Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Запознай се с "твоите си"


Твоите малки завръщания "у дома" са техните големи празници. Твоите истории са техните най-важни случки. Най-осезаемо ще го усетиш, когато един ден ти минеш на тяхното място. И ще си истински щастлив, ако още са около теб, за да можеш да им го кажеш. Да им благодариш за мекиците, разказите и албумите, за лютите чушлета, угояването и малката помощ, за която са те помолили. Не че не са могли да се справят и без теб, но с теб е било толкова по-хубаво.

И хайде сега, след като прочетеш този текст, вземи се обади на вашите. Снимка: iStock
Твоите малки завръщания "у дома" са техните големи празници. Твоите истории са техните най-важни случки. Най-осезаемо ще го усетиш, когато един ден ти минеш на тяхното място. И ще си истински щастлив, ако още са около теб, за да можеш да им го кажеш. Да им благодариш за мекиците, разказите и албумите, за лютите чушлета, угояването и малката помощ, за която са те помолили. Не че не са могли да се справят и без теб, но с теб е било толкова по-хубаво.

И хайде сега, след като прочетеш този текст, вземи се обади на вашите.

Цяло лято говорим за плажове и курорти, за пътешествия и екстремни пътувания, за цени на шезлонги и чадъри. Както се казва, лятото сме го изръшкали от всичките му страни! Да, ама не съвсем. Защото каквито и летни теми да подхващаме, винаги пропускаме едно много типично ваканционно събитие - посещението при "нашите".

От досада ли, от леко чувство на неудобство ли или пък поради тиха носталгия по детството, лятното гостуване у мама и тате остава само в личните мемоари, най-вече там, където кътаме спомените, от които леко ни е криво.

Е, момчета и момичета, да погледем с обич натам и малко преди разгара на сезона за правене на домашната зимнина, да се запознаем с нашите.

Градските чеда, чиито родители живеят на пет минути с трамвая от тях, никога няма да разберат напълно какво значи да се върнеш в бащината къща през лятото. Те си имат други предимства - например това, че винаги има кой да прелети до половин час, за да гледа децата или да посрещне майстор. В биографията на тези щастливци обаче липсва това, което винаги белязва лятото на онези, чиито "техни" са на село или пък в град, до който се пътува поне час с кола.

Да се отиде на гости "при нашите" става задължителен ваканционен елемент от момента, в който си пораснал дотолкова, че да живееш самостоятелно. Тогава като че ли домашният ред, познат от детството, тутакси се обръща - нито си просто детето на семейството, нито си гостенин. Всъщност някак си и двете.

Вълнението около посещението ти у старото "у дома" започва още с първото споменаване кога ти започва отпуската. За вашите това е много специална дата, която те няма да забравят. Най-вероятно майка ти ще си я огради в календара на стената в кухнята или най-малкото ще си я впише в органайзъра на телефона.

Подготовката за пристигането ти е като за височайша особа.

Разбира се, прави се нещо като мини-основно почистване - не чак като за Великден, но все пак включващо пране на пердета и бърсане на прах върху най-високите части на секциите. Ако се връщаш в родното "вкъщи" с половинка и с деца, положението вече наистина е сериозно. Чистенето нерядко върви ръка за ръка с някои нови домашни придобивки, като се почне от комплект чаршафи на промоция, през леки мебели, които да запълнят някоя ниша, та се стигне до детски креватчета, сгъваеми легла и нов, по-голям хладилник.

Имам един приятел, който твърди, че техните използвали ежегодното му лятно гостуване като предлог да си подновяват домашната екипировка, като вече били на път да си задръстят дома с всякакви напълно излишни предмети. Сред тях имало например преса за гладене на чаршафи (ще кажеш, че отварят хотел, когато "децата" дойдат), тример за подрязване на клонките и тревата в двора, и отбор китайски вентилатори за евентуални жеги.

Денят преди вашето пристигане е най-нервният в годишния семеен ритъм на родителите ти. Тогава майка ти минава качествен контрол на всичко и ако открие, че баща ти не е оправил онова чекмедже, дето се отваря с напъване, или онази врата, дето трябва да я треснеш с все сила, за да я затвориш, следва сръдня.

