Стивън Хокинг някога бе отбелязал, че Земята е "крехка планета" и ако човечеството не намери алтернативно място за живеене (някъде в космоса), може би сме обречени.
Това не е толкова предсказание за второто пришествие, колкото напомняне, че ресурсите не са неизчерпаеми, че има по-големи сили от нас във вселената, и че като цивилизация сме склонни към саморазрушение.
Само в рамките на последната седмица бяха публикувани изследвания конкретно за климатичните промени, слънчевите изригвания и динозаврите. Общото звучене е за разминали се на косъм в миналото и евентуални бъдещи варианти за унищожение на Земята. Всяка от тях съдържа поука:
Земята действително е крехка.
Списъкът по-долу няма за цел да ви плаши и поучава, а просто да разгледа как ние и вселената бихме могли да оформим човечеството - и как би могъл да настъпи потенциалният му край.
Климатични промени
Ново изследване, публикувано от изданието Nature Climate Change, заключава, че заради замърсяването, прекомерно големите нужди от ресурси в Западния свят и климатичните промени в следствие на човешката дейност, населението на Земята ще се нуждае от 50% повече храна към 2050 година,за да се изхрани. Проблемът е, че предлагането не може да отговори на търсенето. Както обяснява CBS: "с нарастването на нуждите ни от храна, възможностите ни да произвеждаме тази храна ще бъдат намалени от промените в климата и качеството на въздуха".
Изследователите установяват, че глобалното производство на храна ще намалее с 10%. Добивите ще бъдат засегнати не само от глобалното затопляне, но и от разрушаването на озоновия слой. Доцентът в MIT и автор на изследването Колет Хийлд заявява пред CBS, че добивите са "много чувствителни към замърсяването на озоновия слой".
Използвайки модел, изследващ четири основни селскостопански продукти и прогнози за качеството на въздуха, учените констатират, че делът на недохранените хора в развиващите се страни би могъл да нарасне до 27% (в сравнение със сегашните 18%).
"Като цяло климатичните промени може да направят много по-трудно селското стопанство, животновъдството и риболова по същия начин и на същите места, както сме го правили в миналото", обяснява американската Агенция за опазване на околната среда.
"Ефектът от климатичните промени трябва да се взема предвид наравно с други еволюционни фактори, влияещи на селското стопанство, като промени в практиките и технологиите на фермерството".
Климатичните промени надали напълно ще изтребят човечеството, но ако направите изчисленията, сериозността на заплахата става очевидна: вземете огромен недостиг на храни, съчетайте го с непредсказуеми и опасни климатични модели, добавете и геополитически конфликт (тоест възможност за открита война) и ето ви доста реална рецепта за глобална катастрофа с безпрецедентни мащаби.
Пандемия
Най-катастрофалната пандемия до момента е била испанският грип през 1918 година. Вирусът, който по това време се е пренасял само по кораби и суша, все пак е причинил смъртта на 50 милиона души. Оттогава глобалното население на Земята се е сблъсквало със серия от зарази, които са се разпространявали по-бързо отвсякога. Последната беше "свинският грип" (H1N1) през 2009, и въпреки че пандемията не беше с предсказваните от някои фатални мащаби, все пак тя накара мнозина да се замислят.
Тази година, близкоизточният респираторен вирус (MERS) причини смъртта на стотици в Саудитска Арабия, а ебола зарази хиляди хора в Сиера Леоне, Либерия и Гвинея, причинявайки смъртта на над 800 души, включително лекари и специалисти по ебола.
Ядрена война
Дните на "взаимно гарантираното унищожение" от Студената война може и да са отминали, но ядреното оръжие все още представлява сериозна заплаха за нашата цивилизация. През 2012 организацията "Лекари за превенция на ядрената война и лекари за социална отговорност", която е печелила Нобелова награда за мир, публикува изследване, според което гладът, предизвикан от атомна катастрофа, би причинил смъртта на над 1 милиард души.
"Милиард загинали в развиващия се свят е катастрофа с ненадминати мащаби в човешката история", казва Айра Хелфанд пред Telegraph. "Но когато добавите и възможността още 1,3 милиарда души в Китай да са изложени на риск, навлизаме в територии, близки до края на цивилизацията"
Изследването се концентрира основно върху ядрена война между Пакистан и Индия, където конфликтите, напрежението и ядреното оръжие изобилстват. Хелфанд обаче заявява пред Telegraph, че резултатът би бил сходен във всеки ядрен конфликт. Например при ядрена война между САЩ и Русия, по негови думи, "говорим за възможно - не гарантирано, но възможно - изтребление на човешката раса."
