотливия сценарист Уитфийлд Кук (Дани Хъстън). Мирън споделя, че тя и Хакфорд не са преминавали през същите проблеми.
"Изживявала съм лично унижение, ала то няма общо с Тейлър," споделя тя
"Беше ми доста трудно, когато тръгвахме в началото с Тейлър и дойдох в Лос Анджелис, защото тук никой не ме познаваше. Срещах се с режисьори и ходех по партита с Тейлър и се отнасяха с мен като с тотално нищожество. Беше оскърбително и унизително да бъда толкова маловажна, ала той винаги е бил изключително щедър с мен и никога не се е съмнявал в нуждата или желанието ми да работя".
Въпреки че в един момент признава пред едно лъскаво списание, че "е обичала коката" и е взимала "малко по разни партита" навремето, Мирън твърди, че никога не се е увличала по елитната парти сцена на 60-те и 70-те, за разлика от повечето й колежки.
"Когато се снимах в "О, късметлия!" в началото на 70-те, ме поканиха да отида в Кан, защото щяха да покажат филма там," разказва тя. "По това време се занимавах с експериментален театър в Париж, нямах пари и спях по чуждите домове - беше много бохемски, парижки начин на живот. И изведнъж се оказвам на червения килим в Кан. Трябваше да ми купят дрехи, защото нямах какво да облека!
Цялата парти сцена винаги ми се е струвала като нещо много странно, от което не исках да бъда част, защото бях много заета в театъра".
Поначало Мирън никога не е била особено звездно момиче
Нейният баща е руски имигрант, който кара такси, за да издържа семейството, а майка й е 13-ото от 14-те деца на касапин от Източен Лондон. Поради това е доста иронично, че връхната точка на нейната кариера е ролята й на кралица Елизабет II във филма от 2006-а "Кралицата".
Тя ще изиграе отново тази роля на лондонската театрална сцена през февруари в "Аудиенцията", написана от Питър Морган (сценарист и на "Кралицата") и режисирана от Стефън Долдри ("Четецът"). Пиесата пресъздава различни конфиденциални срещи между британските премиери и кралицата, провеждани в Бъкингамския дворец по време на 60-годишното управление на Елизабет II.
"Ако някой си е фантазирал за това, то това е майка ми," споделя тя. "Тя наистина се дразнеше на британската класова система, защото ние бяхме типична "работническа класа". Спомням си как ми разказваше една история за времената, в които била млада секретарка в Лондон и отишла в универсален магазин, където портиерът я спрял и я попитал: "Извинете, госпожо, имате ли работа тук?" Тя толкова ненавиждаше класовата система във Великобритания, че мисля, че щеше много да се зарадва да ме види като кралица".
