Поздрави от провинциална София

Както при всичко останало, свързано с градската среда, един фонтан не е просто приумица на отделен архитект, решил да се възползва от случая, за да се изяви. Не може да се изливат на улицата пари, само защото някой ги е отделил като "излишни".

В цивилизования свят реализирането на един проект като градски фонтан изразява общата визия и стратегия за благоустройството на дадено място. Това означава, че всеки един елемент от проекта трябва да кореспондира със средата, да бъдат хармонично подбрани и съчетани. И не на последно място, да са съобразени с технологичните изисквания.

Колкото и учудващо да изглежда, обикновено се прави с цел да е от значение за хората, да доставя естетическо, сетивно удоволствие.

Изграждането на бул. Витоша в София е един от значимите проекти, които протичат в момента. Но понеже всичко се случва "на парче", при това без никакво обществено обсъждане (защо ли?), всеки един етап от реализирането му е отчайващо примитивен.

Центърът на София стана най-провинциалното нещо на света - казват го специалистите. Не е учудващо, че в сегашния си вид „Витошка" седи като провинциална уличка. Липсата на стратегия доведе до това санирането (реставрация е лоша дума) да превърне сградите по протежението на булеварда в цветни кръпки.

Мисля че никой от "заинтересованите" няма представа каква трябва да бъде една европейска столица, защото най-просто казано обслужват едни пари. Затова фонтанчето, което се появи по проект на ключовия булевард, просто изразява цялостният примитивизъм.

Но ето снимки от хода на строителството:

1. Зашеметяващата технология. Добре че незрящите в България се ориентират по неравностите и препятствията.

2. Имам подозрението, че фонтанът е изграден, за да препречва пътя на колите...

3. Ако трафикът на хора не предполага по-голям фонтан, то защо е диагонално поставен? Не можеше ли да бъде по протежението на улицата?

4. Имитацията на византийска мозайка е възможно най-абсурдното решение. Ако нещо не може да се изгради така, че поне да изглежда автентично, по-добре изобщо да не се прави.

5. Дали е кич или просто е жалко?

6. Симпатични цветарници. Интересно защо са избрани тухли? Към какво точно се вписват? По-евтино ли е? Или просто някой си пробутва строителния материал.

7. Не мога да разбера, защо на места се имитират "златните павета". И изобщо, защо е този избор на настилка? Какво е това съчетание? Сивото не седи лошо с червеникавото, но жълтото?!

8. Разхождаме се по "Главната".

9. Единствено зеленината разсейва от отчайващата бездарност.

10. Китно балканско градче. Може да седи симпатично, но така ли трябва да изглежда една от основните и най-голямата пешеходна столична улица?

11.Пощенска картичка от провинциална София.

12. А това на снимката може да обясни много неща.

Защо все към този провинциален кич ни влече? Защо са всички тези шарени недоразумения? Възможно ли е да правим града си не като къщата си на село? Защо никой не казва на хората да не си ремонтират кооперациите както им хрумне? Защо всичко, което се прави по цялостното обновяване на центъра няма единна стратегия?

Но за да не изпаднем в тотална пост-социалистическа депресия, да видим нещо хубаво. Може да изглежда "непостижимо", но ето няколко идеи.

1. Фонтаните не е задължително да приличат на римска баня. Dundas Square, Toronto

2. Настилката и фонтанът са изравнени, за да има максимален достъп до водата. Защо винаги трябва да се загражда? Защо мнозина се страхуват, че ще се измокрят, минавайки покрай водата? А зимата подобен фонтан не седи като саркофаг в и без това тесните градски пространства.

Освен това цветовете на настилката са неутрални, за да не разсейва вниманието. Други неща, освен нея заслужават да бъдат видени от обикновения пешеходец.

3. По-цветна настилка може да се допусне като акцент или в случая като търсен ефект, ако сградите в съседство са еднотипни, отдалечени, когато има огромно пространство. Ако настилката беше семпла, щеше да направи пространството още по-голямо. Така се постига усещане за сигурност, създава се повече уют. Явно някой там е мислил по въпроса. Fountain of Rings, Atlanta.

4. Ето още един пример за съчетаване между настилката и сградите. Подобно цялостно полагане на настилка е подходящо за търговска улица като Витошка. Разбира се не е единственият вариант, а най-крайният. East Main Street, Charlottesville, Virginia.

5. Защо българските улици не изглеждат по този начин? Какво е особеното на този случай?

6. Това е друга сходна улица, в Брага, Португалия. Забележете настилката там. В средата е създадена раздвижена алея. Има каменни блокове за сядане. Изработено е така, че да няма нищо излишно. Освен това сградите не са нашарени своеволно, а цивилизовано реставрирани. Португалия също е в криза.

7. Разбира се има още по-впечатляващи улици. Като тази в Копенхаген. В никакъв случай не е стерилно. Въпрос на концепция и на много други фактори...

8. Или още една от Дания. Махнете пътните платна и ето я Витошка! Просто красота. Sønder Boulevard, Copenhagen.

9. Какво пречи да се направи нещо толкова семпло? Дори в Русия съществуват добри примери.

10. В крайна сметка дори и да не им се занимава с озеленяване, има начини да направят улицата уютна с възможно най-малко средства и най-малко мислене. Taksim Square.

Толкова от София. Казаното е само мнение. По-важното е въпросите, свързани с нашия град, да бъдат широко обсъждани.