В първите 11 минути, в които се опитвах да напиша тaзи статия, проверих имейла си три пъти, забелязах бележка, която ме накара да задвижа друга задача, преди да пиша, после видях друго съобщение, което ми напомни, че съм забравила да платя нещо. Така че влязох в PayPal, за да го направя, после си спомних, че исках да прехвърля пари от фирмената ми сметка в личната, направих го - и най-накрая затворих имейла и всичките ми банкови браузъри и се заех с писане.
Седем минути по-късно, след като устоях няколко пъти на изкушението да си проверя Facebook-а и Twitter-а в iPhone-а, се наложи да преместя лъскавото смарт-устройство по-надалеч от погледа си.
Аз съм живото въплъщение на проблемите, които Кал Нюпорт, професор по компютърни науки от Джорджтаун, се опитва да ни помогне да преодолеем в книгата "Deep Work: Rules for Focused Success in a Distracted World".
Тази книга съдържа психологически изследвания и практически съвети, но най-същественото: твърди, че
сериозната концентрация става не само по-трудна, но и все по-рядка и ценна.
И че възможността да я прилагаме е пътят не само към повишението, но и към по-добър живот.
Нюпорт, който ефективно се възползва от времето си, пътувайки към къщи по време на нашето интервю, дефинира "задълбочената работа" като "концентрация, без разсейване, върху задача, която изисква активна работа на мозъка."
Той също така допълва, че "това е състоянието, в което учите бързо сложни неща и в което можете да генерирате резултати с много по-висока скорост и много по-високо качество от по-разсеяната работа".
Както и бихте очаквали от хора, вършещи сложна работа по-бързо от другите, по негови думи "ако наистина овладеете този инструмент и го използвате редовно, ще надминете бързо колегите си".
Нюпорт, който никога не се е регистрирал във Facebook и свежда до минимум употребата си на електронна поща, казва:
"Начинът, по който третираме комуникацията при работния процес днес, в ерата на познанието, е еквивалентен на връщането обратно в индустриалната ера и заставянето на работниците на конвейра да носят тромави ръкавици, които ги затрудняват да използват инструментите си, така че те да правят много грешки и са бавни в изработката на продукта".
Той се позовава на очакването винаги да бъдем на разположение на електронната поща, социалните мрежи или Slack и продължава: "Начинът, по който комуникираме в ерата на познанието, слага тромави ръкавици на съзнанието ни. Той вреди на когнитивните ви способности и хората на умствения труд работят много по-непродуктивно, а продуктът, който създават, е с много по-ниска стойност".
Нюпорт твърди, че управлението на вниманието не само ви прави по-продуктивни, но и по думите на Уинифред Галахър "това е задължително условие за добър живот - и ключът към подобряването на почти всеки аспект от съществуването".
Ето седем съвета как да се научите да работите "задълбочено":
1. Избягвайте имейлите
Професорът от Станфорд Доналд Кнут не ползва мейл от 1 януари 1990. Той пише в своя уебсайт: "Имейлът е нещо чудесно за хора, чиято роля в живота е да бъдат на повърхността по отношение на всичко. Но не и за мен; моята роля е да бъда в дълбините на нещата. Това, което правя, изисква много часове на учене и непрекъсната концентрация".
Всъщност вероятно ще ви е от полза да не се занимавате с каквато и да е рутинна работа.
Покойният Нобелов лауреат Ричард Файнман примерно е избягвал административните задачи. Той е отклонил поканата за участие в една приемна комисия с думите: "Не, твърде съм безотговорен".
Нюпорт съветва хората да се съпротивляват на порива да изглеждат продуктивни, като извършват работа по видим начин. Например изпращането на имейли по всяко време, посещаването на много срещи и постоянното писане на съобщения може и да изглежда продуктивно, но всъщност не е.
"Имаме една социална практика - че всеки имейл заслужава отговор. Препоръчвам хората да пренебрегват тази практика. Просто не отговаряйте на имейли, ако можете да минете и без това", казва Нюпорт.
