Лесно е да си чалгар в Студентски град. Трудно е да си такъв в хипстърските заведения. Няма салфетки по земята, няма барабанчета. Няма пияни и разгонени колежки, качени по масите. Няма нищо от културата, която познаваш. Има хора, които разговорят за последния филм в Г-8. Или новата изложба в +Това. Сблъсък между Ориента и Запада. Среща между кича и красотата.
А какво прави един чалгар при хипстърите? Просто е чул, че това е модно. Такава е природата му - той отива някъде винаги с нагласата, че ще е като звездата на нощта. За какъвто се смята всеки първи петък на месеца с половината си заплата в Плаза.
Това не е разказ за пошлостта. Това е разрез на грозната реалност, в която живеем и в която чалгарите доминират на улицата, а нормалните са принудени да търсят алтернативи в мистични за външния свят общества.
Нека да уточним, че чалгар е състояние на духа.
Това е разбирането, че светът свършва с края на микрораойна ти в Люлин. Или Обеля. Или който и да е друг град и село. Всичко извън тези физически граници е джунгла, където конспирацията срещу Велика България е факт, Светослава Рудолф е истински журналист, а „Съдби на кръстопът" е предаване за истинските проблеми на хората.
Радостта от това, че малък Тошко спечели Биг Брадър се отпразнува с поредната бутилка ракия и крещене на "Секс със животни", а хвърлянето на боклука от терасата на панелката е висша форма на патриотизъм. Да си чалгар в днешния глобализиран свят е чисто и просто избор или отказ от такъв. Това е разбирането, че обществото е създадено не за да дадеш своя принос, а за да консумираш.
Да си хипстър също е състояние на духа.
Оставете модата, тук се крие по-голяма идея. Хипстърът е контрапункт на ограничеността от самото си дефиниране през 40-те години на XX век. Да си хипстър е идеята да приемаш различното. Да твориш и да цениш чуждото творчество. За разлика от чалгаря, хипстърът не само че има каузи, за които да живее, но и ги защитава.
Той вярва в това, че промяната е възможна и е готов да защити правотата. Ако ще и да е за неправилно паркирана кола. Като изключим бармана в Жул Верн, дето онзи ден ме сащиса с изявлението "Аз съм менюто", след като го поисках. Но дори барманите в хипстърски заведения са си пак бармани.
За да бъдем обективни, трябва да споменем и основния проблем на хипстърите - толкова е модно да си такъв, че понякога се изпада в крайности
Наскоро бяхме с компания в бар, където от стените ни гледаше картина на череп с излизащи фалоси от него. Това не беше модерно изкуство, а извинение за профанско отношение към него. Не ми е понятна и идеята как място, което по всички инженерни закони е редно да бъде разрушено, се превръща в моден бар със само 7 дивана и сцена за 500 правостоящи. И не, прасето не трябва да е домашен любимец, а да ти достави вкусов оргазъм в комбинация с чаша вино.
Тази мода в хипстърската субкултура, която включва изключително странна музика и безумната идея да пазаруваш дрехи second hand, със сигурност са преходно.
В хипстарски бар чалгарите се виждат отдалече - дошли са с бялата разгърдена ризка, избръснатата глава и енърджи дънките. Момичета от този тип ще ги познаете по вид, приличащ повече за бална вечер, отколкото излизане за по питие с компания. Познават се още на входа на бара - с репликата "Ша им давам пет ле'а, то дори музика няма на живо". Позиционират се задължително в някой ъгъл, където има голям поток от хора.
Все пак са дошли до Центъра - трябва да ги видят, че са там. Ако те заговорят, ще ти поискат Facebook-а, за да те add-нат, така ще видите участието им в страници като „На всеки километър", пропити с неграмотен патриотизъм. Метафорично и буквално.
Чалгарите са като ранени животни - когато на подсъзнателно ниво усетят, че не се вписват, почват да са агресивни. Ще ги чуеш да разговарят на висок тон, да се бутат и да те гледат лошо. Такива типове са изключителна гротеска в бар, където английската неписана традиция повелява ти да се извиниш на човека, който те е бутнал.
За чалгаря куртоазията е равна на лицемерие
Той е алфа мъжкарят на блок 136, вх. Г. Тя е принцесата на районното училище. И те невъзмутимо си пазят територията, убедени че така печелят уважението на другите. Това е първичен инстинкт, диващина от най-висша форма. За мъжкарство в България още се смята това да се сбиеш с някого или да придърпаш някоя мацка с думите "Коте, ша те скъсам". Не трябва да забравяме, че тези хора някой ден ще имат деца и ще ги възпитат по същия начин.
Както всичко друго на този свят и тази история се върти около секса
Чалгарят е свикнал, че мацката е свалена само с поръчката на бутилка евтино уиски. Той не очаква момичето да му заговори за филмите на Кубрик, последната постановка в 199 или новата книга на Алек Попов. Чалгарят дори не е чувал за тях, неговите теми са Южен поток, циганизацията и колко добре се е живяло по време на социализма.
Когато сваля момиче, което се опитва да му говори за устойчиво развитие, той започва да нервничи. Мачовщината му стига до разбирането, че "тя е моя, щото съм ебати пича". Затова ще чуете и толкова хейт срещу хипстърите - трудно е един толкова комплексиран мъж да приеме отхвърлянето.
Чалгарката сред хипстъри е друга работа. Ако си мъж, дори не ти се налага да говориш с нея, защото е дошла с приятеля си и компанията му. Тя е сувенир, който трябва да бъде показан. В своята култура чалгарят си е изградил разбирането, че жената е обект, а не субект. И е създадена, за да Му служи. За жалост има момичета, възпитани от образцови соцсемейства, които наистина вярват в тези идеали за псевдопатриархално семейство.
Безумно е жена, съзнателно да бъде подлагана на унижения, защото идиотът със средно образование до нея е комплексар, а тя е възпитана да търпи. Е, признавам - има и такива, които съзнателно правят такъв избор. Но те са друга история.
Всъщност цялата субкултура на чалгарите е изградена от разбирането, че те са Началото и Краят . Алфата и Омегата. Десетки години наред се води политика на духовна грозота, която е прекрасно оправдание за несгодите ни. Лесно е да обвиняваш държавата, че блокът ти е мръсен или улицата не е оправена. Лесно е и да кажеш „така правят другите", като извинение за твоите грешки.
Много често не осъзнаваме как този манталитет ни е завлядал - от новини със заглавия „ШОК! УЖАС!" до държанието на хората в градския транспорт. Това вече са поколения, отгледани с разбирането, че важна новина е новата пластична операция на Азис. А не международна конференция за 25 години демократична България.
Когато разбирането ни за величие като нация надскочи поредното прецакване на държавата чрез някоя дребна далавера или патриотична пиянска наздравица "България на три морета", ще се извиня за всичко, което съм написал и казал.
Но дотогава няма да спра да ви повтарям, че ни трябват повече истински хипстъри, които предпочитат да чистят градинката пред Народния в събота. В контрапункт на същите тези човекоподобни, които онзи ден опушваха цялата улица и преминаващите пълни трамваи, защото бяха решили да си пекат кебапчета на тротоара, в центъра на София.
