Преди време една седмокласничка ми написа: "От много работа се става гърбав, а не богат". Твърде необичайно послание от ученик към учител. Наскоро си го припомних.
Дъщерята на моя приятелка имала трудности с математиката. Решаваме няколко задачи, тя внимава и разбира бързо. "Добре," питам аз, "ти как учиш по математика? Решаваш ли задачите след урока?" И тя, и майка и, ме гледат с широко отворени очи. Как така да решава задачи сама? "Но това е начинът да се научиш", казвам. Мисля, че се обидиха.
Друг пример, в престижна математическа гимназия. Колко от учениците са решили задачите в сборника, за да се подготвят за класно? Средно един ученик на клас от 25, т.е. 4%. На какво разчитат останалите? Някои - на способността си да решат задачите в момента, други казват - на късмет, а трети, разбира се, ще препишат.
Елементарен пример, но много показателен. Колко от родителите вярват, че трудолюбието обогатява? Че необходимата предпоставка за успех е трудът, а не късметът, изключителните ни таланти или нещо друго? Съмнявам се, че ще са повече от 4%. Това отношение виждаме и у децата си.
Цената на високите цели
И в същото време е така популярно да се поставят високи цели. Повечето абитуренти ще кандидатстват в престижни университети. Някои от тези кандидатстуденти не знаят Питагоровата теорема, но това не ги притеснява. Всяко споменаване, че е необходим труд, подготовка, интелектуално усилие, се възприема от тях и родителите им като проява на лош тон. Трудът не е популярен напоследък.
Още по-лошо е, че голяма част от математически неграмотните ученици наистина ще станат студенти, някои дори в технически специалности. Ще си вземат изпитите, без да знаят нищо. Сякаш и образователната ни система се е наговорила да поддържа тяхната заблуда.
Това обаче е криворазбрана толерантност. Толерантност към арогантността, мързела и бездуховността. Тя е в пълно противоречие с образователните цели.
Образователните цели
Изначалните цели на образованието не са икономически, нито социални. Не изпращаме децата си на училище, за да повишим качеството на човешкия капитал на страната. Това е следствие, а не образователна цел, колкото и често да се споменава в документите на Европейския съюз. По своята същност целите на образованието са духовни.
А създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия. Не можем да се заблуждаваме, че ще имаме общество от образовани хора, като просто "смъкнем летвата". Като излъжем децата, че са тъй способни и талантливи, че няма нужда да се трудят здраво, за да постигнат целите си. Като им показваме само приятната страна на нещата и представяме обучението като игра или вид развлечение.
Не е приятно, но се налага да кажем, че ученето е усилие и отговорност. Библейският съвет към младите хора е да търсят знанието "като сребро, като скрити съкровища". Това означава - с пълно усърдие. С ежедневен труд.
Много по-приятно ни е да чуем колко талантливи са нашите деца. Питаха ме наскоро: как откривате талантливите деца. Лесно е - когато едно дете усърдно работи в дадена област, и то без външен натиск. Вътрешната мотивация да се труди свидетелства най-сигурно за неговия талант.
Така че не вярвам в мита за талантливото и любознателно, но мързеливо дете.
Постижимите цели
Учителите с опит споделят едно твърде любопитно наблюдение: че процентът на любознателните ученици във всеки випуск е относително постоянен. Реалистични ли са тогава все по-високите цели, които се поставят пред образованието?
Какво да кажем за някои от стандартите на МОМН по математика - "ученикът разбира смисъла, формулира хипотези, умее да интерпретира, прави качествена и количествена оценка..." Наивно е да се смята, че тези цели могат да се постигнат в широк мащаб. Те могат да се разглеждат само като обща визия, насока в обучението по математика.
Време е да се формулират конкретни, постижими образователни стандарти. И да се напишат чаканите вече 20 години стандарти за оценяване. Защото именно обективното оценяване е горчивото хапче, от което има нужда нашето образование.
MacAllister пишеш за някакви имагенерни неща. Децата са любознателни. Имат естествен уклон към логическо мислене. Възрастните не им предават знанията по необходимият начин. Трябва да е налично знанието (в учителя) за да се предаде на ученинците. Математиката е облагодетелствана да няма нужда от технологични помагала. Може да се преподава с дървена клечка върху съндъче с мокър пясък. Въпроса е учителите да не подрязват крилцата на децата. Математиката е твърде важна за да се преподава от олигофрени. Искам ценз за учителите, особено в гимназии. Уменията трябва да се защитават периодично пред комисия. И няма ала бала.
СРЕДНОТО НИВО ! Някой много хубаво го спомена ... Когато дойде кандидат студентския изпит реших 15 сборника от кора до кора за времето, за което моите съученици от математическта гимназия решиха 1-2. Имах съученици , които учеха типовете задачи като стихотворения - тая се познава по това и това , че е такава и се решава с тоя алоритъм... Прекарвах по 1 цял час на дъската всяка седмица , за да обяснявам на другите , аз за сметка на това си отмъщавах пишейки решенията с по 3 до 4 реда на ум . Преди това почти не съм решавал задачи сам , а само в час ,но нямаше кой да ме подготви за олимпиади , а там без обяснения винаги си максимум до 3ти кръг. На кандидат студентските разбира се мачках , влезнах с 6ца на приемния , след това се явявах за пари с фалшиви документи - за спорта. Вкарах една камара народ докато бях студент , явих се и на 20-30 висши математики във всички вузове , най-големия цирк беше като отидох на изпита училищен курс алгебра и геометрия в СУ (завършил съм в ТУ), преподавателката ме пита как такав добър студент не го е виждала през семестъра. Обичам математиката, за разлика от връстниците ми с няколко дена преглеждане все още съм на добро ниво и помагам на познати , но новото поколение нещата са трагични . Чудех се дали да не пиша писмо до инспектората , защото там някаде има някой като авторката оставил човек , който не може да превежда дроби под общ знаменател и да изважда пред скоби множител да стигне до 11 клас и да има 5 по математика за годината. Надявам се като ми писне от високото корпоративно ниво и се поизнося да се прибера в родния си град като преподавател по математика - това е моята мечта за едно ранно пенсиониране .
Георги, хич не се притеснявяй за знанията си по математика. Имало е преди 20 години, и още има една разминавка в материала по математика за средно-образователните училища в България и тези в Европа. Не е трагично, че не си учил интегрално и диференциално смятане. След като си проявил желание и постоянство и си си взел изпита, значи те бива в наваксване на изпуснатото. Имал съм преди много години същия проблем. Но не това е проблема на образованието ни и конкретно на математиката. Проблема е, че гнусните идеи на неолиберализъм нахлуват в сферата на образованието. Учителят е вече с вързани ръце, не може да повлияе на учениците, натиск от родители и ученици дори му отнема мотивацията и шанса да ги научи как да учат дори. Защото дори само това да е, способността да знаеш как да учиш сам е най-ценното нещо.
Тази личност, която използва коментарите на уебкайвето, за да си рекламира блогченцето, дали осъзнава, че по тоя начин събира преди всичко хейтъри?