Балканец искам

"Трябва да преразгледаш възгледите си за мъжете, така мисля, скъпа... Не, не този цвят, нека да е по-пастелно - този път няма да съм жената-котка". Първото е за мен, второто - към маникюристката, която се труди върху ноктите на една от приятелките ми.

Едва я чувам през звука от сешоара, но тя има достатъчно изнесен глас - учила е две години във ВИТИЗ, но когато изсъска в офиса, я чуват в съседната стая. Новото строителство е наистина ужасно...

Аха. Време е да отдам почит на Балканите. Не като завръщане към разни Гадни Бели Мъже, а към мъжете, които могат да ти докарат тръпка със своята спонтанност и непредсказуемост. И да, една всепомитаща енергия - макар и да се случва по-рядко от избухване на свръх-нова във Вселената.

Все едно да търся китарата на Влатко Стефановски, оживяла в мъж. Микс между един тъжно-горчив поглед, малко непукистки, в 7/8, и европейска електро-акустика, където обаче безпогрешно разпознаваш балканския мъж. Не оня, турбо-мачото, във всеки случай.

Г-жа Пастелни нокти се врътва на стола и размахва маникюра на показалеца си. "Ти знаеш, след Оная случка..." Знам. Случката, при която холандецът, с който живя година и нещо, и щяха да се женят, отмъкна парите за сватбата. Да му се ненадяваш - хвърляше боклука, пускаше пералня, пазаруваше, вземаше дъщеря й от градина и накрая... Гадост.

Сега е с бивш летец, който не прави тия неща, никога не улучва подходящия подарък, но пък прави страхотни салати, носи на пиене и е готов да размаже физиономията на всеки, който, абе дори само да напсува Жената-на-сърцето-му. Мисля, че един таксиджия май доста съжалява.

(Не че Жената-котка не може да се разправи така, че ноктите й да скапят нечие мъжко его до размерите на наночастица. В съвсем непастелни нюанси...)

Какво им е лошото на балканските мъже наистина? Преди време, по време на една командировка, на брега на Охридското езеро в хотел "Бел вю" вечерта се събрахме компания от целите Балкани - сърби, албанци, българи, македонци, турци, гърци. Май само румънци нямаше, но тях не ги броя за балканци.

По някое време след полунощ, след здрави хора и гръмогласно пеене/виене/припяване, двама от компанията се сбиха за една македонка. Размениха по един-два тупаника, разтърваха ги, после викнахме по още едно-две-три, и накрая се прегръщаха разплакани, а ябълката на раздора... Ами изтърколи се сама до хотелската стая. На вратата метна един котешки поглед назад, но едната част от групата скачаше на диво сиртаки, а друга се пенеше по темата бугарска песен ли е "Биляна платно белеше..."

Злато, а каква си хубава с тая прическа, сега ще звънна на Владо да ни вземе и отиваме някъде, казва г-жа Пастелни нокти. Не в онова кръчме, където висеше твоя ирландец. Моят ирландец не е мой отпреди поне четири години, но това няма значение за нея. Тя вече не гледа на интеграцията ни в ЕС през брачния съюз. За нея тия хора ОТТАМ нямат сърца, студенокръвни животни са и гледат на българките/българите като на трета категория хора.

Нищо, че сестра й е порядъчно омъжена за французин, който - въпреки презрението, което демонстрира при всеки свой престой тук, прие като разбиращ се от само себе си жест почивката, подарена им от г-жа Пастелни нокти в един спа-хотел. А Владо го води на лов и пиене с ловната дружинка.

Затова пък, когато тя и Владо им ходиха на гости, се бяха обадили 40 дни предварително и всеки ден си дояждали в някое бистро или с по две-три багети...

Дааа, май ще трябва да си ревизирам възгледите. Едно горещо балканско сърце добре ще ми дойде. Поне няма да се обяснява в досадни мейли. Отвреме навреме ще тегли по някоя майна, но като го е яд или му е гот, ще знам - и без да се налага да питам "как си".

"Абе ти не разбра ли, че нашите мъже са си тук?" Този път виждам пет прекрасно лъснати ноктенца-пастелки. И да, плащам, шлифер, шал, портфейла - в чантата, и тръгвам да догоня г-жа Пастел, която се изнася с едно изнесено: "ВладОООО! Тръгвам, златен..." и мръдва показалеца си към мен.

И в този миг, на вратата се сблъсквам с едно синеоко усмихнато лице, което ми казва: Good evening!, и после се обръща към една от фризьорките*: Dear, I bring you a coffee! Why do you work so much..."

*Тя си писа три месеца с този мъж по скайпа и сега той й е на гости...