Вие сте много умен, нали? Схватлив и забавен. Но няма ли да е ужасно, ако сте в грешка в преценките си?
Според психологията сме много по-склонни да се самозаблуждаваме относно собствените си качества, отколкото изобщо предполагаме. Това може да обясни защо е пълно с дразнещи некомпетентни хора, които винаги имат мнение по всякакви въпроси и го излагат със завидна увереност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази тенденция се дължи на метакогнитивната неспособност на некомпетентния човек да разпознава грешките си.
Действителните грамотност, знание и компетентност, от своя страна, могат да повлияят негативно на самочувствието, тъй като компетентните личности често погрешно допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание.
Както заключават учените Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер: „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите".
През 1999 година Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг от Унверситета "Корнел" в Ню Йорк провеждат експеримент, който цели да установи дали хората, които не притежават качествата и възможностите за дадено нещо са по-склонни да демонстрират отсъствие на трезв поглед относно тези свои личностни дефицити.
В началото на своето проучване те цитират банков обирджия на име МакАртър Уилър. Той бил арестуван през 1995-а година малко след като обрал две банки посред бял ден без да носи маска или да ползва каквато и да било друга форма на прикритие.
Когато полицията му показала записа от охранителната камера, той протестирал: "Но аз се намазах със сока!" Горкият престъпник вярвал. че ако се намажеш по лицето с лимонов сок, ще станеш невидим за охранителните камери.
Авторите на проучването накарали професионални комедианти да оценят 30 шеги по забавност. После 65 гимназисти били помолени да оценят същите шеги и сравнили доколко тяхната преценка съвпада с тази на професионалистите. Също така ги попитали колко добре мислят, че са се справили в сравнение с останалите.
Както можете да се досетите, повечето хора си мислели, че тяхната способност да отсеят кое е забавно и кое - не е по-голяма от средната. Резултатите били най-интересни, когато ги разделили според това колко добре са се справили участниците.
Онези, които се справили горе-долу добре, били супер уверени в способността си да оценяват вицове, докато онези, които действително свършили добра работа си мислели, че са се справили горе-долу.
Онези, които най-малко могли да преценят какво е забавно (поне според професионалните комици), също били най-малко способни да преценят реално своите действителни възможности и си мислели, че са супер.
Експериментът не целял да измери чувството за хумор на участниците. Учените провели сходен експеримент, този път с логически задачи и граматика.
Тези дисциплини изисквали точно определени отговори и във всеки един случай, те открили следното: онези участници, които се представили най-зле също били най-неадекватни в преценката за успеха си. Те надценявали собствените си възможности, като се оценили над средното.
На тези участници дори не им помогнало да им се предоставят реалните отговори, които черно на бяло показват къде са се класирали. Те просто се проваляли да проумеят, че са на дъното в общото представяне, дори когато получавали обратна връзка за представянето на останалите участници в експеримента.
Авторите на проучването заключават, че реалистичната самооценка на хората е в пряка взаимовръзка с възможностите им да се представят добре в дадена задача. и обратното - колкото си по-некомпетентен и склонен към провал, заради липса на качества, толкова повече не можеш да проумееш, че такива не ти достигат.
Не само не се справяш, но ти липсва умствения капацитет да прецениш собствената си некомпетентност.
Друго проучване показва, че ефектът "нямам качества и не съм наясно с това" се проявява в реални житейски ситуации, не само в лабораторни тестове.
Например ловци, които знаят най-малко за огнестрелните оръжия, имат най-неадекватната преценка за своите реални познания относно стрелбата и оръжията.
Доктори, които демонстрират най-слаби умения по време на консултации с пациенти, най-малко са склонни да отчетат своята неквалифицираност.
Ефектът Дънинг-Крюгер обяснява очевидно неадекватната самооценка на някои ваши приятели и колеги. Но преди да изпитате задоволство, замислете се върху следното: вие самият също може би се разхождате блажено непросветен относно собствената си некомпетентност, колкото и невероятно да звучи това...