2. Приемете скуката
"След като веднъж се програмирате за разсейване, започвате да го жадувате", пише Нюпорт. Той казва, че трябва да препрограмирате мозъка си. В този смисъл, вместо да отделяте часове за работа от времето, в което иначе сте заети с Facebook, Twitter и мейли, направете си график за употреба на интернет и извън отредените часове го избягвайте.
"Извън отреденото време, по подразбиране не правете нито едно от тези неща. Това помага на мозъка ви да се чувства по-комфортно с идеята за скука, с липсата на нови стимули през цялото време", казва той. "Този комфорт е нужен за поддържане на задълбочената работа в дългосрочен план".
Ако ви е трудно да го постигнете, започнете, като държите до компютъра тефтер, в който да си записвате следващия път, когато можете да използвате интернет - и да устоявате на всяка цена на порива да го сторите до този момент.
Ако ви е нужен достъп до мрежата за работата ви, инсталирайте приложение, което блокира конкретни уеб сайтове, като Anti-Social.
За да подобрите допълнително концентрацията си, направете си график на употребата на интернет у дома, така че в извънработното време да не вредите на развиването на устойчивостта си на разсейващи стимули, което практикувате в офиса.
Предупреждаваме: по думите на Нюпорт, повечето хора намират това за много трудна задача.
"Хората подценяват колко пристрастени са станали към новите стимули при най-малък намек за скука", казва той.
3. Не правете нещо, само защото то носи някаква полза
Има много инструменти, които можем да използваме за работата си, но Нюпорт съветва безмилостно да прочистите тези, които използвате, така че да останат единствено инструментите, чийто позитивен ефект надминава недостатъците им.
Например известните писатели Малкълм Гладуел и Майкъл Люис не използват Twitter. Въпреки че признават, че той е полезен за други писатели, за тях предимствата му не са достатъчни, за да компенсират недостатъците.
За да не се изкушавате от факта, че някой инструмент може да предлага някаква полза, Нюпорт препоръчва да идентифицирате основните, водещи трайни цели в професионалния ви живот.
После идентифицирайте две или три най-важни действия, които ще ви помогнат да достигнете тези цели, и обмислете кои инструменти биха имали трайно позитивен ефект, трайно негативен ефект или почти никакъв ефект върху тези действия. Избирайте само инструментите с траен позитивен ефект, надделяващ над негативните ефекти.
4. Спазвайте правилото 80/20
Това правило гласи: "В много случаи 80% от даден резултат се дължи само на 20% от възможните причини". Нюпорт казва, че когато става дума за постигане на основните ви цели, вероятно можете да идентифицирате тези 20% от действията, които ви доближават с 80% повече до целите ви.
"Нещата, които правите най-добре, имат много по-голяма ценност от онези, които не правите толкова добре," казва той, "така че един час, прекаран в интензивна работа върху нещо, в което имате солидни умения, ще има по-голяма себестойност от час, прекаран в работа по нещо, в което не сте толкова умели".
Един от начините да прецените върху какво да се концентрирате, е да се запитате колко време би ви било нужно, за да обучите наскоро завършил университета дипломант на точно това умение.
"Типът задачи, които изискват задълбочена работа, са задачи, при които е нужно да упражнявате умения, които сте развили с течение на времето, които създават добавена стойност и които би било трудно за някой, без вашето обучение, да ги възпроизведе". казва той.
Например отговарянето на имейли, присъствието на срещи или създаването на PowerPoint презентация вероятно не използват специалните ви умения.
За сметка на това, създаването на нова бизнес-стратегия, програмирането на сложен алгоритъм, решаването на математическа теорема, или писането на глава от книга във вашата област на специализация би било доста трудно за току-що завършил дипломант.
Концентрирайте се върху тези задачи.
5. Зарежете социалните медии
Нали сте чували за хора, които с цел да се отърват от излишните неща в живота си, поставят всичките си вещи в кашони, и после запазват само тези, които реално вадят и използват в следващите няколко месеца?
