И вие ли сте от хората, които перманентно, вечно, с необяснимо за себе си и околните постоянство, закъсняват? А може би сте от онези, които винаги чакат закъсняващия си приятел или познат? Пробвали сте всички трикове за да го накарате да дойде на време... И не се получава.
Независимо дали става дума за среща с приятели, за покана за гости, за посещение на театър или за ходене на филм, който отдавна бихте искали да гледате заедно, "вечно закъсняващият" се движи средно с 10-минутно закъснение сред уречения час. При тежките фази на това "отклонение" се забелязват закъснения от по половин и повече час...
Някои от приятелите на "хронично болния" закъсняващ се пробват да се изхитрят и умишлено да закъснеят за общата среща с 10-минути, за да не чакат излишно, но напразно!
Сякаш водени от неизвестна магия, закъсняващите се явяват задължително след закъснението на изчакващите и задъхано смутолевят някакво извинение.
Не е странно в такъв случай, че повечето от "потърпевшите" приемат закъсняващите за "арогантни" и "себични". Психолозите обаче казват, че не точно това са личностните качества, които карат някои хора с учудващо постоянство да закъсняват.
"Много лесно е да обявим закъсняващите хора за дезорганизирани, хаотични, груби или безчувствени", казва Хариет Мелот, когнитивно-поведенчески психотерапевт пред BBC. Според нея обаче, това няма общо с истината.
Всъщност много от "хронично" закъсняващите често са организирани хора, които искат приятелите им, семейството им и колегите им да са доволни и да не ги чакат. Но и повечето са напълно наясно с факта, че просто не могат да преборят вредния си навик. Често се случва такива хора да страдат от чувство на вина, която се вплита в отношенията им с околните. Те ясно разбират, че закъснението им вреди на репутацията им сред приятелите, на кариерата им и дори на финансите им... Но не могат да го спрат.
Естествено, закъсняващите разполагат с цял списък извинения за пристигането по-късно на среща или за изпуснатия краен срок. От инциденти, през болести, до големи и неочаквани трагедии те винаги имат оправдание.
Но възможно ли е просто нервната система на закъсняващите да е такава?
Според психолозите - да. Изследванията отчитат, че онези, които изпускат крайните срокове или не могат да спазят точен час, обикновено са хора с общи характеристики.
Най-често това са оптимистични натури, с по-ниско ниво на самоконтрол или просто с по-високо изявена тревожност. Сред закъсняващите обикновено има хора, които са с по-висока склонност към авантюризъм от средното. Експертите твърдят, че тези личности характеристики са свързани с усещането за време.
През 2001-а година Джеф Конте, професор по психология от щатския университет в Сан Диего провежда изследване, в което разделя участниците на два типа. Тип А са амбициозни и състезателно настроени индивиди, докато тип Б представляват хората с по-творческа натура, склонни към рефлексия и анализ.
По време на експеримента двете групи трябва да преценят без часовник, колко време горе-долу е една минута. Тип А преценяват, че една минута е изтекла средно на 58-мата секунда, докато хората от Тип Б имат чувството, че тя е минала след 77 секунди.
Това изследване ясно показва, че личностните характеристики определят в голяма степен отношението ни към времето.
Според Тим Ърбан, лектор в TED, който сам описва себе си като "хронично закъсняващ", този тип хора изпитват странното усещане, че се състезават сами със себе си, що се отнася до времето. Той самият дава определение на този вид поведение с абревиатурата CLIP - "Хронично закъсняващи ненормални хора" (Chronically Late Insane People).
В типа на закъсняващите обаче се включват още типове. Сред тях са и хората, които изпипват нещата до последно и които имат много голямо отношение към детайла. Те често не могат да спазят крайните срокове и въпреки напрежението, което изпуснатото време натрупва в тях, не могат да се откъснат от навика си "да вършат нещата както трябва".
Но има и хора, чието закъснение може и да се дължи на психологически проблеми или неврологични състояния, според Хариет Мелот.
"Хората, които са диагностицирани с генерализирано тревожно разстройство често избягват някои ситуации или ги отлагат, а хора с ниско самочувствие понякога са по-критични относно своите способности и това може да ги накара да отделят повече време на извършването на работата - на което и да се дължи склонността им да закъсняват", казва тя.
Депресията също може да е причина за закъснение, тъй като обикновено е придружена от по-ниско ниво на енергия и затруднява мотивацията на хората да извършват различни дейности.
Психолозите също така смятат, че постоянното закъснение може да се дължи на обсесивни мисли, свързани със закъснението.
Според д-р Линда Сападин, частен психолог с практика в Ню Йорк, закъсняващият се фокусира върху тревогата и страха, свързан със самото събитие или със самия краен срок, в който дадена дейност трябва да бъде завършена - и като резултат закъснява.
Така вместо те да се съсредоточат върху това как да избегнат страха си от събитието, самият страх се превръща в извинение, придружено от "но". Например: "Исках да стигна навреме за събитието, но не можах да реша какво да облека" или "Започнах да пиша статията, но се страхувах, че колегите може да не я харесат достатъчно и се забавих".
Независимо какво следва след "но", всъщност "но"-то е онова, което има значение. Психоложката съветва хората да сменят "но" с "и", за да развалят опозицията и блокажа от страха. "И"-то означава свързване на нещата и решението им. "Така задачата става по-лесна, а страхът - все по-малко пречка", казва Сападин за BBC.
Друг вариант да се отървете от навика си да закъснявате е и да проучите какво точно ви бави.
Колкото и да е невероятно, някои хора се пристрастяват към тръпката от закъснението и към усещането за напрежение, което то оставя в тях. Така те хем се терзаят дълбоко, заради неодобрението на околните и чувството за вина, което то оставя в тях, хем не могат да се преборят с навика си.
Ако и вие сте от вечно закъсняващите, можете да се преборите с този проблем, единствено ако се фокусирате върху неприятните емоции, които вашето закъснение предизвиква и си поставите за цел да спрете да ги изпитвате. Това може да ви послужи като мотивация да се опитате да стигате навреме.
Мислете и за плюсовете от това да стигате на време или да изпълнявате задачите си в срок - като например това, че хората внезапно ще започнат да виждат във вас някой, на когото могат да разчитат.
Психолозите съветват онези, които са "жертва" на своите закъсняващи приятели да проявяват разбиране към засегнатите, вместо да се ядосват.
Един от много ефективните начини да се повлияе на "хроничния" мотльо, е да сложат ясни граници и той да бъде предупреден категорично, че ако не спази часа и срока, ще последва "наказание".
Например: "Ако не дойдеш до един си колко часа, влизам да гледам филма сам" или „Ще те чакам точно 15 минути и си тръгвам". На колегите, които закъсняват с предаването на проекта, потърпевшите могат да заявят, че повече няма да им възлагат подобна работа.
Някои хора много се мотивират, когато приятелите или хората, на които държат, им обяснят, че не издържат повече с техните закъснения. Те са способни на малки чудеса, за да стигнат навреме...
До следващия път, когато пак ще закъснеят.
