Светските личности, които споделят личните си истории пред Vogue не са сред най-добрите и човечни същества. Но Дара Лин Уайс, която разказва как е заставила седемгодишната си дъщеря да спазва, меко казано, строга диета, би могла основателно да бъде приета за една от най-проклетите и егоистични знаменитости.
Безмилостното семейно решение на проблема със затлъстяването
Дилемата на Уайс безспорно е доста заплетена: какво да правиш, ако лекарят ти каже, че детето ти страда от клинично затлъстяване? Ала оправданията, на които разчита Уайс, за да обясни строгите и често нерационални подходи за отслабване, които налага на дъщеря си, са наистина отвратителни, както и очевидният факт, че Уайс проектира омразата си към собственото си тяло върху детето си чрез продължителната диета.
Абсурдността на тази изповед е засенчена единствено от съпровождащите я снимки, на които Уайс и понастоящем слабата й дъщеричка - за която дори майка й признава, че е сериозно травмирана от събитията, случили се през последната година - се смеят на по чаша чай, облечени в мини-поли.
Според американския център за контрол и превенция на заболяванията, приблизително 17% от американските деца страдат от затлъстяване, което означава че Индексът на телесната им маса (ИТМ) е 95% или по-висок за тяхната възраст и височина. Дъщерята на Уайс - Беа, попада в този процент при тегло 42 кг и височина 132, което създава риск от високо кръвно налягане, високи нива на холестерола и диабет от втори тип.
Уайс пише, че всички подкрепили нейната дългосрочна мисия да вкара теглото на Беа в здравословни граници, но че същевременно "никой не одобряваше методите ми". Вероятно това се дължи на факта, че нейните "методи" са били твърде жестоки и незрели, а освен това и повлияни от собственото й нерационално отношение към храната. "Единственото, което някога съм направила, е да ограничавам донякъде храната на Беа," споделя Уайс.
Всъщност обаче нещата не са толкова прости
"За наказание веднъж забраних на Беа да вечеря, защото разбрах, че през деня е натрупала близо 800 излишни калории, след като в училище опознавали френската кухня със сирене "бри", филе миньон, багети и шоколад. Забраних й и редовната пица всеки петък, след като веднъж тя ми призна, че си е сложила допълнително салата от царевица на обяд. Вдигнах скандал на баристата в Starbucks, защото не знаеше точното съдържание на калории в горещия шоколад за деца, което беше посочено само с границата "между 120 и 210 калории" в менюто. Попитах точно колко е, а когато той не можа да ми отговори, взех питието от ръцете на дъщеря ми и го лиснах в боклука, след което напуснахме кафенето".
Майката не спира дотам. "Направо потръпвам от мисълта колко пъти съм се карала с Беа заради почерпки от някой родител на нейн приятел или учител... вместо да насочвам раздразнението си към възрастния, аз често се подигравах на дъщеря си за това, че не е успяла да устои на изкушението. Имали сме много неловки ситуации на детски партита, когато Беа иска да яде и сладки, и шоколад, а аз започвам да обяснявам пред всички деца и родители защо това й е забранено".
Проблемният семеен модел, възпроизвеждан от майката върху дъщеря й
Звучи тежко, нали? Такова е и било, но за самата Уайс. "Направо ми се късаше сърцето дъщеря ми постоянно да се оплаква, че е гладна, или да отказва да се храни с това, което трябва... месец след месец наред," пише тя. Освен това е "изключително изморително да следиш за нечия диета, особено когато братчето й има съвършено различни хранителни нужди." След това идва и притеснението, тъй като "никой не иска да вижда унижението на едно дете или неговата майка за нещо толкова тривиално, каквото са няколко десетки калории".
Уайс вини донякъде и самата себе си за нейното унижение, макар че не е изненадващо, че тя гледа на проблема единствено от собствената си гледна точка. "Коя съм аз, че да уча едно малко момиченце как да поддържа здравословна диета?" пита се тя - при положение, че е прекарала последните три десетилетия "в притеснения за собственото си тяло и неистови усилия да го променя". Сред деструктивните навици на майката са приемането на разхлабителни през тийнейджърските й години и "молбите" й към един познат лекар да й предпише хранителни добавки за потискане на апетита, които доказано причиняват сърдечни проблеми.
"Не поглъщах и една хапка, не поглеждах и едно меню и не се разболявах до степен да повръщам, без мълчаливо да стартирам един и същ мозъчен алгоритъм за това как всичко това ще се отрази на теглото ми," признава си тя. Това ни кара да се чудим дали позирането за Vogue с нейната слаба дъщеря, която "изглежда страхотно" и "очевидно много се гордее от външния си вид" е накарало Уайс да се чувства поне малко по-добре в собствената си кожа.
Победител, или жертва
Година по-късно, Беа е със 7 килограма по-слаба и с 5 см по-висока, а постиженията й са й заслужили много подаръци, сред които и "закупуването на много нови рокли" и екстеншъни за косата. Но дали тя е щастлива?
Д-р Долгоф, основател на "Червено, зелено, яж правилно" - хранителният режим, на който се основава диетата на Беа, коментира, че макар и Уайс "да обича дъщеря си и да иска най-доброто за нея", като лекар самата тя "никак не е приятно изненадана от статията", особено след като е създала погрешно разбиране за нейния режим, който е насочен към повече отговорности и свобода за децата и ограничаване на намесата на родителите особено на публични места.
"Режимът трябва да бъде управляван от детето," обяснява тя, "а истината е, че злепоставянето на децата пред другите само влошава ситуацията. То не помага при отслабването и определено оказва неблагоприятен ефект върху емоционалното състояние на малките".
Вероятно именно заради това престоят на Уайс и дъщеря й в програмата (която предполага родителите да използват "кодова дума", с която да напомнят на децата си да се придържат към диетата си на публични места, а ако тя бъде игнорирана от детето, то да бъде оставено да взема решенията и след това те да бъдат обсъждани при срещите с лекаря) трае само няколко месеца. "Родителите не трябва да реагират на публични места", предупреждава Долгоф. "Те трябва да подкрепят детето си. Някой друг родител може би щеше да забележи, че в процеса на отслабване има и емоционални проблеми. Ала Уайс избра да продължи по собствения си начин. Ако беше решила да спазва програмата до край, финалният резултат щеше да бъде много повече от отслабване - тя щеше да има и едно щастливо дете до себе си".
Може и да е така - но тогава едва ли щеше да влезе с името си в страниците на Vogue.