Нюпорт препоръчва да правите същото със социалните медии - Facebook, Twitter, LinkedIn, Instagram, Snapchat, Google+, Vine, като не ги използвате за 30 дни.
Няма нужда да деактивирате акаунтите си, или дори да заявявате паузата, която ще направите. Но в края на тези 30 дни, за всяка социална медия си задайте два въпроса: дали последните 30 дни щяха да бъдат по-добри, ако можехте да използвате услугата, и дали хората са се интересували от това, че не използвате услугата.
За всякакви социални медии, където отговорът и на двете е "не", той препоръчва да напуснете услугата. Ако отговорът и на двете е "да", можете да възобновите употребата й.
Това може да звучи плашещо, но Нюпорт казва, че за повечето хора всъщност тази стъпка е много по-лесна, отколкото очакват:
"Хората си мислят, че най-трудното за прилагане на практика от всичко, което предлагам, е да напуснат социалните медии. И все пак, по мои впечатления, онова, което се случва, е че хората, които го сторят, после се връщат и казват: "Ех... защо не го направих по-рано? Защо прекарвах толкова много време в тези социални мрежи? Изобщо не беше толкова трудно".
6. Третирайте работното си време като нещо дефицитно
Нюпорт описва експеримента с 4-дневна работна седмица, който Джейсън Фрийд, съосновател на софтуерната фирма 37signals прилага с всичките си служители. Фрийд открива, че "след като всички имат по-малко време, за да свършат работата си, те уважават повече това време. Хората стават стиснати по отношение на времето си... и не го пилеят за неща, които просто нямат значение. Когато имате по-малко часове, обикновено се стараете да ги използвате по-смислено".
Експериментът дава толкова добри резултати, че фирмата предоставя на служителите си целия месец юни, за да работят върху собствени проекти. Крайният резултат? Два проекта, които се очаква сериозно да подобрят приходите и начина на работа на компанията.
Нюпорт също така описва как известният професор в бизнес-школата "Уартън" Адам Грант, най-младият професор, който някога е ставал постоянен преподавател там, преподава само през есента, оставяйки пролетта и лятото свободни, за да посвети цялото си внимание на научни изследвания.
В тези по-дълги периоди той се задълбочава още повече в мини-сесии от 3-4 дни, през които включва автореспондери на мейла си, така че да може да се концентрира върху само една задача.
Той все така си е в кабинета, просто съобщава на всички, че няма да отговаря на имейли, защото иска да работи без прекъсване в продължение на няколко дни.
7. Включете и други в тази кауза
Ако работите в компания, която не разбира опасността от това, което Нюпорт нарича "повърхностна работа" - работа, която не изисква когнитивни умения, като цяло е свързана с логистика и може да се изпълнява и докато сте разсеяни - говорете с вашия мениджър, за да проверите как можете да интегрирате по-задълбочена работа във вашите задължения.
Започнете, като дефинирате понятията "задълбочена" и "повърхностна" работа и запитате: "Към какво съотношение между задълбочена и повърхностна работа трябва да се стремя в рамките на седмицата?"
Може и да се чувствате притеснени да сторите това, което е нормално. Изследване на професора от бизнес-школата към Харвард Лесли Пърлоу, проведено в партньорство с Boston Consulting Group, констатира, че културата около повърхностната работа никога не се е обсъждала открито, но след като в екипа започне да се говори по тази тема, обикновено мениджърите се съгласяват да елиминират очакванията, че винаги трябва да бъдете на разположение и да отговаряте на имейли.
"Ако се притеснявате, че вашата организация никога не би подкрепила задълбочената работа", казва той, "ви съветвам да разговаряте с колегите си и с шефа си, и с мениджърите за задълбочената работа, каква роля би трябвало да играе тя и какво би спомогнало за нея; ще се изненадате колко бързи позитивни промени в правилната посока може да предизвика това".