Повод за истински семеен скандал би било да не е задръстил хладилника с всичко, което някога си обичал да ядеш и пиеш в този живот. Всъщност по съдържанието на хладилника в първия ден при гостуването в родния дом можеш да направиш пълна рестроспекция на своите кулинарни предпочитания през годините. Дори и да не си спомняш например,че си обичал розов ванилов крем, можеш са бъдеш сигурен, че това е било така, защото майка ти го помни.

Тя знае по-добре от теб също и какво обича и не обича да яде половинката ти, както е наясно и с хранителните капризи на децата ти.

В деня, в който пътуваш при мама и тате, смей да нямаш батерия на телефона!

Както казват хората, дано никога не ти се случва това, което майка ти си мисли, когато не й отвръщаш на обаждането. Зарядното трябва да е в колата, а телефонът никога не бива да е на тих режим. Майка ти ще се обади поне три пъти след като разбере, че вече сте тръгнали, за да пита точно къде сте в момента, яли ли сте, децата спят ли, искате ли да ви стопли манджата.

Когато вече сте наближили, емоцията в гласа й е сериозно покачена, а въпросите и уточненията са от съвсем практичен характер. Баща ти ще остави портата отворена, че да влезете направо с колата. Паркирай я зад тази на татко ти, няма значение. Абе айде голяма работа, че ще запушим улицата за пет минути - нали "един път сте ни дошли".

Когато се материализирате пред къщата, най-вероятно вашите ще са строени в шпалир отпред. Майка ти ще е с направена коса, баща ти ще е с огладена риза, гладко обръснат. Още с паркирането на колата, майка ти ще е залепена на предното стъкло, особено пък ако й водиш внуците. Преди тяхното появяване ти си център на цялото им внимание, но след раждането на децата, отстъпваш позиция назад.

Посрещането е разнежващо, хвърчат мили думи, "ох, на баба" и констатации за порастване, щипане по бузите, мокри целувки и здрави прегръдки.

После всички се юрвате в къщата, която някак хем ти е у дома, хем вече не съвсем. За разлика от детството никой не иска от теб да опазваш създадения ред, да си чистиш и да не правиш, каквото си искаш.

Тъкмо напротив - когато се върнеш при мама и татко, настъпва сладкото време, в което си пак тяхното дете. Тяхното дете с неговите деца. И този невероятен статут ти дава правото на стотици свободи, които никъде другаде нямаш.

Можеш да си легнеш, когато си поискаш и където ти е приятно. Винаги отнякъде ще изприпка на пръсти някой от вашите да те завие с одеалце и да изшътка на децата да не играят около теб, защото "мама е изморена" или "тати цяла година не може да се наспи".

Имаш правото да ядеш по всяко време всичко, което ти се яде. Ако случайно го няма, достатъчно е само да го измънкаш и вашите ще са ти го доставили. В случай че не се сещаш какво точно ти се яде и пие, майка ти, както вече се разбрахме, знае. Единствената подробност е, че нямаш право да й отказваш, когато ти го поднесе, защото това истински я депресира.

Непрекъснатото ядене си е част от домашната радост, затова и за няколкото дни, в които ще си на територията на родителите си, няма как да си на режим. Вашите винаги ще смятат, че не ядеш достатъчно, че диетите са глупаво нещо, че няма да ти навреди да мушнеш един тутманик на закуска, една тава мусака на обяд и едно печено петле на вечеря. Междинните похапвания на резен домашна създарма, парче баница, няколко курабийки, домашно кисело мляко или плод от градината не се броят. За майка си ти си винаги недохранен, гладен и клет, така че единственото, което можеш да направиш, е предварително да си опитал поне да зададеш някакви рамки на хранителния разгул или да си обяснил диетата си като медицински наложителна.

Гостуването у дома при "нашите" означава качване на килограми, здрав сън, но и задължително връщане в спомените. Почти не познавам някой, който при подобни посещения да не се сблъсква челно за пореден път с фотоалбумите и семейните забавни истории, които всъщност са му до болка познати. Да се разгледат снимките от детството, да се разкаже кой какво е правил "като малък" и да се посмеем за сто и пети път на едни и същи родови закачки си е задължителна част от домашното събиране.

