"Правото да се изключиш" от работа - далеч не е толкова лесно, колкото звучи

За обикновения средностатистически офисен служител малко са по-приятните неща от това в края на деня да изключи комптютъра си и да се отърве от потопа на служебните имейли. В днешно време обаче все по-често се приема за късмет да можеш да се откъснеш от работата вечер и през уикендите и да оставиш настрана кореспонденцията и стреса от офиса.

Вместо това, според експертите, все по-често човек вече пренася със себе си бремето от работа вкъщи и мнозина са принудени да четат и пишат имейли и през свободното си време.

Не е изненада, че този начин на живот има някои сериозни последици.

Работата в нетипично време или прекалено дългите работни часове отдавна се свързват с пораждане на депресия, тревожност и дори сърдечни заболявания.

По-важното е, че има доказана връзка между възстановяването на силите през уикенда, производителността на труда през седмицата и личната инициативност на работното място. Допълнителни изследвания разкриват ползите от психологическо дистанциране в извънработно време и намалено емоционално изтощение от големите изисквания на работата, които помагат на хората да остават ангажирани.

Ако знаем всичко това, логично възниква въпросът: защо все още допускаме работата да нахлува в скъпоценния ни уикенд?

"Всичко започна, когато ми липсваше опит и се опасявах, че може да изпусна важна информация. Сега вече е рефлекс, като проверката на таймлайна на Facebook или Twitter", казва Ромен Гонор, технически експерт в Smile, доставчик на ИТ услуги с офиси из цяла Франция.

Някои хора смятат, че тази промяна е просто естествена еволюция на работното място и е резултат от упоритата ни неспособност да се изключим от самия процес. Според други обаче причините са далеч по-сериозни.

Миналата година Франция гласува закон, който дава на някои служители в компании с над 50 работници правото да договарят дали да проверяват имейлите си извън стандартното работно време.

Тази стъпка беше предприета след доклад през септември 2015 за ефекта от "информационното затлъстяване" върху здравето на французите в трудоспособна възраст, и впоследствие беше въведено трудово споразумение, което да се бори с този проблем. По-късно "правото да се изключиш" беше утвърдено официално със закон във Франция.

Ксавие Алас Люкетас, председател на борда на френската консултантска компания по въпросите на мениджмънта Eléas, е позитивно настроен по отношение на тези промени.

"Правото да не отговаряш на имейли или професионални запитвания извън офиса все повече се утвърждава в съзнанието на хората и в практическата реалност на Франция", казва той.

Гаетан дьо Лавилеон, служител на фернската консултантска компания за когнитивни науки CogX, дори е променил в резултат на закона начина, по който води кореспонденцията си.

"Сега използвам Boomerang, плъгин за Chrome, който забавя пощата", обяснява той. Дьо Лавилеон се опитва всячески да избягва преглеждането на писма в извънработно време, и дори ограничава употребата си на имейли, като налага "имейл паузи", вариращи от 15 минути до 2 часа в рамките на деня.

Междувременно този ход предизвика промени и в Германия, макар че доста зависи в кой пазарен сектор работите. Профсъюзи принудиха някои германски фирми да предприемат действия в тази насока.

Автомобилният концерн Volkswagen беше един от първите, възприели забрана за имейли в извънработно време. Компанията конфигурира сървърите си така, че писмата да могат да се изпращат до телефоните на служителите не повече от половин час преди началото и след края на работния ден – и не през уикендите.

Политиката беше въведена заради лобиране на трудовия съвет на компанията и представители на служителите. Автопроизводителят Daimler също въведе политика, която спира достъпа на служители до имейлите през почивните дни и празниците.

Саманта Рупел работи на две почасови работни места в Германия – едно в университета и едно в благотворителна организация. Предоставен й е служебен лаптоп, за което е благодарна, но той е и воденичен камък, който я закотвя за работното място от разстояние.

"Добре е да имаш гъвкавостта да вършиш две различни работи и да можеш да проверяваш имейла си през уикендите, но понякога хората се опитват да те притискат, защото знаят, че си достъпен по всяко време", признава тя.

Нейните работодатели полагат усилия, когато тя работи през уикендите, да си възстанови тези дни като почивни през работната седмица – но се опасява, че на по-високостресови работни места без изрична забрана за имейл достъпа през уикендите, хората просто ще се изкушават да работят целодневно.

Много от приятелите на Рупел работят в германския банков и финансов сектор и голяма част от разговорите на уикенд партитата са по служебни въпроси. "Те нямат достъп до пощата си през уикенда и за тях това е фрустриращо, но според мен е за добро: те биха работили по 24 часа на ден", коментира тя.

