Противно на това, в което ви убеждава почти всеки мъж, в повечето ситуации носенето на грим всъщност не е "личен избор".
Поне не е избор в смисъла на решение, в което различните опции са неутрални, имат еднаква стойност и носят малко или никакви негативни социални последствия.
Не и избор, както да избереш да си направиш вегетариански сандвич или сандвич с шунка за обяд. От културна гледна точка везните са силно наклонени в полза на носенето на грим.
New York Times тези дни организираха онлайн дискусия по въпроса за носенето на грим и женското самочувствие.
Гримовете са консуматорски продукт, ала вместо да мислим кой има полза от тях и по какъв начин ни ги продават, нека се спрем върху начина, по който гримът ни кара да се чувстваме.
И така, една от участничките в дискусията пише: "Идеята е, че едно безобидно и почти невидимо използване на грим ме кара да се чувствам по-добре. Нося го за себе си, а не за някой друг".
Този начин на мислене е толкова екзотичен, че почти не можем да му повярваме
Вероятно единствено при някакъв мисловен експеримент бихме могли да допуснем, че наистина има жени, които носят грим само и единствено "за себе си". И биха продължавали да се гримират, дори и ако не бяха социално програмирани или не изпитваха културен натиск да го правят, както е при повечето жени в съвременната западна цивилизация.
Може би има жени, които наистина носят грим заради тях самите. И, ако културата ни се трансформира до това, че гримирането при жени се осъжда и заклеймява като нещо лошо, те пак биха продължили да го правят. Защото това е техен съзнателен избор!
Просто тези жени са толкова голяма рядкост, че е почти невъзможно да се натъкнеш на тях.
Аз със сигурност не съм една от тях. Не нося много грим и предпочитам "по-естествена" визия, а понякога дори не се и гримирам.
Достатъчно съм честна, за да си призная, че когато наистина нося грим, това не е мой "избор".
Правя го, понасяйки хищните залпове на Холивуд и модната индустрия. Сериозно, кога за последно сте виждали жена по телевизията или на някоя реклама, която да НЕ носи грим?
Просто съм избягала далеч от всякакви илюзии и съм приела фактите такива, каквито са.
А именно: гримът за жените от западните общества на XXI век е вид стандарт. Едно определено количество грим се смята "за добре поддържан външен вид".
Това е минималното базово изискване
Като жени ние не разполагаме с правото на избор дали да се поддаваме на козметичната индустрия: тя е толкова вездесъща в нашия живот, че тези, които не носят грим, определено са смятани за негови противнички.
За много жени неносенето на грим е повод за много недоразумения и осъдителни погледи, насочени към тях.
Нося грим, защото осъзнавам, че живея в култура, в която това вече е нещо нормално за хората на моята възраст, пол и социално-професионален статус.
Това е единствената причина. Когато не се вписвам в този културен стандарт - на поход в планината, на плаж или просто си върша домакинските работи - не нося грим.
Не нося грим "за себе си", а заради това, което съм, мястото, където живея, и работата, която върша. Точка.
Ако не ми вярвате, че гримирането се приема за стандарт в западните общества, бих могла да ви насоча към което и да е от безбройните нови проучвания.
Те доказват, че жените, които носят грим, особено "естествената" визия, с която сме така добре запознати, се свързват с по-голяма компетентност на работното място, повече привлекателност, надеждност и цялостно благоразположение в сравнение с жените, които не обичат сенки и спирали.
Общественото одобрение за грима не отменя реалната полза от него
Не е задължително носенето на грим да попада в графата на личния "избор", за да има стойност или за да носи лична наслада.
Не мразя гримирането. Дори напротив - това е умение, което ми е приятно да упражнявам в повечето случаи.
Но показателен е фактът, че обществото насърчава жените да ограничават носенето на грим само до простия личен избор - и като нещо, което е индикатор за любов към себе си ("Защото го заслужавате!").
Натискът да се ограничи използването на козметични продукти само в рамките на индивидуалния избор малко ми напомня за натиска върху жените никога да не признават за крайностите, на които са способни - само и само да се впишат в еднакво строгите и плашещи физически идеали.
Така де, идеалът винаги трябва да бъде "естествен", плод на чисто и нецеленасочено съвършенство
Хубаво е да оценяваме или да се интересуваме от грима само като форма на игра или на лично себеизразяване. И да игнорираме социалните и политическите измерения на употребата му.
Само че тази гледна точка не ме впечатлява.
Твърдя, че е твърде опростенческа. Освен това, генерализира опита на различните жени на една сложна и политически моделирана арена, която женските списания определят общо като "красота".
Но стига толкова. Имам важна среща в офиса и трябва да отида да си сложа малко пудра и спирала за мигли.