Заедно с него често идва и поредицата от посещения на други роднини, които идват да те "уважат".

Започва се една върволица от лели и чичовци, от братовчеди, които живеят на място или пък по случайност и те са на гости на техните по същото време. Появяват се и съседи, и хроникьори на селския живот.

Всички те гледат като полезно изкопаемо и се опитват да разберат истина ли са историите, които вашите разправят за теб - какъв началник си станал, как си се издигнал в обществото, колко модерна и нова ти е новата кола, наистина ли мъжът ти е богат или пък жена ти - много красива. Заедно с тези посещения, в които си музеен експонат, идват и поканите за гостувания у други роднини. Там влезеш ли в цикъл, няма излизане - като идеш на гости на леля Ванче, няма как след това да откажеш на леля Данче, пък на ред е още леля Пенче, леля Минче и леля Кинче. Всяка една от тях ще сготви целия си официален рецептурник и на свой ред ще настоява да си опразваш чиниите или в краен случай да си носиш за у вас. И всяка ще изказва съжаление, че в "тая София големи боклуци ядете".

Да си при вашите за отпуската, означава обаче и от време на време да посвършиш някоя лека работа.

Най-често да помогнеш на майка си да изхвърли разни неща от гардероба или да преподредите заедно някоя от стаите, тавана или бараката със стари неща. За там ти трябва волско търпение, защото на всяка покривчица майка ти ще изпада в умилителни спомени, а пък на всеки чифт твои бебешки ританки направо ще се реве. В крайна сметка няма да изхвърлите кой знае какво, но пък ще сте си поплакали заедно. Което, колкото и иронично да го раздавам в този текст, си е едно много съкровено преживяване. Също толкова, колкото заедно с баща ти да оправите падналата ограда, да прегледате покрива, да нацепите дървата за зимата или да отидете заедно до кръчмата една вечер и да изпиете в тамошната компания няколко мастики.

Най-хубавото нещо на домашните завръщания при мама и тате обаче за мен са сутрините. Може и по навик да се размърдаш към седем сутринта или дори по-рано, но то ще е за да чуеш кукуригането на нечий петел, къдравото "меее" на козата в обора или най-малкото църковната камбана. Иначе тишината е толкова плътна, че веднага те унася отново. В къщата никой не смее да шукне, а ако хлапетата са се събудили, вашите са ги поели напълно, така че няма кой да дойде да ти диша в лицето и да те пита "мамо, спиш ли".

Излежаваш се, колкото си искаш. Чаршафите ухаят на слънце, защото са съхнали навън, а не в сушилня. Старият часовник от детството ти тиктака така спокойно, както някога, а само по дрънченето на чинии и леката миризма на турско кафе и току-що изпържени мекици разбираш, че е време за закуска.

И каква закуска само! Такава, че фитнес инструкторът ти ще си скъса саморъчно менискуса, ако те види да я изяждаш.

И заради която после един месец ще блъскаш в залата, за да я разкараш от корема и задника си. Но пък как се устоява на мекиците, милинките и тиганиците на мама, как се пропуска сладкото й от диви ягоди или боровинки, как така няма да опиташ домашното сирене от същата оная коза, дето е на двора?! Кафето тук е по особен начин вкусно - не че насипното кафе от бакалията е по-хубава от специалното ти италианско кафе, ама единствено при мама и тате някак става за пиене. Особено пък, ако му капнеш от домашното краве мляко, което всяка сутрин се носи от бай Не-знам-си-кой, на когото кравата е най-млечна и млякото му никога не е разредено.

На гости при "нашите" никога не правиш нещата, които иначе задължително правиш, защото и ти си "нашите" за децата си. Не переш - майка ти толкова много иска да те замести в това, че няма как да й се опънеш. Не готвиш - за нея това е въпрос на престиж. Не чистиш - тя някак го прави невидимо - премита подовете, оправя след децата и мие чинии, докато ти спиш или си четеш на хамак някъде в дъното на двора. Почти не се занимаваш с децата - те са на бабина отговорност, което има и хубава, и не толкова хубава страна.

