Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".
Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".
„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"
И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"
Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.
„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.
„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.
Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".
Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.
Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!
Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.
После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.
Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.
Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.
Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.
„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.
„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".
„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.
„И защо така?", тихо любопитствам.
„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.
Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"
„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"
Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.
„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".
Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.
Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.
„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.
По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...
Авторката е права, но може да вземем за пример Италия. На много места там, ако не знаеш италиански, си е твой проблем. Некст тайм да го научиш.
Още преди да съм видял името на автора бях сигурен че ще е Кисимова.Уникалният й стил на писане с откровен хейт и нихилизъм не мога да го сбъркам никога
Не знам откъде се носи тая легенда за Италия и Франция, че там никой не говори английски, че те гледат лошо, че искат да им говориш езика и тем подобни. Три пъти съм бил в Италия и един път във Франция, абсолютно навсякъде се оправих чудесно на английски. А и България не е Италия, ще ме прощавате. Английският е езикът на света, осъзнайте го. Английски трябва да се знае поне на базово ниво, колкото и да ви е неприятно да си нагънете малко повечко мозъчната кора, която ползвате само за ядене и ходене до кенефа след яденето. Да, знам, сложно е, трудно е, мъчно е да вдигнеш поглед от книжките за оцветяване и интернет форумите и да го използваш за да учиш нещо, но, моля ви, това, че вие сте прости, не е оправдание. Приемете, че никой няма да научи български, само за да дойде в София за пет дена. Просто се радвайте, че ставаме популярна дестинация. И го научете тоя английски, не е толко сложен.
Добре си е написана статията, трябва да се говори за тези тънки моменти в човешките отношения, включително- клиент-служител, а те са много важни за името на фирмата. Голям процент от българите са възпитани и имат общото разибране за света и взаимовръзките, но те по-радко заемат нископлатенит позиции, за които става дума в статията. Има една закрепостена прослойка българи, които или не са развили абстрактното си мислене, или нямат тази потребностт, да осмислят мястото на България на световната карта. Не разбират, че международния език свързва хората, да можем да посторим Вавилонската кула наново, да сме братя. Среда, образование, възпитание. Човек сложи ли капаците на самодоволството, на излишната гордост, озлобление, страх, мързел, откаже ли да разбира другите и насрещната позиция, тогава бързо се превръща в плоска повърхност. И нещо от мен. В Бруклин съм(квартал на Ню Йорк) и искам да си хвана метрото за Манхатън. Да, ама не. Станцията е мърлява, дали работи автоматът за билети не се знае, служителката(афроамериканта, опираме до различните субкултури) ми говори през дебело стъкло, едвам я разибрам, вижда се че не е заинтерсовата, абе, не я запомних с добро, но се оправих след няколко минути опорстване от моя страна- между нея и автомата за билети. Навсякъде другате по света, когато съм питал, винаги са ми обяснявали старателно, но говоря английски. Най-забавно ми е било в Унгария, в едно провинициално градче, никой не говореше английски, но пак- криво-ляво- бях опътен и качен на правилния бус . Оптималното положение- културна българска нация, отворена към света, но държаща и пазеща традициите и корените си.
Все пак не ми стана ясно, защо някой да е длъжен да се обяснява на някакви туристи? Не говорят английски и това е, правилно е казала едната жена, че сме в България. Особено с модерните технологии не знам за какво питат и трябва някой който бърза за работа примерно да чака за билет, защото накаква група не разбира от дума - литъл инглиш... Пък авторката пак никой не я задължава да помага, решението си е нейно и моралното удовлетворение, че е помогнала пак си остава за нея.
Все пак не ми стана ясно, защо някой да е длъжен да се обяснява на някакви туристи? - Защото тези "някакви туристи" идват и си оставят парите в България и им харесва. Щото иначе утре пак ще ревнете, че никой не базари България за нищо, че няма пари, че не искаме да сме известни само със Слънчака. Еми, ето ви. Ама все недоволни. Не говорят английски и това е, правилно е казала едната жена, че сме в България. - Хората по цял свят говорят английски. Време е да го преглътнете. ... и трябва някой който бърза за работа примерно да чака за билет, защото накаква група не разбира от дума - литъл инглиш... - Който много бърза, да е тръгнал пет минути по-рано. Тука уж все всеки бърза, па всеки пристига минимум 10 минути по-късно от уговореното. Как стават тия работи? Пък авторката пак никой не я задължава да помага... - Правилно, и тя е подчертала, че го прави доброволно. Добре е да вземем пример, а не да плюем. ... решението си е нейно и моралното удовлетворение, че е помогнала пак си остава за нея. - Не, удовлетворението е общо, тъй като тези чужденци са видели, че има и отзивчиви хора в тая държава. Отново, взимаме пример.
