Може и да съм с остарели разбирания, може и да съм фръцла, може и да съм всичко, но когато наскоро ми се случи да ме поканят на среща с ясното уточнение, че всеки ще си поеме своята страна на сметката, леко се шокирах. Не ме гледайте стъписано, да, шокирах се, но бързо се окопитих и в крайна сметка отидох на срещата.
Все пак съм голямо момиче и мога да си го позволя.
Нека да уточня - не, не очаквам някой да ми плаща, защото излиза с мен, но след този случай започнах да разсъждавам - ако те поканят на онзи-тип-среща-сещаш-се, но очакват от теб да си платиш виното и салатата, как точно и по какъв начин се различава това от срещите, които си правя всеки уикенд с мои приятели и приятелки?
Нека да дам по-брутален пример.
В един епизод на "Сексът и градът" Шарлот се опитва да убеди останалите момичета, че някакъв пич, с когото спи, е просто неин приятел, и тогава Саманта й казва: "Скъпа, аз съм ти приятелка и не си пъхам оная работа в теб! Ето това е разликата".
Да, примерът е доста хард, но сещаш се на къде бия, нали? Или не.
Може би взаимоотношенията толкова са се оплели, че вече всичко е: всеки да си знае неговото, пък да става каквото ще. Моята половина на пая, моята половина на леглото, моята сметка, моята възглавница...
Me-me-me!
Истината е, че точно определение и правила за това кой да плати няма. Нравите се променят постоянно.
Ако преди години беше абсолютно задължително мъжът да ти уреди сметката, когато излизате, без значение кой кого е поканил, то днес това варира.
В Швеция например отдавна е прието, че когато двама излязат на среща - любовна или някаква друга, всеки си покрива своята част от сметката и никой никога не го подлага на въпрос.
В някои други държави, сред които и САЩ, плаща онзи, който е поканил. В Англия, например, мъжът, тъй като се смята, че там се раждат някакви по-изтънчени джентълмени - винаги покрива сметката, дори и да сте само приятели. Освен ако не сте цяла компания.
Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена.
Разбирай, да й направиш комплимент, да й отвориш вратата, ти да избереш филма, ресторанта, мястото, да я вземеш от тях с кола или такси, да платиш сметката.
Ние не сме на 15-16 години, дори в късно тийнейджърство не сме. Големите хора трябва да правят нещата като възрастни, колкото и скучно да звучи това. Плащането на сметката е като обличането на специално купената рокля от страна на жената.
И не, спри да мрънкаш и не казвай, че съм меркантилна.
Когато платиш сметката на първата среща, не означава, че изведнъж се събуждаш с воденичен камък на шията си, който значи, че трябва да издържаш някаква нещастна женица до края на дните си. Това черно бъдеще, което така ярко си представяш и срещу което така явно протестираш, няма да ти се случи, ако платиш сметката.
Напротив, ще я накараш да се почувства специална.
Аз поне така щях да се чувствам. Сметката е като цветята, подаръка, парфюма, тя е вид жест. Общоприет жест. Дори и в Швеция понякога мъжът те черпи, ако иска да ти покаже, че се интересува от теб...
Помисли добре върху това следващия път.
www.youtube.com/watch?v=DU5zF0UM0G0
"Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена." Муцка, ако ти нямаш усещането че си жена, и сто сметки да ти платя, няма да се усетиш такава. Почни да се държиш като жена, обаче като ИСТИНСКА жена, а не като съвременно бледо копие на такава. И тогава няма да има нужда да се "чувстваш" жена, защото ще си постоянно такава. Успех в начинанието!
Аз мисля, че авторката е права. Ако аз поканя жена да излезем, считам за свое задължение да се погрижа за нея дори и нищо да не се получи. Ако мене ме покани жена, обикновено казвам ти каниш, аз черпя. Изобщо, редно е един мъж (ако е пич, а не мухъл) да почерпи та да е добре и за двамата.
Хахах, мъжете сме свикнали да плащаме сметки, а после да ни минат в графа „приятел“. Виж, жена, като я минат по същия параграф, почва да пише трактати „За или против поделянето на сметката“. Щото е силно болезнено, предполагам, да си признае, че това не е било „среща – свалка“, а „приятелска почерпка“. Пък както е казано – „Чисти сметки – добри приятели…“ ЕГН-то и гравитацията не прощават…
Е, Зори, така е по срещите с плешиви, но с космИ между пръстите
Плаща този, който изкарва повече пари - неписано правило в една връзка.
"...Лъжем се че той има много пари, я тя яде и не пие колкото колибри..." А по темата - баси драмата, баси журналистиката. Това ли ви вдъхновява да размишлявате и пишете - как някой се е направил на модерен, като ви е предложил да влезете в ролята на героиня от Секса и града? Сигурно предишната патка му се е разсърдила, когато е искал да плати и го е нахулила, че е мухлясал патриархален загубеняк, който не я третира като равна, въпреки че изкарва повече от него. Та затова е искал да се застрахова, ама е попаднал на друг тип. Или на същия тип, но в по-различно настроение към момента на предложението. Само допускам.
Хаха, да ме прощавате мили дами, малко извън темата, ама ако мъжът изкарва по-малко от жената, ъъъ вие ще го осиновявате или к‘во? Едно време мъжете се трепеха да изкарват пари и да направят къща, та да си доведат принцесата, дето само да си събуе обувките, сега „мъжете“ чакат при мама, някоя жена да ги вземе… Това нещо "кривразбрана еманципация" ли ще да е?
"Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена. Разбирай, да й направиш комплимент, да й отвориш вратата, ти да избереш филма, ресторанта, мястото, да я вземеш от тях с кола или такси, да платиш сметката." Чакай бе, нали искахте да сте равни? Или това беше до момента със сметката?
"Ако аз поканя жена да излезем, считам за свое задължение да се погрижа за нея дори и нищо да не се получи. Ако мене ме покани жена, обикновено казвам ти каниш, аз черпя. " Докато не попаднеш на спортистки. Които спортуват точно това-с теб два пъти седмично на кафе, с друг шак 1-2 пъти, с трети на обяд и така се издържат. На мен тея дето ми излизаха с номера "просто приятели" като ги накарах да си плащат сметките и 80% окапаха, а с останалите се виждаме 2 пъти годишно!
Ама решете най-после какво искате жените де! Днеска искате да се чувствате жени, да ви кавалерстват, да ви обгрижват (аз съм ), утре послушвате една луда лесб... , пардон ЛГБТ и почвате, както ми заяви оня ден една: Сега е демокрация и имам права, ще правя каквото си искам...
Първо, гей не се става, ражда се, второ ,това: "къде сте видели жена да знае какво иска и да не иска да прави, каквото си иска" , автоматично значи че жените не трябва да имат "права", не бива да гласуват, а да са библейски покорни на мъжете си!
А сега сериозно, сама жена е ужасно, колкото и да е "демокрация", една крушка не може сама да смени, да не говорим за бушон, познавам такива нещастници, само сека не стига драга, какво правиш през останалите 23 часа и половина, а докато си млада убу, ше намериш нек'ъф балък, ама като минеш 35-40 - кой "пецка" стари чанти бее,?
Плюсчетата ти ги слагам аз.
"минеш 35-40 - кой "пецка" стари чанти бее,?" Хари, и вие остарявате. А като остареете, само портфейла ви спасява, практиката го показва.