Хубавата е, че със сигурност са нахранени, облечени и под око. Не толкова хубавата - че са разглезени до безобразие. Ама това е като с безразборното ядене и фитнеса - ще се оправяш с последиците в първия месец след ваканцията, не сега.

В тръгването от дома на майка и татко винаги има една много особена тъга. От предния ден са подредили разни неща, които задължително трябва да вземеш "за София". Най-често това са буркани с храна, разбира се. Не че в столицата си нямаш, ама тази е еко, био, натурална от най-висока и сигурна инстанция. Лютеница, сладка от всичко възможно, чушлета, туршии, мед, лозови листа, сушени подправки, някое и друго току-що заклано пиле. Докато се опитваш да откажеш половината от цялото това нещо, което майка ти е подготвила да си носиш, тя някак е успяла да го натъпка във всички дупки из багажника и купето.

Ако няма достатъчно място, може и да се наложи да пътуваш с дини в краката или щайга в скута, но... това е положението.

Също както на идване, майка ти ще се обади поне пет пъти да пита минахте ли моста, как е движението в тунела, да ти каже да внимавате, защото щяло да вали или пък че в новините съобщили за задръстване по магистралата. Но в моята лична класация на най-милите неща, които съм чувала в живота си, е и това "Карайте внимателно, мамо, и като стигнете, ми се обади!".

Ти, разбира се, ще забравиш да се обадиш. Не нарочно, ами защото децата хлепчат, някой е паркирал пред гаража, едва пренасяш цялата натурия от колата до асансьора... Майка ти обаче стои там в своя си хол, опитва се да гледа сериала, и хич не й е спокойно. Гледа часовника, представя си точно къде сте и кърши китки нещо да не би да се е случило. Накрая, точно когато натискаш с брадичка копчето на асансьора, а от ръцете ти висят деца, торби и сакове, тя звъни.

Завърташ белтъци в досада, знам. Но, моля те, вдигни й точно сега!

Защото, ако не го направиш, в главата й умира цяла армия от нервни клетки. Изръмжи в телефона, че ей сега ще й звъннеш и всичко е наред, но не я оставяй да си развихря въображението на тема "децата пътуват".

Един път като затвориш вратата на апартамента отвътре, седни на спокойствие в твоя модерен, уютен и дизайнерски дом, й се обади на вашите. Разкажи на майка ти с подробности колко щастливи са били децата и как сега ще броят дните до следващата ваканция, за да й отидат на гости.

Поговори с татко си и му обясни точно откъде сте минали на връщане, колко си щастлива, че сте се видели, или колко си доволен, че сте оправили покрива. Татковците обикновено са по-делови, но това не значи, че не им пука. Напротив - търсят винаги как накратко, но запомнящо се да ти дадат някакъв важен съвет в тоя живот, нещо, дето досега може и сто пъти да са го казвали, но от още един път няма да боли.

Мислят го, мислят го тоя съвет и накрая изтрисат онова вечното "и умната". Пък ти си знаеш, че в "и умната" е събрано цялото ти детство, смисълът на всички направени пакости и понесени наказания.

В него е чувството за вина на вашите за онзи прибързан шамар някога, за сръднята за нещо си, за караницата по повод някоя и друга оценка. За всичко, което и те са правили с теб, докато са се учили как да бъдат родители.

Затова ги изслушвай, моля ти се! Не им прави забележки, не им реагирай с досада, не им се карай за прекаленото внимание.

Твоите малки завръщания "у дома" са техните големи празници. Твоите истории са техните най-важни случки. Най-осезаемо ще го усетиш, когато един ден ти минеш на тяхното място. И ще си истински щастлив, ако още са около теб, за да можеш да им го кажеш. Да им благодариш за мекиците, разказите и албумите, за лютите чушлета, угояването и малката помощ, за която са те помолили. Не че не са могли да се справят и без теб, но с теб е било толкова по-хубаво.

И хайде сега, след като прочете този текст, вземи се обади на вашите. Защото аз няма как да им се обадя и знаеш ли колко е тегаво...

Най-коментирани

Най-четените