Как да бъдем по-щастливи

Може ли човек да се "направи" по-щастлив? Проучвания от цял свят, обобщени от Световната база данни за щастието в Ротердам (СБДЩ), показват следното - може. Но пътят към щастието може и да не е там, където го търсим.

Проф. Рут Венховен, директор на СБДЩ и почетен професор по социални условия за човешкото щастие в университета "Еразъм" в Ротердам, казва, че негово изследване е установило лека негативна връзка между броя пъти, в които хората в изследването спонтанно са споменавали "цели", и нивото на щастието им.

"Въпреки че като цяло се приема, че са ви нужни цели, за да имате щастлив живот, свидетелствата за това са противоречиви. Изглежда причината за това е, че нещастните хора са по-наясно с целите си, защото се стремят да променят живота си към по-добро", разяснява той.

Няма смисъл

Вероятно най-интригуващото откритие от многобройните изследвания е липсата на връзка между откриването на смисъл на живота и щастието. "Изненадващо, но не открих никаква връзка между двете," коментира Венховен.

Изследванията твърдят, че воденето на активен живот има най-силна връзка с щастието. "За да имате щастлив живот, изпълнен с удовлетворение, трябва да бъдете активни. Така че ангажираността е по-важна за щастието от смисъла на въпроса "Защо съществуваме? Защо сме тук?".

Най-добрите вести в документите на Световната база данни за щастието са, че можем сами да се направим по-щастливи, при това - не само чрез външни промени като разполагане с повече пари.

"Проучванията показват, че можем да се направим щастливи, защото щастието се променя с течение на времето," казва Венховен. "Тези промени не са само въпрос на по-добри обстоятелства, но и на по-добро справяне с живота. По-възрастните хора като цяло са по-мъдри. Поради тази причина те са и по-щастливи".

Внимавайте при утринното шофиране за работа

Немско изследване (на Фрей/Щуцер, публикувано през 2004 г.) открива силна връзка между времето, прекарано в шофиране до офиса, и удовлетворението от живота. Тези, които прекарват поне час в път до работното си място, са като цяло осезаемо по-нещастни от тези, които не шофират дълго до офиса.

Изследването също така твърди, че по-високото заплащане от работа, свързана с дълго пътуване до офиса, не компенсира загубеното в път време.

Венховен и колегите му се опитват да насърчават хората да правят повече неща, които ги правят щастливи - чрез дневник, който могат да попълват онлайн. За момента услугата е привлякла над 20 000 потребители.

Пенсионерката Яна Копман, която е сред участниците в проекта с дневниците, казва, че той е променил живота й. Те не просто й помогнали да идентифицира какво я прави щастлива, но и била насърчена да не се занимава толкова много с нещата, които не я правят щастлива.

"Можеш да излъскаш всичко до блясък. На следващия ден пак е мръсно, така че защо толкова да се стараеш? Не че въобще чистенето няма смисъл, просто няма нужда да е толкова често. Обичам да чета. Сега просто избирам да си взема книга, която искам да прочета, и зарязвам всички останали неща", казва тя.

Не се притеснявайте, ако не можете да оставите лаптопа си и да вземете книгата или четката

Проучванията показват, че човек не може да бъде щастлив непрекъснато. Те също така разкриват, че тъгата е полезна. Тя действа като "червен светофар", възпиращ негативното поведение. От изследванията в базата данни се оказва даже, че за всички нас е добре да бъдем нещастни, стига да се чувстваме така в не повече от 10% от времето.

Венховен и колегите му са започнали да анализират данните, събрани чрез онлайн дневниците, за да проведат още изследвания на човешкото щастие. Засега анализите на самоопределилите се като работохолици показват - не твърде изненадващо - че разтоварването след работа с физически упражнения, а не с бира на дивана, води до по-щастлив живот.