Напалмова хип-хоп терапия в графити одежди

Още когато ми слагат бялата гривна с посланието „ALL IN" имам усещането, че и трите дни на ON! FEST (4G) ще бъдат колоритни и запомнящи се.

А фактът, че Napalm Death и Therapy? ще открият фестивала в петък вечер, много бързо ме изстрелва посока Горубляне. Пътувайки към Интер Експо Център сърцето ми бие лудешки - спомням си за онзи концерт през 1998-а, когато Therapy? за първи път бяха в България, а на мен тогава в Зимния дворец ми се струваха като извънземни. Както всяка изява на моя любима моя банда в онези години...

Не обичам да ходя по такива мероприятия сама, но мисълта, че ще видя отново Therapy? набързо изкоренява това „самотно усещане". А и когато до зала 5 моментално срещам познати. Разбира се, никой не и подозирал, че Napalm Death ще изскочат на сцената на минутата и половинчасовото закъснение минава много бързо. За този период от време човек започва постепенно да се потапя в атмосферата, да наблюдава хората, да изпие една бира и вече спокойно да се раздаде в погото.

За този половин час можеш да се натъкнеш на интересни фигури като кандидатът за президент Светльо Витков с тениска с неговия лик и надпис El Presidente или пък метъл фен с футболна фланелка на Балъков. Така че като цяло понятието скука отсъства.

Саундчек, саунчек и ето точно в 22 ч. грайнд кора-джииите Мич, Дани, Шейн и Барни излизат на сцената от тъмнината. Зареждат се една след друга емблематичните "Suffer The Children"," "Unchallenged Hate", "Life?", „Control", "When All Is Said And Done". Погоооо!

Аудиторията не е голяма, но за сметка на това е качествена, проверена през годините. Между песните Барни вкарва по някой и друг лаф за политика и за нещата от живота. „Ней-пълм Дет! Ней-пълм Дет! Ней-пълм Дет!" Но няма вече. Точно един час е сета им, а скандиранията не помагат за така желания бис.

Следва едночасова пауза, в която ходенето до тоалетна е неизбежно, но пък химическите тоалетни приятно ме изненадват с чистотата си, огледалото вътре и .... тоалетната хартия. Е толкова културно метъл мероприятие досега не ме бе посрещало. Междувременно пък се събира подписка за Светльо-президент. И чакаме „терапевтите" да излязат. Следва един абсолютно резонен половинчасов саундчек - озвучаването е под всякаква критика. И точно в 00.00 Анди и компания бързо влизат и докато се усетиш вече забиват „ножовете" - „The Knives". Следва "Die Laughing" .... "I think I've gone insane, I can't remember my own name" - е, и аз не мога... изживявам пълно дежа вю...

Глътка въздух! „Някой бил ли е в Ирландия" - пита Анди, който с визията си винаги ми е напомнял облизващ се доволно котарак. По някое време ми се струва, че публиката леко позатихва и точно в този момент той се провиква - „Make some fuckin noise". Ама нямаш проблеми, ама хич..."Unbeliever" идва със страшна сила - „Leave me too much time on my own"... Не, неее, не ме оставяй твърде дълго сама със себе си.

"Thank you, Sofiaaaa!", крещи мустакатият вокалист. И ние ти благодарим, Анди, за пореден път! "Isolatioooooon"... Като пружинки са тези луди ирландци, не спират да подскачат! „James Joyce is fucking my sisteeeer" - неуморно напред с "Potato Junkie". „Idiots authority, promising equality...So where is the land of the free? Stop it you're killing me!".

Винаги текстовете им са ме привличали с безжалостната им жажда за свобода. И още по-силното „Screamager" - „With a face like this I won't break any hearts" - не е сигурно, Анди, може и да разбиеш нечие сърце! Изчезват изведнъж, а часът е 1 след полунощ. „Те-ра-пи! Те-ра-пи! Ей, ей, ей, ей, ей!" Даааа, всички усещаме, че ще има още поне мъничко. Нещо саунд-чекват, какво става, ще има ли бис, дааа!

"Изминаха 13 години откакто не сме били в тази чудна страна". „Die Diane, Die Diane, Die Diane" - точно в 1 часа. И любимото, като за десерт „Nowhere" - а вече си мислех, че няма да я изпеят..."Shouting at the world you'll never change" - точно така, и аз няма да се променя, дори и да ме изхвърлят от Рая. 1.10 ч. е и вече това е краят.

Допивам бирата, която е като водица и нямам намерение да чакам останалите групи. Therapy? ме довършиха за пореден път с неостаряващата си крайност във всяко едно отношение - музика, текстове, харизма... Терапията - успешна! Време е за посттерапевтично приспособяване към света!

След като премина първият ден (всъщност нощ) с напалмаджиите и терапевтите, вторият ме посреща с геймъри, фенове на японската култура, фрийрънъри, байкъри, графитаджии и какво ли още не.

Едни от най-интересните и знакови съвременни представители на графити изкуството са специални гости - Brus (Италия) и Soten (Дания). Освен, че рисуваха през цялото време, Brus и Soten имаха лекция на тема "Графити културата" и оценяваха българските графити художници в конкурса, чиято базова тема е "София".

Третият ден ме посреща ударно с косплей маниаци, с които просто не издържам да не се снимам. Дегизирани като готици, нимфи, камикадзета, терористи, зловещи метъли, лолити, еднорози и какви ли още не младежи се разхождат покрай мен и нямат нищо против да се снимаме.

Графити събитието вече е към своя край и творбите от предния ден вече са придобили цялостен и завършен вид. София в цялата си прелест и очарование е вдъхновила графитаджиите да създадат къде гневни, къде ентусиазирани творби. „Dirty Sofia" е посланието на един графит, който сам по себе си свидетелства за настроението на твореца. Статуята на Света София е вдъхновила друг автор, а пиянстващи и пушещи младежи пък са инспирацията на трети.

Връщам се обратно по трасето и надниквам в залата, където първата вечер се вълнувах до припадък с Napalm Death и Therapy?. Сега там се провеждаше хип-хоп батъл - талантливи хипхопъри завладяха публиката и журито. Ръката на майката на танцуващото дете на сцената трепери, снимайки със сълзи в очите. Приятелчетата му пък го наблюдават и едновременно с това се кълчат, готвейки се за своя миг. Дори и да не си фен на хип-хопа, няма как да не усетиш целия този прилив на енергия.

Толкова енергия събрах за три дни, че дори леката умора от недоспиването, която усещам, е сладка. Фестивали като ОN!FEST! за пореден път доказаха, че младите хора в България трябва да бъдат непрекъснато стимулирани, за да отключват своята креативна сила. А за нея граници няма!