Октоберфестът в Мюнхен не започва на 17 септември. Каквото и да ви говорят специалисти и медии. Октоберфестът в Мюнхен стартира още в първите седмици на януари всяка година.
На 18 януари застанах пред принтера в офиса и започнах да подписвам факсовете, с които се надявах да осигуря заветните 30 места за мен и колегите ми в някоя от известните палатки на Тheresienwiese. Нека понятието "палатка" не ви заблуждава - 14-те Големи събират до 10 000 гости и са на два етажа - все пак трябва да има място за всички!
Е, бихте си казали, да се поберат 30 празнуващи някоя вечер там не би било проблем. Казвате вие - но пивоварите, очакващи над 6 милиона посетители в двете седмици на феста, казват друго - и го казват любезно, но настоятелно в отговорите на факсовете на хилядите оптимисти като мен: "За съжаление и тази година не можем да Ви предложим резервация при нас. Нашите постоянни гости имат предимство, но ще се радваме, ако ни посетите на обяд, между 12 и 16 часа..."
Зная отговорите им наиузст и докато преди 3 години те ме хвърляха в отчаяние ("Не може да бъде! Но ние искаме само три маси! А и бихме платили 2 халби бира и половин печено пиле на гост!" - но за менюто по-късно), то сега приемам стоически отказите, маркирам по-обнадеждаващите отговори ("Моля, обърнете се към нас след 1 април") и си записвам датите
на следващия тираж в календара.
Бира & зрелища
Октоберфестът, или както го наричат в Мюнхен "Wiesn" (Wiese = поляна, ливада) е събитие, свързано според туристите с бира, духова музика и деколтирани жени в носии, а според местните баварци - с традиции, бира, духова музика и деколтирани жени в носии.
Туристите пристигат от Япония и Австралия, за да пият, да си купят носия и да танцуват по масите, опиянени от свободата, превърнала се в обществен натиск, да пиеш бира в литрови халби (на Wiesn се предлагат само такива, даже фанта се продава на литър в стъклена чаша с логото на пивоварната) и да свалиш всички останали ти след 2 силни бири задръжки.
През септември бирата тук съдържа 5.7% алкохол и се произвежда според традиционната Мюнхенска Заповед за Чистотата на Бирата, издадена през 1487 г. и останала в сила и до днес.
Макар и официално разрешени и разпространени в Европейския съюз, добавките и подсилващите вещества тук са табу и това превръща мюнхенската бира в една от най- изчистените от примеси в света.
За пивоварите на Октоберфеста е въпрос на чест да произвеждат бирата си от чиста вода от собствен дълбочинен кладенец, качествен малц и подбран хмел по тайна рецепта, пазена като тази на кóлата.
И това не е само реклама - в тази богата на биропроизводители провинция има само шест пивоварни, допуснати официално да снабдяват с бира най-големия бирен празник в света. Augustiner, Hacker-Pschorr, Löwenbräu, Paulaner, Spaten и Hofbräuhaus не биха рискували чест и качество за нищо на света, а гостите са винаги сигурни, че отпиват от най-добрата бира на света.
Local vs. international
Баварското мнение по "въпроса с туристите" е колкото разнопосочно, толкова и крайно. За някои празникът е символ на опазването на местните традиции, поставили началото си със
сватбата на принц Лудвиг I и Терезе през 1810 г. на въпросното Theresienwiese, което оттогава носи името й (миналата година имаше 200-годишен юбилей).
Според по-консервативните от тях масовото прииждане на шумни, дошли заради алкохола туристи само разваля атмосферата. Много от тях предпочитат да посещават Октоберфеста в последния ден на празника, защото тогава туристите са си заминали и сред палатките се разхождат почти само мюнхенци.
Седмица преди откриването тази година в сутрешния блок на най-слушаното мюнхенско радио ожесточено бе дискутиран въпроса дали туристите имат изобщо място на Октоберфеста! Всичко започна с това, че стар консервативен баварец се бе обадил в медията с крайното мнение, че новият водещ не трябва да ходи, а още по-малко да предава от ливадата, защото е родом от Баден-Вюртенберг (т.е. не е с баварски прозход).
