Глупави ли са голите жени

Когато една жена се съблече, това променя ли нейния характер? Според теорията за сексуалното обективизиране, колкото повече се съсредоточаваме върху тялото на дадена личност, толкова по-малко мислим за характера й.

Но ново проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, се опитва да постави акцент върху положителните аспекти на обективизирането.

Досега феминистките определяха обективизирането като въплъщение на мъжкия шовинизъм.

Сексуалното обективизиране се отнася за всеки, който е виждан като физически, а не емоционален обект, но е феномен, който засяга предимно жените - изследване на рекламите по списанията открива, че като цяло "телата на жените се показват в изобилие, докато при мъжете фокусът е изместен към показване на лицето.

Тази практика се отразява на жените както в психически, така и във физически аспект. Според изследванията, фокусирането върху тялото, което изключва погледа върху личността, е "свързано с нездравословно хранене, когнитивно разсейване, депресия и дори самонараняване." Жените, които преди това са огледани отгоре до долу от някой мъж, "се справят по-зле на изпит по математика".

Но изследователите Кърт Грей, Джошуа Ноуб, Марк Шескин, Пол Блум и Лиза Фелдмън Барет се противопоставят на идеята, че обективизирането има единствено негативни последици. Те провеждат експеримент, в който участниците са помолени да оценят мъже и жени в различни етапи на разголване, за да определят как дрехите се отразяват на възгледа за умствените способности на даден човек.

Оборен е митът, че в очите на мъжете разголените жени изглеждат глупави

На участниците в изследването са показани снимки на случаен принцип, на които дадена жена е облечена, гола или изобразена по сексуален начин. Във всяко от изброените състояния, участниците е трябвало да определят до каква степен жената е способна на самоконтрол, планиране и морално поведение (с други думи активни фактори), а освен това и до каква степен е способна да изпитва страх, желание или удоволствие (или пасивни фактори).  

На втория етап от проучването, участниците са подавали леки електрически шокове до облечени и съблечени хора, за да оценят тяхната способност да чувстват. Изследователите открили, че фокусирането върху човешкото тяло не го "де-ментализира" автоматично, а по-скоро "пренасочва" разбирането за нечии способности. Обективизираните хора се възприемат като чувстващи, а не действащи. С други думи, когато мислим за дадена жена чрез тялото й, тя изглежда "по-способна да понася болка, удоволствие, желание, чувственост и емоция, но за сметка на това й липсва активност."

Секси видът на жената провокира мъжете да се изявяват като "защитници"

Вероятно реакциите на хората са такива, доколкото човекът е привикнал да разделя, а в някакъв смисъл и да противопоставя способността за планиране и действие, свързвана с интелекта, с чувствения опит, асоцииран с тялото и най-вече с голотата. Такава концентрация върху сферата на усещанията и емоционалността в интерес на истината може да бъде особено полезна, най-вече за влюбена двойка, уединила се в спалнята.

Разграничението между тяло и ум обаче съставя и основите на човешката морална вселена. Колкото по-активна е дадена личност, толкова повече отговорност й прехвърляме, когато наранява другите. А колкото по-способна е да чувства, толкова по-отговорни се чувстваме да я защитим. Изследователите твърдят, че обективизираните хора - които са по-пасивни, но могат да чувстват силно - "може би придобиват по-висок морален статус". Според тях, това е един от потенциалните "позитивни аспекти" на обективизацията, защото той може да подтикне другите "да защитават този тип хора от това да бъдат наранени".

Освен това в ситуациите, където по външния вид се оценяват лидерските и професионални качества на даден човек, насочването на вниманието върху тялото му може да има осезаем негативен ефект, доколкото предизвиква недостатъчна оценка на интелектуалните му способности.

Всъщност това изследване говори не толкова за положителните страни на сексуалната обективизация, колкото за променливия характер на негативните й страни. Възприемането на хората като сексуални обекти може да се възприеме или за вражески, или за бащински сексизъм - жените са или прекалено глупави, или прекалено чувствителни, за да се грижат сами за себе си. И двата аспекта обаче засилват влиянието на мъжете върху тях.