След 41-вия си рожден ден Дейвид Бейнбридж прави нещо, за което копнее от осемгодишен - охарчва се за лъскава синя спортна кола Lotus. Това не е типичният автомобил, предпочитан сред неговите приятели от Кеймбридж - и без съмнение изненадва много хора. Досега обаче, никой не се е осмелявал да заяви в прав текст пред достолепния зоолог и баща на три деца, че вероятно ексцентричната покупка се дължи на кризата на средната възраст.
В което няма нищо лошо, защото вероятно би бил притиснат до стената за поне 3-часова лекция. "Криза? Каква криза на средната възраст?", щеше да заяви той, преди да направи дисекция на всичките ни клиширани разбирания.
Според учения тази възраст е най-доброто време от живота ни
Бейнбридж бърза да поясни в новата си книга за средната възраст: "Не съм купил колата си, за да компенсирам влошаването на физическото или психическото си състояние, или за да успокоя нарастващото си притеснение за наближаващата смърт, още по-малко пък за да впечатлявам млади жени-почитателки на застаряващи закръглени чичковци в ярко сини коли. Купих я, защото я исках". Фактът, че е бил на 41 години в този момент, тоест в опасните територии на средната възраст, е "само съвпадение". (Ама разбира се).
Не само, че мъжката криза на средната възраст е голям мит, твърди той, но самата средна възраст некоректно е заклеймявана като мрачния упадък от младостта към старините, когато механизмите в човешкия организъм започват да ръждясват и нищо не работи така, както трябва.
Действително, д-р Бейнбридж иска да си оправим бифокалните очила и да се научим да възприемаме нашата средна възраст като особено специална част от живота. Опирайки се основно на зоологията и еволюционните науки, той прекарва години в изучаване на феномена на средната възраст. Първото нещо, което трябва да проумеем, съветва той, е че хората са единствените същества на тази планета, които имат ясно разграничена средна възраст, в сравнение с постепенния преход към смъртта.
Но откъде знаем, че просто не се разпадаме? Защото в периода между 40 и 60 години има много доказателства, че нашите тела все още продължават да се развиват. Така че не се бойте от разширяването на талията, от космите, които се появяват на странни места, или дори от порива да си купите лъскава нова кола. Ако наближавате средната възраст, вероятно ви предстои да изживеете най-доброто време на живота си.
Защо сексът започва да става още по-секси?
Хората на средна възраст правят секс по-често, от колкото си мислят по-младите. В едно американско проучване, 73% от мъжете и жените на възраст между 57 и 65 години са заявили, че все още правят редовно секс. Всъщност много хора на тази възраст са по-сексуално активни в сравнение с времената, когато са били по-млади - и по-често изживяват по-голямо удоволствие в сексуалния си живот.
На пръв поглед, това не изглежда логично. Нашите възприятия - като докосване, вкус и обоняние - отслабват с възрастта, така че сексуалната информация, която достига до мозъка, е с по-ниско качество. Освен това е неоспорим факт, че природата, изгубила интерес от нас като потенциални родители, е допуснала да станем по-малко привлекателни.
Освен че ни се появяват бръчки, 80 на сто от хората на възраст между 40 и 60 години са склонни да натрупват повече мазнини (въпреки че това е и позитивно явление, тъй като мазнините са най-добрият инструмент за оцеляване). И все пак нищо от това изглежда не е от значение за нашите партньори.
За да компенсира промените в тялото ни, обяснява Бейнбридж, е вероятно мозъкът ни да се промени в рамките на средната възраст, за да направи дългогодишните ни партньори да изглеждат по-привлекателни, от колкото наистина са. Защо? Защото има еволюционен смисъл двойките да имат допълнителен стимул да останат заедно, докато децата им пораснат.
А какво се случва с нивата на хормоните ни по време на средната възраст? Разбира се, те също намаляват - но в много аспекти това също е допълнителен плюс. Например, високите нива на мъжкия полов хормон андроген са свързани с агресията и ниските постижения, а освен това карат жените да смятат мъжете за неподходящи сексуални партньори.
Ниските нива на андрогена, съчетани с незначителен упадък на сексуалните функции, водят до по-дълготрайни интимни актове. А много малко са мъжете или жените, които биха се оплакали от това.
Щастието е... да се "бракуваш"
Близо 90% от всички хора вече са омъжени/женени, докато навършат 49 години. Има доказателства, според които бракът помага при предотвратяване на депресията и като цяло кара хората да се чувстват по-щастливи. По време на зрелия човешки живот процентът на мъжете, които са женени или живеят на семейни начала, постепенно се увеличава, докато неговият пик при жените достига именно по време на средната възраст - между 45 и 55 години.
Има две основни причини за това несъответствие: жените обикновено надживяват съпрузите си и при тях вероятността да се омъжат отново след развод или овдовяване е по-малка. Действително вероятността при жените да сключат повторен брак, след като съпругът им почине, е пет пъти по-малка.
Мъжете на средна възраст не само са склонни да останат женени, но и обикновено са по-удовлетворени от брака си в сравнение с жените. (Най-много разводи се случват при 20- и 30-годишните). Въпреки това, и при двата пола има вероятност да открият много позитивни качества в своите партньори, независимо от това колко дълги години са прекарали в съвместен живот. Сред тези качества са толерантността, надеждността и напаснатите нива на всеотдайност.
За един млад човек, това може би звучи необикновено глупаво. Но вероятно, както казва д-р Брейнбридж, някои от нас вече са изживяли достатъчно любовни тръпки до времето, в което навършат 50.
Дори двойките на средна възраст, които изглежда не общуват много често, често имат отлични взаимоотношения. Те са толкова добри в подсъзнателната комуникация, вярват някои терапевти, че просто не им е нужно да говорят много.
Митът за кризата на средната възраст
Група хора в нашето политически коректно, пост-феминистко не-дискриминационно общество са безмилостно осмивани, без някой да се страхува, че те биха се противопоставили на това - мъжете на средна възраст. В безброй телевизионни комедии и реклами те са изобразявани като палячовци в емоционална криза, докато съпругите им винаги са разумни и стабилни.
Въпреки това, общото мнение на психолозите е, че кризата на средната възраст е мит. Първоначално популяризирана през 70-те години в САЩ, тя уж се свежда до притеснение от факта на остаряването, жалко желание за търсене на романтичното внимание на по-млади жени, както и силен стремеж към детински постъпки.
На практика само един от десет мъже изживява силно емоционално вълнение в началото на средната възраст. Повечето от тези кризи имат външна причина - например разпадане на брака или загуба на работата - и рядко са ясно свързани с възрастта. От мъжете, които вярват, че са преживели психологическа криза на средната възраст, повече от половината споделят, че тя се е появила, преди да навършат 40, или след като вече са навършили 50 години.
И все пак, някои мъже наистина се променят, когато станат на 40 - започват да се обличат от горе до долу с кожа и си купуват коли с фалическа форма. Но защо го правят? Вероятно защото точно в този момент могат да си позволят всичко, което винаги са искали. "Каквото и да мислят някои хора," обобщава д-р Бейнбридж, "светът определено не е пълен със сластолюбиви мъже на средна възраст, които преследват 20-годишни сирени".