Крайните консервативни гледат и на немците от останалите 15 провинции на Германия като на "туристи", да не говорим за интернационалните гости. Всекиму е ясно, че това малцинствено
мнение е крайно и утопично, но присъствието на международните търсачи на алкохолни партита може понякога да опъне и най-толерантните нерви.
В първите 100 метра на днешната ми разходката на феста чух американски и австралийски английски, испански и италиански, и едва сливайки се с тълпата долових немски и характерния гърлен баварски.
НО без туристите нямаше изобщо да има Wiesn или той би се свил до малкия локален мащаб на поредния бирен празник в Германия, като например паралелно провеждащият се в Щутгарт и
известен само в Баден-Вюртемберг Wasen, който е умалено копие на мюнхенския Октоберфест с носиите, въртележките и медените му сърца.
Без туристите нямаше да ги има невероятните обороти на сувенирните щандове, в резервираните от април хотели, при продавачките на баварски островърхи шапки, на чанти с надпис "Октоберфест" и медени сърца, на които пише "Поздрави от Мюнхен". Туристите превръщат (за добро или лошо) Wiesn в синоним на немската култура по света и често представата на чужденците за Германия като цяло се отъждествява с баварските носии и ястия.
За ползата и вредата от алкохола
А и, нека си го кажем честно, виждам ежегодно толкова пияни немци колкото и туристи, подпийналите веселяци нямат националност, те са една хомогенна маса приятели, говорещи
еднаквия мек и завалян език на алкохолизираните, в който присъстват предимно 3 фрази: "Още една бира!", "Такси?" и "Как се казваш".
В палатките обикновено е и толкова шумно, че езикът няма значение, а (предимно) интерполовото разбирателство трябва да бъде осъществено с погледи и четене на устни. Макар че сигналите са пределно ясни и нямат нужда от превод - какво може да иска мъж на 3 халби от деколтирана жена на 2?
За да се пребори с този комуникационен проблем мой познат преди 3 години пусна в продажба следното помагало: голям колкото педя разговорник с форма и цвят на традиционно медено сърце, който се и окачва на врата като медено сърце и съдържа 10 страници.
На тях с големи букви, така че да е четивно и от другия край на масата, са изписани следните екзистенциални за "Surviving during the Octoberfest" фрази като: "Жаден съм", "Бира!", "Днес съм сингъл", "Целувка!", "Наздраве!", "У вас или у нас?".
С това сърце-разговорник на врата няма нужда от надвикване с оркестъра, посланията са недвусмислени и ясни, а ако и обектът на въпросите има т.нар. "Obandler" (не търсете думата в речника, това е на баварски) под ръка, т.е. на врата, може да се развие дори диалог, а и на кой му се оформят оригинални въпроси наум след два литра бира!
Тази година флирт-помагачът излиза и на английски и италиански. Защо италиански ли? Ако не сте виждали над 40 наредени една след друга на улицата каравани с италианска регистрация, или паркинг, пълен с такива, елате в Мюнхен на втория уикенд от Октоберфеста.
Това е т.нар. "Италиански уикенд". Вторите събота и неделя са "запазени" за хилядите италиански фенове, пристигащи в Мюнхен предимно с каравани, за да спят в тях. Тези италианци са hard-core италианци! Те отбелязват празника на бирата от събота сутрин до неделя вечер почти без почивка и това са двата най-шумни, хаотични и препълнени дни на феста.
Но пък и тогава е най-весело в палатките. Оркестрите правят реверанс към дошлите на гости съседи и свирят повече италиански песни от обикновено (Vooooolaaareee!), поръчките скачат и даже най-абсурдните сувенири намират своя купувач. Да не говорим за люлките, въртележките, скоростните влакчета и другите екстремни забавления.
Панаири, панаири...
Октоберфестът е възникнал като смесица между сватбено парти и панаир, на който е бил поканен целия град и на който 5 дни се е раздавала бира в чест на кралската сватба. Сватба
със сбор. От сватбата днес е останала традицията с раздаването (всъщност, продаването) на бира и името на ливадата, наречена Theresienwiese в чест на булката; а от панаира - въртележките.