По нейни думи през седмицата "те се прибират вкъщи, вечерят, след което отново проверяват пощата си. Ако имаха възможността, щяха да го правят и през уикендите: това е конкурентен свят, където те винаги се опитват да бъдат по-бързи и по-добри от конкуренцията".

Нейният опит потвърждава изследвания, проведени из цяла Европа, с някои притеснителни последици. В проучване на Института по персонал и развитие (CIPD), проведено сред 2000 британски служители, 2/5 от изследваните лица потвърждават, че са проверявали имейлите си поне 5 пъти, докато са били в извънработно време. Една трета споделят, че не могат психически да се изключат у дома, като носят работата навсякъде със себе си.

Според Гари Купър, професор по организационна психология в Манчестърската бизнес-школа и президент на CIPD, скорошната тенденция дори се отразява на начина, по който третираме служебните комуникации и проекти.

В наши дни, казва Купър, имейлите са само на едно докосване на смартфона разстояние. "Не носите лаптопа със себе си, когато излизате на вечеря, но носите мобилния си телефон. Смартфоните промениха всичко", коментира той.

"Колкото по-големи са очакванията за следене на организационни и служебни имейли, толкова по-малко хората могат да се откъснат, толкова повече време прекарват в работа след края на работния ден, и толкова по-емоционално изтощени са", обяснява Люба Белкин, доцент в департамента по мениджмънт на Лихайския университет.

Дори и да не сте вманиачени по проверяването на работните имейли, самата възможност да ги преглеждате има своето отражение.

"Независимо колко време служителите прекарват в писане и четене на кореспонденция след работно време, те все пак стигат до тях и имат негативен ефект", казва Белкин.

Два поредни доклада, подготвени от няйния екип показват, че дори очакването на имейли извън работно време предизвиква тревожност – и за служителите, и за близките им.

Колкото повече време се отделя за служебна кореспонденция извън работно време, толкова повече случаи има на емоционално изтощение – и средностатистически участниците в проучването на Белкин прекарват 8 часа седмично в преглеждане на офисната поща в извънработно време. Допълнителни изследвания на Технологичния университет на Вирджиния установяват, че дори и хората да не се налага да проверяват имейлите си, ако смятат, че това се очаква от тях, това е достатъчно, за да предизвика сериозни нива на тревожност.

Освен тревожността, която прелива към приятелите и близките, има и други сериозни здравни последици от постоянната свързаност.

"Ако не се изключваме от работата, не се възстановяваме и не отдъхваме от работата. Първоначално това започва да се отразява на производителността на труда. Когато работите, сте уморени. В крайна сметка, ако не се възстановявате както трябва от работата, това може да доведе до всякакъв вид физически и психически здравословни проблеми, казва Анна Кокс, професор по взаимодействието между хората и компютрите в "Юнивърсити колидж" в Лондон, която се специализира в проучването на баланса между професионален и личен живот.

Данните, събрани в редовно проучване на служителите в рамките на Европейското проучване на трудовите условия, показват, че тези, които работят повече извън редовното работно време, примерно съобщават за по-високи нива на сърдечно-съдови заболявания и скелетно-мускулни болки.

Тоталната забрана на имейлите в извънработно време обаче не се приветства от всички.

Във Франция например Гонор не е сигурен дали законът работи така, както е замислен. Неговият работодател не го е принуждавал да проверява пощата си в извънработно време дори и преди въвеждането на "правото да се изключиш", но той понякога е го преглеждал, за да следи текущите проекти. "Ако компанията налага спазване на "правото да се изключиш" като спира достъпа до имейли на служителите, реално нямате избор, освен да се изключите. Това за мен е оказване на натиск, а точно това се опитваше да предотврати законът", коментира той.

Други смятат, че официализирането на уикенда със закон няма да бъде ефективно, нито че е вероятно да бъде приложено и в други държави.

"Далеч сме от това, според мен, когато се замислим за начина, по който имаме толкова голяма гъвкавост", обяснява Кокс. Тя смята, че сме отишли твърде далеч от традиционната работа "от 9 до 5", така че въвеждането на строг "график" за проверка на имейли би срещнало силна съпротива във Великобритания или САЩ, вместо подкрепата, която получава във Франция.

Има и допълнителни опасения.

"Реално то е невъзможно за налагане. Ако се чувствате несигурни на работното си място и има висока безработица, каквато има във Франция, ще отидете ли при работодателя си и ще кажете ли: "Съжалявам, но ще се съдим за това?", казва Купър

Вместо това той смята, че е нужно сътрудничество между служителите и работодателите им, за да се гарантира, че те ще могат да си починат от работата. Изтрийте служебния си имейл акаунт от пощенския си клиент, и оставете грижите за понеделник.

Новините

Най-четените