Преди Че Гевара да стане марксистки идеолог, преди да се превърне в революционна икона, която днес виждаме по тениски и чаши, преди дори да бъде известен като "Че", той прави пътешествие, променило неговия живот и световната история.
През декември 1951 г. 23-годишният аржентински студент по медицина Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна се качва на стария мотоциклет Norton на своя приятел Алберто Гранадо и двамата напускат град Кордоба, за да преминат 8000 километра през Южна Америка.
"Всичко, което виждахме, беше прахът по пътя пред нас и нас самите върху гърба на мотора, поглъщащи километри в полета ни на север", пише Гевара в мемоара си "Мотоциклетни дневници".
Двамата не избират случаен път. Голяма част от маршрута им обхваща южноамериканската част на едно от най-големите предизвикателства за всеки един пътешественик - Панамериканската магистрала, което според рекордите на "Гинес" е "най-дългият автомобилен път в света".
Че Гевара не го изминава целия, но пътуването му през Аржентина, Чили, Перу, Еквадор и Колумбия оказва голямо влияние върху неговото идеологическо формиране, докато пребивава сред общности на експлоатирани миньори, преследвани комунисти, изолирани в далечна колония болни от проказа и крайно бедни потомци на инките.
For just a small space on the Pan American highway, we can't drive from alaska to patagonia. Known as Darién Gap pic.twitter.com/iI7hYweC45
— Epic Maps 🗺️ (@Locati0ns) February 23, 2022
Разбира се Панамериканската магистрала не представлява един-единствен път, а система от свързани помежду си маршрути, която започва от Прудо Бей в Аляска, и преминава по цялата дължина на Северна, Централна и Южна Америка, за да завърши в Ушуая, Аржентина.
Всичко това възлиза на близо 30 600 км през общо 14 държави, но с допълнителни и алтернативни маршрути нараства до цели 48 000 км.
Пътищата преминават през различни климатични пояси - от гъсти джунгли до сухи пустини и безплодни тундри. Някои райони са напълно проходими само през сухия сезон.
Почти цялото разстояние може да се премине с автомобил, мотоциклет или друго превозно средство, като различните пътища се различават по качество. Някои участъци са неасфалтирани черни пътища, докато други представляват модерни магистрали.
Изключение прави единствено Пролуката Дариен по границата между Колумбия и Панама.
Това е 100-километрова и трудно проходима блатиста местност, дом на редица индиански общности, които отдавна се противопоставят на всякакви планове за строене на пътища там, тъй като биха увредили силно чувствителната околна среда в района.
Друго притеснение е засилената активност на партизани и контрабандисти, което принуждава ентусиастите обикновено да заобикалят по въздух или вода Пролуката Дариен.
Идеята за маршрут през Америките е прокарана за първи път от САЩ още в края на XIX век от САЩ на първата Панамериканска конференция през 1889 г. Проектът е за жп път, който да изгради по-тясно икономическо и културно сътрудничество между държавите в Западното полукълбо, но в крайна сметка не се случва нищо.
Нужни са няколко десетилетия преди идеята да се възроди и да се превърне в конкретен план.
През 1937 г. Аржентина, Боливия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу и Съединените щати подписват Конвенцията за Панамериканската магистрала, с която се споразумяват да изградят участъците през своята територия. Първият завършен е този през Мексико, а впоследствие следват и други.
Някои от тях, като например секторът между Панама и Коста Рика, се повяват в райони, където не е имало пътища допреди това.
В момента мрежата, формираща Магистралата, представлява не само важен в икономическо отношение транспортен коридор, но и популярно предизвикателство за различни ентусиасти и пътешественици.
Един от тях е колоездачът Марк Бомон, който преминава разстоянието от Анкоридж в Аляска до Ушуая в Аржентина за 268 дни. През 2016 г. неговото постижение е подобрено от Дийн Скот, който пропътува 22 500 километра с колело за 99 дни.
Смята се обаче, че първият преминал цялото разстояние е Джордж Мийгън. Той тръгва от Аржентина през 1977 г., но минава пътя от общо 30 608 км на етапи и с почивки. Стига Аляска през 1983 г., след 2425 дни.
През 2018 г. същото прави Холи Харисън, бивш американски рейнджър, но той успява да премине по-директно разстоянието от 23 305 км, за 530 дни.
Големият писател Джак Керуак, който се смята за един от катализаторите на контракултурата от 60-те години, базира своя роман "По пътя" именно върху собствения си опит от пътешествия в северноамериканския участък от Магистралата.