Слънчеви изригвания
Наскоро стана известно, че през 2012 човечеството е било близо до края на света, заради слънчевите изригвания. На 23 юли 2012 г., слънцето е изригнало един от най-огромните плазмени облаци, откривани досега, със скорост 3000 км/сек.
Скоростта му е била 4 пъти по-голяма от типичната за слънчево изригване. То би могло да предизвика масово изключване на сателитните комуникации, електрическите мрежи и електронните устройства.
Сблъсък с астероид
Според Американския музей по естествена история, има около 1 милион "близки до Земята" астероиди, които биха могли да причинят сериозни разрушения на планетата, ако ни ударят.
Може да научите повече за заплахата от космически отломки в NASA Asteroid Watch,
Доминация на роботите
На пръв поглед думите "роботски апокалипсис" звучат твърде фантастично. Но с развитието на технологиите и изкуствения интелект, така че той да придобие собствено съзнание и да надмине хората като чиста интелигентност, е трудно да преценим какво би могло да се случи.
Роботският апокалипсис не е задължително да изглежда като сцена от "Терминатор", поне според британски експерти, интервюирани от Business Insider. Те обаче предупреждават, че изкуственият интелект е възможен и че трябва да имаме планове какво да правим, когато той се появи. Или както заявява професорът в Северозападния университет Джон Макгинис :
"Дори не-антропоморфен човешки интелект би могъл да бъде заплаха за човечеството. Най-големият проблем е, че такъв изкуствен интелект може да бъде безразличен към благото на хората. Така например, освен ако не е изрично програмиран, той би могъл да решава задачи по начин, причиняващ вреда на хората".
Теорията за "фалшивия вакуум"
Тук вече навлизаме в безумни територии. Представете си част от космоса, която е напълно празна, тоест е вакуум. Няма никакви частици, няма материя, нищо не заема точно тази част от космическото пространство. Може основателно да приемете, че тя е в това, което физиците наричат "базово състояние" (защото няма енергия, която да й въздейства) и е абсолютно стабилна.
Според една от интерпретациите на квантовата теория, този вакуум изобщо не е в базово състояние - а само изглежда, че е в него. Затова той е "фалшив вакуум". И има опасения, че някой ден може да научим това по болезнения начин - със сериозни последици за нашата вселена.
Или както обяснява сайтът Ask a Mathematician:
"Опасността" да живееш във фалшив вакуум е, че при подходящи обстоятелства той може да се окаже истински вакуум... Ако разликата в енергията между фалшивия и истински вакуум е достатъчно голяма, то околното пространство също ще се окаже в "по-ниското" състояние. На теория, "разпадът на фалшивия вакуум" би се разширил със скоростта на светлината (или близка до нея) от първоначалното събитие и би унищожил практически всичко в засегнатия и непрекъснато разширяващ се регион.
Ако го обясним другояче: представете си, че живеете в мехур (но много голям мехур)като атмосферното налягане извън мехура, всъщност е много по-ниско от налягането вътре.
Ако мехурът се спука, бързо ще разберете, че новите физически условия са драстично различни от тези, които сте имали вътре в мехура. Приложете същата идея към нашата вселена и си представете как животът, вселената и всичко останало може просто да спрат да съществуват.
Краят според законите на физиката
Фактите са следните: някой ден нашето слънце ще изгори и ще отнесе със себе си и Земята, на практика слагайки край на живота такъв, какъвто го познаваме. Дори и да успеем да останем живи достатъчно дълго, за да стигнем до междузвездни пътувания, и да намерим нов дом в някоя друга слънчева система, тази хипотетична звезда също в някой момент ще изгори - както и всяка друга звезда във вселената.
Ако теориите се окажат истина, то космосът е в процес на дълга, бавна смърт - известна като "топлинната смърт на вселената" - в която естествената, основна тенденция на енергията и материята към по-голяма ентропия (т.е. хаос) стига до момент, в който дори атомите, съставящи материята, в крайна сметка ще се разпаднат в нищото.
Добрата новина е, че това (свръх-депресиращо) няма да се случи по-рано от 10 на 100 степен години (Това означава 10 със 100 нули след него, и от наша гледна точка е невероятно много време).
А и ако гледаме още по-далеч в бъдещето - което изглежда безкрайно - остава възможно също така абсолютно нова вселена да се появи по естествен път на мястото на старата.
