Хипстърията умря. Да живее новата хипстърия

Образите на млади "куул" хора с ретро очила с рогови рамки, прически "с отношение", скини джинси, винтидж дрехи, иронични цветни тишърти, кецове, татуси, стари ърбан велосипеди с кошнички отпред, всякакви аксесоари и разнообразни Apple джаджи са навсякъде – в реклами, клипове, сериали, филми, предавания, шоута.

За няколко години хипстърската естетика се разтвори в мейнстрийм културата и стана почти неразличима от средностатистическата консуматорска среда.

Леко ексцентричната, ярко разпознаваема хипстърия от близкото минало днес е въпрос на базова корпоративна комуникация със средната градска класа. Уютен потребителски конформизъм.

Все повече хора безпроблемно се обзавеждат с хипстърски лайфстал и по този начин слагат прът в колелото на централната претенция на хипстърите отпреди десетилетие – да са различни и интересни.

Днес хипстърията е скучна, пешеходна и масова.

Голямата идея на хипстърите още с техния зародиш в Бруклин през 90-те години на миналия век винаги е била да бъдат нещо специално. Днес вече не са. Затова в последните две три години лайфстайл автори и културни коментатори се питат дали не е време да обявим официално смъртта на хипстърията.

Ако всеки може да е хипстър, то никой вече не е хипстър.

Цялата естетическа мисия на тази субкултура беше да бъдат новите бунтари, иронични кръстоносци скуката на естаблишмънта. Потентни и креативни агенти на модерната контра-култура, които никога нямаше да станат типичните мейнстрийм зомбита.

Хипстърите нямаха много идеи извън проповядването на ироничното "над нещата"-отношение към света.

Те претендираха за автентичност и за поставянето на нови на граници на добрия вкус.

Хипстърите обаче предложиха естетика и навици, които се разпространиха като вирус и в крайна сметка затриха първоначалната идея с изненадващо бързата си метаморфоза от елитарна ексцентричност във всеобхватен и универсален стил. Днес не е нищо особено да си блогър и влогър, който постоянно снима храната си и пише какво си е купил от някакъв "винтидж" пазар.

Стигна се до парадокс "модерните градски хора" биографично да нямат много общо с града, бидейки представители на разнообразни географски места, по-скоро опозиция на централната градска култура. Какво по-лесно вписване в градската култура от чифт очила, навити дънки и специфичен бретон или брада?

Хипстърията обича етикетите и ако нещо е "тяхно", то си е тяхно, независимо от липсата на автентичност.

В един момент всеки със смартфон стана "артист" и "фотограф", който "експериментира" със заводските филтри и навигира между десетки app-ове. Крафт бирите и студенопресованите десерти с чия са навсякъде. В големите градове никнат като гъби арт закусвални, книжарнички, мекица-барове и клубове, където да забиват някакви странни банди с по две дузини фенове.

Хипстърът, който преди десет години е правил силно впечатление с дрехите, прическата и вкусовете си днес е просто поредният клиент на H&M и New Balance. Един от тълпата. Да си един от тълпата обаче е смъртната присъда на хипстъра.

Но какво идва след гибелта на хипстърщината. Какво правим с хората, които още изпитват неустоимо желание да изглеждат готини, важни и различни?

Как да брандираме тези, които презират обществото си почти толкова, колкото обожават себе си? Образите, които щяха да заслужат все по-еластичното определение „хипстър“ днес са се прегрупирали в няколко нови социални явления и движения.

Едно от тях, описано основно от американски автори, е съставено от млади, ърбан и креативни хора, които комбинират естетическите претенции на ранните хипстър-милениали с апетита за професионална реализация на юпитата от поколението Х.

Млади, ърбан, креативни - за кратко МЪК.

Те са сред наследниците на хипстърите, които също принадлежат на средната класа, имат високо мнение за себе си и държат дистанция от "останалото общество". Те са с добро образование, но не искат да са просто потребители, които робуват на корпоративните си професии. МЪК-овете имат индивидуалност и идеи и искат да печелят от тях.

Те са описвани като цинични и обсебени от себе си, снабдени със здравослони количества работна етика и желание за финансов успех. Не презират парите, но искат да ги правят докато се забавляват. Убедени са, че съдържанието на черепните им кутии може и трябва да бъде осребрено подобаващо.

Ще ги намерите да водят семинари, ще ви обучават да сте влиятелни, ще ви научат как да изкарате по 600 лева от една снимка, докато ви взимат 300 за час групов курс. И ако не ви кажат най-важното, не им се сърдете - това е идеята. Те са новите експерти в техните сфери.

Другото важно преображение на хипстърията виждаме в движението на "сошъл джъстис уориърите" (SJW – social justice warriors). Това са ескадроните от млади крайно-леви активисти, които виждат расизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия, ислямофобия и бяла привилегия навсякъде и искат да ги забранят на всяка цена.

Говорим за онези хипстъри, които освен цветни прически и татуси имаха и амбицията за социална промяна. Даже революция. В известен смисъл това са политически индоктринирани хипстъри.

Те още пият лешникови латета с авокадо и ядат морковени пайове с цикория и лавандула, но вече искат и да унищожат "западния, капиталистически, бял, хетеросексуален, привилегирован патриархат".

Наричат ги още "специални снежинки". Терминът пасва и на добрите стари хипстъри отпреди десетилетие. Само, че SJW-тата са толкова "специални", че скоро ще се молим за завръщането на просто позиращия, неангажиран с каузи хипстърлък.