Жълто, червено и черно. Това са любимите цветове на т.нар. жълта преса.
Заради заглавия като: "Децата на депутата Лъчо Иванов: Животът ни е кошмар, майка ни е луда!", "Арабин изнасили студентка пред НБУ", "Галена прави второ бебе", "Тъщата на Коцето кълне Преслава", Азис: Изнасилиха ме, беше унизително и грозно!" и пр., българите от всякакъв пол, класа и занятие не пропускат да се заредят с любимите си издания. Затова и тиражите им скачат, затова и издателите са доволни - таблоидите се оказват най-доходоносните им проекти.
Но в "БГ жълтото" няма да прочетеш история като в германския "Билд", разтърсила най-мощната държава в Европа. Не защото президентът на Германия е кой знай каква фигура в политиката - има чисто представителни функции, но Кристиан Вулф е съмишленик на канцлера Ангела Меркел.
А "Билд" извади наяве заема от половин милион евро, който той получил от съпругата на негов приятел бизнесмен, за да си купи жилище.
Вулф е взел 500 000 евро като премиер на Долна Саксония, обаче не ги е декларирал. Заговори се за оставката му, той отказва публично обяснение, Меркел е притеснена, а двама души пострадаха при демонстрация срещу президента. Никой не опроверга обаче истинността на написаното от "Билд".
Българското жълто: повече цапа, отколкото боли
Българската жълта преса (но и сериозните издания, като се замислим) не може да се похвали с подобни топовни гърмежи. Тя обича да играе на пейнтбол - уцелва, ама повече цапа, отколкото боли.
Защо е така у нас? В крайна сметка жълтите вестници - в зората на замисъла им, са имали за цел да разбият лицемерието на политическото говорене, като покажат факти, които властта се опитва да укрие от избирателите си по всякакъв начин.
Затова и потърсихме за коментар проф. Милко Петров, който преподава чуждестранна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация.
Жълтата журналистика е фикция
Жълтата преса се чете от хора с различно образование и социален статус, въпреки че тематиката й е сведена до ограничен брой теми и герои. Според проф. Петров традиционните медии у нас бягат от основната си задача - да информират максимално обективно, и поради тази причина на преден план излиза жълтата преса, която запълва тази празнота.
Но не трябва да се бърка понятията жълта и сензационна журналистика, което у нас е често срещано явление. Всяка една журналистика притежава своя кауза, в името на която тя се бори. Всъщност "жълтата журналистика е фикция на журналистиката, неин маскараден костюм".
Жълтата журналистика създава лъжовно усещане за информационно - и съответно достоверно, засищане, което обаче е само привидно и много често тя си служи с принципите на манипулацията. Проф. Петров колоритно изобрази този процес като "духовна мастурбация, която не води до зачеване."
Друга причина за интереса към жълтата преса е изконното желание на читателя "чрез провалите на хората да живее един по-вълнуващ живот". С не по-малка степен на важност е причината, свързана със задоволяване на социалната завист.
Принципът на желания продукт
В България хем е налице пренасищане на пазара, хем непрекъснато се появяват нови и нови издания. Според проф. Петров това явление наподобява развитието на даден продукт на пазара и разрастване пазарната ниша. Почти като при пиенето е, шегува се той, като изпиеш едно питие, някакси автоматично ти идва муза за следващо... Случаят с жълтата преса е точно такъв - читателският глад расте и "търбухът" трябва да се засити с нови и нови издания. Интересът е голям - значи, тиражите растат.
Истината е в простотата
Свидетели сме на едно своебразно пожълтяване на сериозната преса. Това обаче не е нещо ново и процесът не е български. Още в началото на ХХ век, след появата на "Таймс", се наблюдава такова явление.
Умберто Еко казва: "Само издателите и някои журналисти мислят, че хората искат прости неща. Те искат да бъдат предизвиквани". Според проф. Петров писателят е изпаднал в своеобразна интелектуална заблуда, тъй като хората имат нужда от опростяване и изясняване. Често сериозната новина е така "укрита" от читателя в наглед пространно развити теми, че той се обърква и трудно я "смила". За сметка на това жълтата преса, чрез опростяване, дава на хората, често на разговорен език, информацията.
Жълтите герои
По света и у нас проф. Петров наблюдава едни и същи актьори на сцената на жълтата журналистика. Това са скандално забогателите, които неизбежно попадат в общественото внимание, звездите на шоубизнеса, риалити героите.
Персонажи в таблоидите често са и съвсем обикновени хора, на които се случват необикновени случки - странни, гадни, щастливи, противни. "Обичайно е да видиш куче, което захапва човек, но е необичайно да видим човек, захапващ куче", припомня професорът познатата максима що е новина.
Жълтото бъдеще
Бъдещето на жълтата преса проф. Петров определя с три думи - простота, откровеност, драматизъм, при поднасяне на информацията. И ако журналистите от жълтата преса не отговарят на тези нужди, то тогава на преден план излиза фигурата на блогъра. Именно там, на блогплощадката е мястото, където се заявява гражданската позиция и се създава гражданската журналистика.
По малко жълто не вреди
Иронично проф. Милко Петров обрисува фигурата на жълтата преса като "съседката, гледаща скелетите в чуждата градина". И все пак - няма нужда да се крием.
Принципът "по малко не вреди" работи за всичко. Така е и с жълтата преса. "Малко четене от време на време със сигурност няма да ни навреди", препоръчва професорът...