Само днес преброих над 20-30 такива, което означава, че са всъщност над 50, а всяка година се появяват и нови. На 34-те хектара площ забавляват общо 617 предприемача:
палатки (над 30, като големите са 14), щандове за захарен памук и бадеми, сувенирни магазинчета, въртележки...
Влакчетата на ужасите са поне 5, а пред тях има винаги опашка, голямото виенско колело само се смее на конкуренцията на двете по-малки колела; детски карусел с цветни кончета се редува с "нещо", което върти напред, нагоре и вляво смелчаците, престрашили се да се качат в него.
От блъскащите се колички се носят последни динамични хитове, смесващи се с музиката от палатките. Това е все още панаир, но с електричество и дигитални пултове...
И това не бе достатъчно на града. В чест на миналогодишния 200-ни юбилей бе открита и нова атракция - "Традиционната Wiesn", която копираше ястията, облеклото, люлките, музиката и дори халбите отпреди повече от 100 години.
Носталгията по доброто старо време се оказа толкова силна, че планираната като едногодишна акция вече има своето запазено място на Октоберфеста и тази година са й отделени 3 хектара точно зад голямото виенско колело.
Там например можете да видите най-старата все още действаща детска въртележка, старинни органи, направени с любов към детайла и истински конни надбягвания. Музиката е типично баварска и няма нищо общо с хитовете, свирени в палатките след седем вечерта.
Втори опит
След отказите през януари повтарям процедурата на търсене чрез телефониране и пускане на факсове и в началото на април. Палатките обикновено се държат от традиционни семейства,
които имат ресторанти, бирарии и/или кръчми в града и управляват най-желания бизнес в последните две седмици на септември.
Някои от тях са толкова "традиционни" (тук: = старомодни), че приемат само факсове със запитвания, макар че притежават и имейл. Все пак си проличава, че Октоберфестът е пристигнал в 21 век, защото успявам да отправя няколко запитвания по мейл, а на два пъти попълвам и онлайн-формуляр.
Уау! Резултатът е разбира се нулев и това се дължи на схващането и традицията, че е естествено и дори задължително всяка организация от повече от 8 души, била тя фирма, фирмичка, концерн, спортен клуб, студентска организация или курс по йога, да се събира и/или да кани гости на феста.
Тези традиции се използват твърде рационално от управителите на палатките, които безкомпромисно правят резервации само при закупуването и на ваучери за 2 халби бира (по около 10 евро всяка) и половин печено пиле на гост. След двукратното изпращане на 34 факса
(на всички големи, малки и още по-малки палатки), човек е толкова сломен след първите категорични откази и накрая толкова щастлив след първото важно "Да" в живота му (ако не е
женен, разбира се, но и пък ако е женен...), че е готов да плати и по 50 евро на гост, само да се добере до заветната маса.
Алтернативата за всички останали (в смисъл, останали без резервация) съм изживявала и аз - отиване в девет сутринта с още няколко ентусиасти, безпроблемно намиране на празна маса и проблемното й опазване, докато стане вечер и започне купонът.
Пиеш кóла или фанта (все трябва да поръчаш нещо, за да останеш на масата, а не искаш да се напиеш преди следобедните новини), макар че сервитьорите те гледат криво и разбират, че се опитваш да запазиш маса; скучно е, през 10 минути пъдиш като мухи дошлите на обяд и увеличаващите се следобед оптимисти без резервация ("Да сте дошли по- рано, аз съм тук вече 6 часа!") и макар и в центъра на самия Октоберфест, си трезвен, напрегнат и стресиран.
Е, партито след това е невероятно, защото знаеш през какво си преминал със своите приятели по халба, но не държа да го повторя.
Затова е и толкова важно да осигуря тези 30 места. Чувам, че някой има връзки. Ако ги нямаше връзките, сега щяхме да седим на сухо - в буквалния смисъл. Връзките се връзват, някой телефонира, хвърчат мейли, последният от които е до мен: "Осигурихме местата! Даже 40!"
Отдъхвам си.
Нали запомнихте - резервации се приемат от януари...
*Авторката е наш читател от Мюнхен. Благодарим й за прекрасния текст.
