Може ли човек да се "направи" по-щастлив? Проучвания от цял свят, обобщени от Световната база данни за щастието в Ротердам (СБДЩ), показват следното - може. Но пътят към щастието може и да не е там, където го търсим.
Проф. Рут Венховен, директор на СБДЩ и почетен професор по социални условия за човешкото щастие в университета "Еразъм" в Ротердам, казва, че негово изследване е установило лека негативна връзка между броя пъти, в които хората в изследването спонтанно са споменавали "цели", и нивото на щастието им.
"Въпреки че като цяло се приема, че са ви нужни цели, за да имате щастлив живот, свидетелствата за това са противоречиви. Изглежда причината за това е, че нещастните хора са по-наясно с целите си, защото се стремят да променят живота си към по-добро", разяснява той.
Няма смисъл
Вероятно най-интригуващото откритие от многобройните изследвания е липсата на връзка между откриването на смисъл на живота и щастието. "Изненадващо, но не открих никаква връзка между двете," коментира Венховен.
Изследванията твърдят, че воденето на активен живот има най-силна връзка с щастието. "За да имате щастлив живот, изпълнен с удовлетворение, трябва да бъдете активни. Така че ангажираността е по-важна за щастието от смисъла на въпроса "Защо съществуваме? Защо сме тук?".
Най-добрите вести в документите на Световната база данни за щастието са, че можем сами да се направим по-щастливи, при това - не само чрез външни промени като разполагане с повече пари.
"Проучванията показват, че можем да се направим щастливи, защото щастието се променя с течение на времето," казва Венховен. "Тези промени не са само въпрос на по-добри обстоятелства, но и на по-добро справяне с живота. По-възрастните хора като цяло са по-мъдри. Поради тази причина те са и по-щастливи".
Внимавайте при утринното шофиране за работа
Немско изследване (на Фрей/Щуцер, публикувано през 2004 г.) открива силна връзка между времето, прекарано в шофиране до офиса, и удовлетворението от живота. Тези, които прекарват поне час в път до работното си място, са като цяло осезаемо по-нещастни от тези, които не шофират дълго до офиса.
Изследването също така твърди, че по-високото заплащане от работа, свързана с дълго пътуване до офиса, не компенсира загубеното в път време.
Венховен и колегите му се опитват да насърчават хората да правят повече неща, които ги правят щастливи - чрез дневник, който могат да попълват онлайн. За момента услугата е привлякла над 20 000 потребители.
Пенсионерката Яна Копман, която е сред участниците в проекта с дневниците, казва, че той е променил живота й. Те не просто й помогнали да идентифицира какво я прави щастлива, но и била насърчена да не се занимава толкова много с нещата, които не я правят щастлива.
"Можеш да излъскаш всичко до блясък. На следващия ден пак е мръсно, така че защо толкова да се стараеш? Не че въобще чистенето няма смисъл, просто няма нужда да е толкова често. Обичам да чета. Сега просто избирам да си взема книга, която искам да прочета, и зарязвам всички останали неща", казва тя.
Не се притеснявайте, ако не можете да оставите лаптопа си и да вземете книгата или четката
Проучванията показват, че човек не може да бъде щастлив непрекъснато. Те също така разкриват, че тъгата е полезна. Тя действа като "червен светофар", възпиращ негативното поведение. От изследванията в базата данни се оказва даже, че за всички нас е добре да бъдем нещастни, стига да се чувстваме така в не повече от 10% от времето.
Венховен и колегите му са започнали да анализират данните, събрани чрез онлайн дневниците, за да проведат още изследвания на човешкото щастие. Засега анализите на самоопределилите се като работохолици показват - не твърде изненадващо - че разтоварването след работа с физически упражнения, а не с бира на дивана, води до по-щастлив живот.
"Учените" пак преливат от пусто в празно. Универсални правила как да си щастлив няма.
Вероятно най-интригуващото откритие от многобройните изследвания е липсата на връзка между откриването на смисъл на живота и щастието. "Изненадващо, но не открих никаква връзка между двете," коментира Венховен. ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Еми то намирането на смисълът на живота е поемане на задължение, а не получаване на щастие. Едно време, четох една книга и там един много умен човек беше казал, че – „Истински добрият човек не е този който живее по начин който го прави щастлив, а този който живее по начин който той смята, че го прави достоен да бъде щастлив” А това съвсем не е едно и също.
Мноо се кефя, като съвременни учени глави интерпретират написаното преди столетия, да не казвам хилядолетия, и си го приписват като откритие. Цитирам нещо написано само преди 200 години: "Чувството за нещастност е равно на разликата между желания и очаквания и това което живота реално ни предлага". Що ли ми звучи същото, дето го пише в статията, но казано далеч по-изчистено и разбираемо? Човекът на село дето си е поставил за цели на живота да си вдигне къща и да си купи кола, има по-голям шанс да е щастлив от онзи дето кара "Бентли" но си мечтае за самолет. Щото на първия целите са постижими в обозримо бъдеще, докато разликата в цената и парите за поддръжна между бентлито и самолета е несъизмеримо голяма.
"Щастието не е хуй с ръка да го хванеш !" Латинска поговорка.
Щастието сигурно доста зависи и от свободата, поне за много от хората. Ако не се чувстваш свободен в избора си на работа, начина си на забавление, на игра, на изразяване - тогава може би няма да си щастлив. Свободата не е всичко, но май е основен компонент да се чувстваш щастлив. Също и любовта, не само интимната любов а обичането на света по принцип, въпреки това че половината свят и хора са тотална щета.
Причините да не се чувстваме добре или както се казва да сме нещастни, се коренят в природата на ума ни, който трайно е заболял и функционира като т. нар. "его". Егото е дълбоко негативна част от всеки от нас и има умствено-емоционална природа, насочена към подсъзнателно влечение към нещастност. Стремежа да се постигне нещо "добро", което да ни направи "щастливи" е обречен-я постигнем добри неща, я не. А и да ги постигнем може пак да си останем неудовлетворени. Изходът е в това да се излезе от нивото на състояние на егото. Удоволствия като алкохол, секс, наркотик или удовлетворение от работа ни отвличат само моментно от натиска на егото. В този смисъл съветите на статията да сме активни или да си намерим хоби са повече от наивни и невежествени. Още по-погрешна е тезата, че тъгата е полезна. Тъгата, както и всяка негативност е крайно вредна и привлича още и още негативност. Начин да се излезе от его съзнанието, което е единствената причина за нещастност е 1. като се знае за него и 2. като сме наблюдателни за емоциите и мислите си. При негативно мислене и чувстване просто наблюдаваме това, което е в нас в момента. Само наблюдаваме, без да го квалифицираме или се борим с него. Активно, съсредоточено наблюдаваната емоция просто се разтваря. Трайно балансиран и удовлетворен може да е само човек, намерил начин да разшири съзнанието си отвъд ум-емоция.
На всяко мнение до тук - по единплюс от мен! П.С. Всеки сам кове щастието си! За това толкова жени са удряни с чук, но зачестиха случаите и с мъже...
Скучна статия.Всеки знае,че щастието е пълно ако си подбереш правилно антидепресантите.
Скучко, а нещастието да не е като п..тка, един път като те хване докато не те довърши не те пуска, а?
един мой приятел го е казал така: Животът е всичко, което се случва ДОКАТО човек си прави плановете.
Бобо, со керез по Петрич брато?
Не знам дали може да се научим на щастие. По-скоро се раждаме щастливи. Който казва, че материалното и животът ни правят нещастни, не е прав. Какво имат бедните африканци, които се радват и на най-малките неща. Това е състояние на духа.