Да, щото в италия и франция всички говорят английски и с удоволствие ти съдействат - аре улево и по-спокойно.
Е, няма угаждане марчето касимова. Преди време беше писала "ол пипълс спик инглиш", сега пък "литъл инглиш". Май ще се окаже прав сатурас, че я гони депресия. Знам ли, може мосю нещо да я е настъпил или изоставил. Никой не може да иска от лелката в метрото да знае английски. Остана да го искат и от контрольорите по градския транспорт. Всички те биха могли да бъдат по-любезни, ама каквото дал Господ. За банкерките е направо смайващо. В колкото банки съм влизал, служителките са много любезни и услужливи, макар да не ми се е налагало да им тествам чуждите езици. Може, пък всички англоговорещи от Самоков да са отишли да припечелват в Банско. За разлика от просветителя кенито, съм ходил десетина пъти във Франция и нито един франкофонец не е благоволил да проговори английски, даже за да ми вземе парите. Очакват да им ги поднеса със "силвупле". Прав е и петьо петков, че у нас броят на знаещите английски на някакво ниво е по-голям от половината Европа. За негов ужас по черноморието има вече и хиляди, които говорят руски. Не от любов към матушка Русия, а за гювеча от руските туристи. Стига с това "излагаме се пред чужденците". Те са дошли у нас. И ако им помагаме на английски, немски, френски или арменски, това е любезност от наша страна и интерес, а не тяхно право. С нас никой не говори български по Европа.
Затова в туристическия бранш те взимат на работа, само ако знаеш 3-4 езика. С един прост английски, единствено може да те вземат в някой от институтите на БАН, а знаем тиквата и антуража му колко харесват БАН. Учете езици, за да ви ценят и табели, на съответните езици, повече указателни табели по улиците!
-Вуте, Вуте-е, ного сме прости, требе да учиме езици. -Оти, бре Гьоре? Па он като знае оправИ ли се?
Поредната тъпотия на Касимова.Марче, я отскочи до Франция да видиш колко успешна ще си в опитите да получиш обяснения и разяснения на английски.Явно според теб всеки е длъжен да учи английски.Ще те разочаровам.Не.Не е.Както не е длъжен да учи турски или руски, примерно.Нито хинди или мандарин.Анадъмо Касимова?!
Люто лицемерие е такава статия да идва от филоложка, на която, първо, съм й го чувал английския и доста силно се съмнявам да върже три последователни изречения, без да се оплете, и, второ, дори в конкретната статия доказва най-вече, че завършената в университет българска филология не гарантира нито добър стил, нито дори добър правопис. И, впрочем, Касимова, билетопродавачката правилно те е контрирала. На нея наистина не й е работа да упътва хората - а на теб пък не ти е работа да я унижаваш публично или да й обясняваш каква е нейната работа. И, не че нещо, ама туристите, като са били толкова неориентирани, са можели да си купят една карта на София и да се ориентират. Или да си погледнат в смартфоните, де да знам?
Моля автора първо да пътува някъде и тогава да разказва. Гърция, Турция, Италия, Испания няма чужд език. Разбира се извън летище, хотел, ресторант и т.н. Айде без глупости.
Марче, значи очакваш от една билетопродавачка да говори английски, но пък за „младите момичета” очевидно не се очаква да могат да си служат с навигацията на телефона?!Лошо Марче, лошо...Дали ще е прекалено еретично да предположа, че описаните случки са изцяло плод на въображението ти?!Поредният неделен бъркоч , поредните пари от грантчето усвоени.Жалка история.
Много ме кефят такива като авторката Да не би ние като сме в чужда държава и не знаем техният език някой ще ни се коси - разбира се , че не. И тук авторката в завладяна от лафа - Да не се излагаме пред чужденците. Според мен не сме изложили и учрежденията (дори и банки) никой не е длъжен да знае чужд език. Преди време имах подобен случай. Двама англоговорящи ме спряха на спирката на ИнтерЕкспоЦентър да ме питат къде е някакъв магазин. Аз се направих на разсеян и им казах , че нищо не разбирам След като са дошли да работят и живеят тук , поне да научат езика.И това не е единствен случай.Бачках в една фирма и един от шефовете който беше наъе от собствениците беше англичанин и с него се разбирахме идеално - аз му говорех на български , а той на английски Всеки си говори неговият език , но разбира и езика на другият ,а болшинството ми колеги се опитваха да говорят с него на английски Все пак сме в България и българският език е официален